Приключенията на лудия учен Бай Иван –част 3

Преди няколко години оставихме лудия учен Бай Иван (истински луд учен по БДС с всички необходими титли и атрибути,заместник председател на Гилдията на Лудите Учени Прилагащи Абсолютните си Капризи (накратко ГЛУПАК),доктор на налудничавите науки,член кореспондент на Академията на Автентичните и Абсолютни Академици (накратко АААА) и притежаващ собствена лаборатория,както и секретарка блондинка) в конфузното положение да обяснява на семейство динозаври,как точно се е озовал на нивата им заедно с цялата си лаборатория,включително и секретарката.

Естествено,докато ние се натуткаме да видим какво се случва с него,Бай Иван определено не стоеше със скръстени ръце. В интерес на истината един истински луд учен никога не стои със скръстени ръце,дори ако не е изпаднал в неприятното положение да се намира в неизвестно измерение,където единствената му компания е блондинка с интелект малко над нулата. За да добием представа за размера на начинанията му,ще проследим някои от по съществените епизоди от видеодневника,който Бай Иван си водеше през последните години.

Ден 1 на новото място.

–Миме,изгоних успешно динозаврите,но или ще трябва да се разберем някак си с тях,или трябва да се махнем по възможно най-бързия начин от нивата им. По възможност обратно в нашето си измерение

–Разбира се шефе,мога ли да помогна някакси?

–Като начало да видим кое работи и кое –не. Такааам. Нестронния колайдер е извън строя,анджактопляктора може и да тръгне с малко навръзване. Устройството за тракане изглежда странно. Рутера може би работи. Суперкомпютъра вече не изглежда толкова супер,но пък имам останали някакви резервни части…. (докато оглеждаше щетите,Бай Иван си татаникаше весело погребалния марш,все едно нищо не се е случило). Миме,може ли да ми подадеш клещите за жмърцване на инджектопляктора?

–Разбира се,шефе.

–Миме,защо имам някакъв спомен,че тези клещи изглеждаха малко по-различно преди?

–Ами то шефе нали онзи ден ни доставиха орехи и бадеми и аз реших да проверя дали не мога да направя орехо-бадемов хибрид. За тази цел пробих корите на два бадема и един орех,свързах ядките им с помощта на устройството за шверцване на нестронния колайдер и ги пликонтирах с помощта на клещите за жмърцване на инджектопляктора. За тази цел ми се наложи малко да ги срежа с ножовката,но като цяло мисля,че ми се получи.

–Разбирам. Добре е човек да се развива,Миме! Само че как по дяволите ще жмърцнем инджектопляктора сега,като нямаме клещи?

–Ама защо да го жмърцваме,шефе? Не е ли по просто да го плоркнем с помощта на устройството за подпукване?

–По принцип,може,Миме! Но за тази цел ще ни трябва ток,а в това измерение не ми изглежда вече да са открили електричеството.

–Ами в такъв случай да го открием ние,шефе! То не може да е много далече,нали?

–Ех,поне генератора ни да работеше…Добре,Миме,приготви ми една раница с храна и инструменти и ще отида да огледам дали нещо в този свят може да ни помогне да се измъкнем…

Ден 17-ти

-Мимеее. Прибрах се! Станало ли е нещо интересно докато ме нямаше?

–Ами Кротц мина един два пъти. Като изключим това друго интересно не се е случило.

–Абе миме,а какви са тези фиданки,които са избуяли пред терасата ни?

–Ами шефе аз реших да се пробвам да засея орехобадемите ми и те взеха че покараха. Явно почвата доста добре им се отразява. Може би до няколко дни дори плодове ще имат. Вие имахте ли някакъв успех?

–Успехът ми,Миме,беше частичен. Гръмотевични бури наоколо не е имало в последните сто години. Вятърът общо взето е слаб до умерен. Най-близкия водопад или по-бърза река е на 20 километра от тук. Добрата новина е,че наоколо има открити находища на желязо и мед,а на два дни път има действащ вулкан,който можем да използваме като пещ. Предлагам да си направим електростанция на реката и да си прекараме ток,а след това можем да се пробваме да оправим техниката доколкото това изобщо е възможно…

Карантината,коронавируса и т.н.

