Страничката на Тошко

– Това Земята ли би трябвало да бъде? – Ами не съм задавала да ходим някъде другаде, значи трябва да е тя. – Ама то тука няма жива душа , само камънак. – Е ти какво очакваш преди 4 милиарда години? – Фюю, толкова много? – Да. Едва ли вече има живот на планетата. Или […]

– Уф, на косъм се измъкнахме. – Никога не съм се замисляла, че можем да попаднем по чак толкова опасно време. – Не съм сигурен, че сега е много по добре, да ти кажа. А всъщност къде сме? – Не знам. В някаква джунгла. Може би някъде в Африка? – А в джунглите има ли […]

Днешните усмивки ще са малко постни. Не че не ми се е случило нищо хубаво. Дори напротив. Но някак си когато си писал час и половина приказка и не ти се пише и след това на дълго и на широко за това как си прекарал деня. А деня беше хубав. На обяд се заговорих с […]

– Къде попаднахме този път, Таня? – Не знам. Изглежда, като голям град. Не съм чувала по това време да е имало толкова големи градове. – Да не си сбъркала нещо с машината? – Не не съм. Но сега ще разбера къде сме попаднали. – Добре, чакам. – Таня, мисля, че си ни завела в […]

– Най-после пристигнахме. – А всъщност защо трябва да сме тука, Таня? Какво толкова важно има тук? – Ами това са последните дни от строежа на Египетските пирамиди. Фараоните по него време са ги строели за себе си, нещо като гробници. – Е и? Защо са ни погребаните фараони? – Самите фараони не ни трябват. […]

– Сега пък къде сме? – Не знам, би трябвало да сме прескочили поне няколко века, а тука има прекалено много хора за моя вкус. – Според мене сме попаднали на някакъв рожден ден или нещо подобно. Не са се променили нравите от сега до двайсти век. Като гледам половината са вече много пияни и […]

Днеска съм много щастлив. Основния ми повод за щастие е, че ми се обади татко и каза че са ходили до Пловдив да уреждат документите на колата и са спали при вуйчови вечерта. Ще кажете, че какво толкова пък се е случило. Ами отношенията на родителите ми с вуйчо ми в продължение на няколко години […]

– Къде попаднахме пък сега? – Не знам. – Виж ги тези какви са странни – с дръпнати очи и обръснати глави. – Да наистина са странни. Явно сме попаднали в Азия някъде. Момент да питам. Жоро се блещеше наоколо. Явно бяха попаднали на някакъв строеж. Наоколо щъкаха мъже с бръснати глави, които не изглеждаха […]

– Хей това ми прилича на Египет. Да не би да сме пристигнали? – Да, Египет е, но сме доста далече от времето което ме интересува. – А кога сме сега? – Момент да проверя. Мда. Трудно може да се каже. Малко преди новата ера. – Тоест християнския бог трябва да се роди скоро, така […]

– Мяаааааууууу – Уф така и не мога да му свикна на това пътуване във времето. – Ами не е лесно. А къде ли сме попаднали? – На мене ми мирише познато. Мисля, че този път сме си в България поне. – Да и аз мисля така но къде ли? – Явно сме в град. […]