Напоследък доста често става въпрос доколко са смислени мерките и ограниченията,които ни налагат. Някои хора се опитват да омаловажат едни или други ограничения чрез парадокси или опити да се омаловажи дейтвието на една или друга мярка.

Да,и на мен не ми харесва да си стоя всеки ден вкъщи,вместо да излезна на разходка някъде. И на мен не ми е удобно да нося маска всеки път като излизам. Не ми харесва да чакам на стометрова опашка само за да влезна в магазина. И аз бих искал да се видя с приятели вместо да си стоя вкъщи. Но не го правя.

Идеята на тези мерки не е да намерите начин да ги заобиколите. Сигурен съм,че ще успеете. Идеята не е и да ви е гадно. Въпреки,че има такъв страничен ефект. Идеята е да пазите себе си и другите.

Можеше нещата да бъдат много по-прости и леки. Например с проста инструкция от вида “Носете маски като излизате навън,стойте на растояние един от друг,не се срещайте с други хора освен при крайна необходимост.”

Само че българинът е умен. Правилата него не го засягат. Той по-добре знае,кое е добре за него и кое не е. Фактът,че има наложени глоби за десетки милиони,е достатъчно красноречив. Фактът,че хиляди жители на столицата тръгнаха към родните си места за великден,без да се интересуват за живота и здравето на близките си (очевидно не им пука за техния собствен),говори що за безумен народ сме.

Утре тези,които са били “хитри”и “умни”и са успели да излъжат държавата,ще се разболеят (от нещо си,без значение от какво) и ще искат да отидат на лекар. И ще установят,че няма възможност да бъдат лекувани,защото всички ресурси на болниците вече са заети.

На няколко пъти попадам на коментари как в Швеция ограниченията са били доста по-хлабави. В момента в България са минали два месеца от първия случай. Болни са 1300,а починали –53. В Швеция към 31ви март е имало 4800 болни и 331 починали. Те са около 10 милиона,ние сме около 6. Това значи при нашето население 2900 болни и близо 200 починали. Италия има 60 милиона население и в края на втория месец от епидемията си (15ти април) е имала 160000 случая,и 21600 починали. Това при нашето население би направило 16000 случая и 2160 починали.

Само че и двете страни имат доста по-добро здравеопазване от нашето. Има ли България възможност да лекува 16000 души едновременно? Има ли България възможност да лекува по 270 нови случая дневно допълнително? И ако приемем,че смъртността е три процента,кой от хората във Фейсбук и по форумите е съгласен да поеме отговорността за смъртта на 18000 души в България?

Офиси

Напоследък ходим да разглеждаме за нов офис с колегите и ми направи впечатление ситуацията с паркоместата.
Това което ни казаха на едното място беше,че на сто квадратни метра се падат по седем едно паркомясто.
От друга страна,на сто квадратни метра се разпределят по осем до десет човека.
Тоест по план паркоместа има за 10-12% от хората.
По мои наблюдения около 50% от колегите ми идват с кола на работа. Едва ли някъде са по-малко. Още повече,че сме в единия край на града.
Та къде се предполага да паркират останалите 40% за които не са предвидени паркоместа в сградите?
И не е ли по-логично за офис сградите да има не по-малко от 4 паркоместа на 100 квадратни метра площ,така че наистина да няма проблем с паркирането.
В противен случай новите офис сгради не помагат за решаването на проблемите с паркирането,а напротив го засилват.
Нормално е за един апартамент от 100 квадратни метра да има едно паркомясто,защото се предполага,че там живее едно семейство. Но за офис където на голяма част от хората им се налага да пътуват,това не е разумно. И ако това изискване е заложено в някаква нормативна уредба,то трябва да се промени.

Интернет и Скуката

Напоследък се хващам,че прогресивно скучая.
И като човек израстнал с компютри и интернет търся нещо интересно именно там.
Отварям сайта за новини и прочитам какво се случва по света и у нас…
…и нямам усещането че съм получил информация. Едни и същи новини се предъвкват от различни медии в различен формат и подобни хора коментират под тях.
Някои новини ме ядосват. Други ме натъжават. Но повечето умът ми възприема като откровенна боза (без да обиждаме бозата естествено).
Дори съм се хванал да следя няколко спортни тематики …дано се случи нещо интересно. Но новините когато има такива са рядкост.
Ежедневните новини не носят информация и вдъхновение. Просто поредната безмислица.
Реших да отида във Фейсбук –нали уж се прави от хора,които споделят себе си.
Да бе!
Огромна част от нещата в началната ми страница са статии във външни блогове,споделени от приятелите ми във Фейсбук. Много често едно и също нещо се появява по няколко пъти. Друга голяма част са снимки. Снимки,които нямат нищо общо с мен,а в някои случаи дори не е ясно на какво са. Много малка част са хората казващи нещо смислено в статусите и коментарите си. Нещо,което да е творческо,различно и някак си тяхно си,а не изкопирано или взето от някъде.

И така Фейсбук се оказа поредното разочарование в търсенето на нещо интересно.
Тук на помощ идват книгите. Хартиени,електронни,всякакви. Разпалват въображението и ме пренасят в друг свят. За малко.Проблемът е,че и тук нещо не достига. Книги,разкази,филми…просто минаваш през гледната точка на автора. Но в другия край няма нищо. Загубил си малко време. Може да си научил нещо ново,но това е всичко. Не се чувствам по-умен или по-добър след прочитането на повечето книги и разкази. Нямат този ефект,който имаха върху мен като бях малък.

И чак тогава оставям компютъра и се обръщъм към хората.
Дори простия и неангажиращ азговор с познат или приятел може да бъде по удовлетворяващ от кисненето по новинарските сайтове или във Фейсбук.
А когато правиш нещо заедно с някой друг –работа,игра,разходка някак си винаги става интересно. Дори скуката споделена с други хора някак си е по-поносима.

Наглостта на една банка

Днеска минах през сайта на Пощенска банка и ми направи впечатление някакво заглавие за рекапитализацията на банката.
Зачетох се в статията и какво ми направи впечатление.
Във всяко второ изречение ставаше въпрос за гърция и гърците:
“…и си възвръща възможността да финансира икономиката на Гърция,заздравявайки доверието на клиентите и служителите си и на гръцката общественост като цяло”
“…запазване и увеличаване на стойността на компанията,което ще е от полза за гръцката икономика…”
“…да се възстанови възможността за подкрепа на гръцките домакинства и предприятия …”
“…да продължи да финансира гръцката икономика …”
Не се споменаваше нито една дума за българските домакинства,граждани,фирми или икономика. И то при положение,че българската икономика е много пъти по-зле от гръцката. Една такава статия би била съвсем уместна в гръцкия сайт на банката,но определено е смущаваща в българския сайт,дори и да се има в придвид,че банката е гръцка собственост. За мен тази статия означава:
“Пощенска банка е тук да защитава интересите на гръцката държава и граждани,като използва максимално възможностите си да източва капитали от българските граждани и икономика”
За мен това означава,че е крайно време България да въведе регулации на банковия пазар,защитаващи интересите на българските граждани –не сме толкова богати,че да финансираме гръцките или които и да било други. Разбираем е патриотизма на една гръцка фирма,но би бил разбираем и един патриотизъм на българските държавници.

Журналистически коментари

“Манолев се вписа добре,Бербатов –не”-заглавие на статия във Гонг.
Ако гледаме заглавието оставаме с впечатление,че Манолев е играл супер добре,а Бербатов едва ли не,не е играл.
Четейки статията обаче,се оказва че и двамата са играли много добре,но Бербатов е играл под максимума на възможностите си.

Подобни заглавия срещам относително често,не само в спортните сайтове.
Навсякъде се търси евтина сензация без да се спазва елементарна култура заглавието на статията да е свързано със съдържанието поне.
Също така във финансовите сайтове се срещат често статии на корифеи предсказващи всякакви видове апокалипсис. Като се започне от разпадане на евро съюза до отказ от долара като световна валута и така нататък. Ако поне половината прогнози се бяха сбъднали,досега еврозоната и евросъюза щяха да изчезнат.

Далеч съм от мисълта да се налага цензура в интернет или в медиите,но подобни тенденциозни и платени публикации следва по някакъв начин да се обозначават. Най-простия начин е мненията и предсказанията на личности,които рязко се разминават със случващото се да бъдат на жълт фон,за да е ясно на читателите,че четат съдържание по-близко до фантастиката,отколкото да някаква сегашна или бъдеща реалност. Всеки анализатор следва да получава рейтинг на доверие,който се изчислява на база на отношението на предсказаните към сбъднатите неща. Добър вариант е и когато журналистите описват каква полза има дадената личност от въпросното изказване.

Подобен рейтинг би било добре да се въведе и в журналистическите среди. Журналисти,които често публикуват неверни материали или мнения рязко несъвпадащи с реалността,следва също да се маркират. Ако някой търси сензации и пише глупости нека има право да го прави,но нека всички които го прочетат да са наясно с това.

Ядрена или Зелена енергия?

Много се изговори тези дни във връзка с новите цени на тока за или против ядрената и “зелената”енергия.
Това което аз мога да разбера от всичко изписано е следното:

“Зелената”енергия не е толкова зелена,колкото изглежда –особенно слънчевите панели са с много ниска ефективност,а производството им само по себе си не е екологично чисто. Тоест не трябва да се дърпа струната за екологично чиста енергия в тези случаи,тъй като това си е манипулация и явно не е чиста истина.

Атомната енергия от нов реактор на АЕЦ Белене вероятно няма да е по-скъпа от тази от възобновяеми източници. Но и няма да е толкова евтина колкото ни се иска. Самото строителство на атомната централа ще е скъпа инвестиция,а пари за реализацията и няма.

Българската държава няма стратегия по отношение на енергетиката си (както и по отношение на всичките си останали отрасли). Проблемите се решават на парче и резултатите са повече от плачевни както за населението,така и за бизнеса,така и за икономиката като цяло,та дори и за самата държава.

Какво можеше (и може все още да се направи)?

Да се изгради ясна стратегия по отношение на енергетиката,като се отчетат всички ефекти по отношение на бизнеса и населението.
Като начало да се спре произволното изграждане на ветро и фотоволтаични паркове. Да се въведе лимит на разрешенията за изграждане на такива паркове,като въпросните разрешителни да се предлагат на търг,като го печели тази фирма която предложи най-ниска продажна цена на произведения ток. Тоест гарантираните от държавата цени са максимални,а не фиксирани. Подобни търгове следва да се провеждат само когато България има нужда или да изпълни конкретна международна договорка,или има шансове за скорошен (в близките 3-4 години) дефицит.
Да се ограничи печалбата на електроразпределителните дружества,докато не започнат да реализират загуби по мрежата си под 10 процента и над 90% събираемост на вземанията си. Не е редно коректните граждани да плащат и сметките на тези които не желаят да са коректни.
Да се въведе реална конкурентност между разпределителните дружества. Това би свалило цената на предлагания ток и допълнителните услуги. В момента реално всяко разпределително дружество е монопол в областта си.

Естествено може да се вземат и други мерки,но това е възможния минимум.

Ползите и негативите от членството в ЕС

Последните статии във връзка с изискванията на ЕС в това или онова отношение ме накараха сериозно да се замисля.
Всъщност до колко е полезно за българина членството в ЕС?
Като начало да видим какви са ползите:

  1. Възможност за пътуване в чужбина само с лична карта. Възможност за учене в чужбина. Само че каква част от българите реално могат да си позволят подобни екскурзии? И дори да могат,от това печелят страните в които отиват да си изхарчат парите,а не нашата.
  2. Възможност за работа в чужбина. За съжаление не навсякъде и не всеки може да работи. Отделно,че в сегашната криза дори в по-развитите страни от ЕС,има висока безработица и намирането на работа особенно не много квалифицирана е трудно.
  3. Възможност за износ в чужбина –отворен пазар към целия европейски съюз. Истината е обаче,че българските производители трудно пробиват на еврапейския пазар. Независимо дали става дума за готова продукция или части,малко са фирмите,които са в състояние да пробият на европейския пазар.
  4. Достъп до пари от еврофондове –за съжаление нямаме капацитет да използваме въпросните фондове,а високото ниво на корупция и некомпетентност допълнително спира възможностите на реалния бизнес и на хората да пълзват въпросните фондове. Като резултат България е често в нарушение и трябва да плаща от бюджета си за грешките на чиновниците си.

Какви от друга страна са минусите на членството ни в ЕС

  1. Плащаме членски внос в размер на милиони евро. България не може да усвои като фондове,толкова пари колкото дава като членски внос.
  2. Осигуряваме пазар за западните производители,които лесно пробиват тук. Една от причините е,че българските производители дори когато се стараят за износ,продават на вътрешния пазар или боклуци или продукти с твърде висока цена.
  3. Принудени сме да се съобразяваме с икономическите политики на европейския съюз,дори когато не сме готови за тях. В някои отношения това е добре,но в други резултатът е отчайващ. По отношение на земеделската продукция стандартите които ЕС налага,са трудно постижими за дребния стопанин. Като резултат рязко се покачва и без това високата себестойност на продукцията (а тя е висока,защото малките стопани и кооперации,като цяло са неефективни). Невъзможността да се наложат или да се отговори на европейските изисквания води до санкции,които плащаме всички ние.

Като цяло мога да кажа,че България и българите търпят повече негативи отколкото ползи от членството си в Европейския Съюз. И с това не искам да кажа,че членството в този съюз само по себе си е лошо,а че ние като степен на развитие не сме готови да бъдем част от него. Необходимо е рязко намаляване на корупцията и степента на некомпетентност на всички нива в чиновническия апарат,увеличаване на ефективността и конкурентността на родното производство,и чак тогава ще можем да извлечем някаква полза от това членство.

Вело събитие

В петък учавствах на едно много интересно събитие на “Критична маса”.
Това май не е точно група,а по скоро принцип на организация.
Събрахме се 30тина човека в борисовата градина и тругнахме по улиците.
Маршрута се определяше динамично от време на време.
Тръгнахме от борисовата към НДК,след това към южния парк,черни връх,пак НДК,стадион васил левски,театър “Иван Вазов”,жълтите павета,университета,и завършихме отново в борисовата градина.
Някои пиха биричка,но ние с Мира и Вальо се насочихме към пицата в нашия квартал и си хапнахме нормална храна.
Самото събитие протече много весело и непринудено.
Имаше един двама души които явно не си бяха на мястото,но те отпаднаха още в началото.
Имаше дори пешеходци които от време на време се интересуваха кои сме и за какво се борим.
Доста забавно беше.

Лицемерието на Запада

Днеска чета новините и не мога да се начудя на лицемерието и наглостта на западните политици.
До преди месец търгуваха с Либия,доставяха им оръжие и бяха в съвсем приятелски отношения с режима на Кадафи.
И изведнъж в момента в който някой тръгна да го сваля и му замразяват сметки,отказват му достъп до държавите си и т.н.
Защо е всичко това?
Защо западния свят избира да подкрепя бунтовете и анархията,вместо лигитимната власт?
Тука изобщо не става дума дали въпросната лигитимна власт е добра,дали е тоталитарна или демократична и така нататък. Тука говорим за реална и легитимна власт от едната страна и бунтовници от друга. От какъв зор бунтовниците ще са по-добрия избор?
Какво би станало,ако в една демократична Франция например възникне бунт?
Би трябвало всички да легитимират новата власт,да запорират всички сметки на старата и да обявят бившия президент за Persona non grata. А ако не дай си боже въпросния президент реши да защитава властта си с оръжие (било то полиция или армия),то той трябва да бъде публично линчуван.
Да,но едва ли ще е такава реакцията на западния свят. По скоро ще бъдат осъдени бунтовниците,ще се прати помощ на Франция и властниците там ще бъдат обявени за невинни агънца.

Западния свят се движи единствено от интересите си. Но дори и това е под съмнение. Защото ако досегашните управници в Либия и другите страни от близкия изток,бяха авторитарни,но все пак управляеми,то новата власт може да излезне много лесно извън контрол. А още по-лесно може да бъде свалена от пореден преврат.

Единствените печеливши от това раздвижване,ще са другите страни износителки на петрол,които ще продават продукцията си по-скъпо.