Офиси

Напоследък ходим да разглеждаме за нов офис с колегите и ми направи впечатление ситуацията с паркоместата.
Това което ни казаха на едното място беше,че на сто квадратни метра се падат по седем едно паркомясто.
От друга страна,на сто квадратни метра се разпределят по осем до десет човека.
Тоест по план паркоместа има за 10-12% от хората.
По мои наблюдения около 50% от колегите ми идват с кола на работа. Едва ли някъде са по-малко. Още повече,че сме в единия край на града.
Та къде се предполага да паркират останалите 40% за които не са предвидени паркоместа в сградите?
И не е ли по-логично за офис сградите да има не по-малко от 4 паркоместа на 100 квадратни метра площ,така че наистина да няма проблем с паркирането.
В противен случай новите офис сгради не помагат за решаването на проблемите с паркирането,а напротив го засилват.
Нормално е за един апартамент от 100 квадратни метра да има едно паркомясто,защото се предполага,че там живее едно семейство. Но за офис където на голяма част от хората им се налага да пътуват,това не е разумно. И ако това изискване е заложено в някаква нормативна уредба,то трябва да се промени.

Интернет и Скуката

Напоследък се хващам,че прогресивно скучая.
И като човек израстнал с компютри и интернет търся нещо интересно именно там.
Отварям сайта за новини и прочитам какво се случва по света и у нас…
…и нямам усещането че съм получил информация. Едни и същи новини се предъвкват от различни медии в различен формат и подобни хора коментират под тях.
Някои новини ме ядосват. Други ме натъжават. Но повечето умът ми възприема като откровенна боза (без да обиждаме бозата естествено).
Дори съм се хванал да следя няколко спортни тематики …дано се случи нещо интересно. Но новините когато има такива са рядкост.
Ежедневните новини не носят информация и вдъхновение. Просто поредната безмислица.
Реших да отида във Фейсбук –нали уж се прави от хора,които споделят себе си.
Да бе!
Огромна част от нещата в началната ми страница са статии във външни блогове,споделени от приятелите ми във Фейсбук. Много често едно и също нещо се появява по няколко пъти. Друга голяма част са снимки. Снимки,които нямат нищо общо с мен,а в някои случаи дори не е ясно на какво са. Много малка част са хората казващи нещо смислено в статусите и коментарите си. Нещо,което да е творческо,различно и някак си тяхно си,а не изкопирано или взето от някъде.

И така Фейсбук се оказа поредното разочарование в търсенето на нещо интересно.
Тук на помощ идват книгите. Хартиени,електронни,всякакви. Разпалват въображението и ме пренасят в друг свят. За малко.Проблемът е,че и тук нещо не достига. Книги,разкази,филми…просто минаваш през гледната точка на автора. Но в другия край няма нищо. Загубил си малко време. Може да си научил нещо ново,но това е всичко. Не се чувствам по-умен или по-добър след прочитането на повечето книги и разкази. Нямат този ефект,който имаха върху мен като бях малък.

И чак тогава оставям компютъра и се обръщъм към хората.
Дори простия и неангажиращ азговор с познат или приятел може да бъде по удовлетворяващ от кисненето по новинарските сайтове или във Фейсбук.
А когато правиш нещо заедно с някой друг –работа,игра,разходка някак си винаги става интересно. Дори скуката споделена с други хора някак си е по-поносима.

Наглостта на една банка

Днеска минах през сайта на Пощенска банка и ми направи впечатление някакво заглавие за рекапитализацията на банката.
Зачетох се в статията и какво ми направи впечатление.
Във всяко второ изречение ставаше въпрос за гърция и гърците:
“…и си възвръща възможността да финансира икономиката на Гърция,заздравявайки доверието на клиентите и служителите си и на гръцката общественост като цяло”
“…запазване и увеличаване на стойността на компанията,което ще е от полза за гръцката икономика…”
“…да се възстанови възможността за подкрепа на гръцките домакинства и предприятия …”
“…да продължи да финансира гръцката икономика …”
Не се споменаваше нито една дума за българските домакинства,граждани,фирми или икономика. И то при положение,че българската икономика е много пъти по-зле от гръцката. Една такава статия би била съвсем уместна в гръцкия сайт на банката,но определено е смущаваща в българския сайт,дори и да се има в придвид,че банката е гръцка собственост. За мен тази статия означава:
“Пощенска банка е тук да защитава интересите на гръцката държава и граждани,като използва максимално възможностите си да източва капитали от българските граждани и икономика”
За мен това означава,че е крайно време България да въведе регулации на банковия пазар,защитаващи интересите на българските граждани –не сме толкова богати,че да финансираме гръцките или които и да било други. Разбираем е патриотизма на една гръцка фирма,но би бил разбираем и един патриотизъм на българските държавници.

Журналистически коментари

“Манолев се вписа добре,Бербатов –не”-заглавие на статия във Гонг.
Ако гледаме заглавието оставаме с впечатление,че Манолев е играл супер добре,а Бербатов едва ли не,не е играл.
Четейки статията обаче,се оказва че и двамата са играли много добре,но Бербатов е играл под максимума на възможностите си.

Подобни заглавия срещам относително често,не само в спортните сайтове.
Навсякъде се търси евтина сензация без да се спазва елементарна култура заглавието на статията да е свързано със съдържанието поне.
Също така във финансовите сайтове се срещат често статии на корифеи предсказващи всякакви видове апокалипсис. Като се започне от разпадане на евро съюза до отказ от долара като световна валута и така нататък. Ако поне половината прогнози се бяха сбъднали,досега еврозоната и евросъюза щяха да изчезнат.

Далеч съм от мисълта да се налага цензура в интернет или в медиите,но подобни тенденциозни и платени публикации следва по някакъв начин да се обозначават. Най-простия начин е мненията и предсказанията на личности,които рязко се разминават със случващото се да бъдат на жълт фон,за да е ясно на читателите,че четат съдържание по-близко до фантастиката,отколкото да някаква сегашна или бъдеща реалност. Всеки анализатор следва да получава рейтинг на доверие,който се изчислява на база на отношението на предсказаните към сбъднатите неща. Добър вариант е и когато журналистите описват каква полза има дадената личност от въпросното изказване.

Подобен рейтинг би било добре да се въведе и в журналистическите среди. Журналисти,които често публикуват неверни материали или мнения рязко несъвпадащи с реалността,следва също да се маркират. Ако някой търси сензации и пише глупости нека има право да го прави,но нека всички които го прочетат да са наясно с това.

Ядрена или Зелена енергия?

Много се изговори тези дни във връзка с новите цени на тока за или против ядрената и “зелената”енергия.
Това което аз мога да разбера от всичко изписано е следното:

“Зелената”енергия не е толкова зелена,колкото изглежда –особенно слънчевите панели са с много ниска ефективност,а производството им само по себе си не е екологично чисто. Тоест не трябва да се дърпа струната за екологично чиста енергия в тези случаи,тъй като това си е манипулация и явно не е чиста истина.

Атомната енергия от нов реактор на АЕЦ Белене вероятно няма да е по-скъпа от тази от възобновяеми източници. Но и няма да е толкова евтина колкото ни се иска. Самото строителство на атомната централа ще е скъпа инвестиция,а пари за реализацията и няма.

Българската държава няма стратегия по отношение на енергетиката си (както и по отношение на всичките си останали отрасли). Проблемите се решават на парче и резултатите са повече от плачевни както за населението,така и за бизнеса,така и за икономиката като цяло,та дори и за самата държава.

Какво можеше (и може все още да се направи)?

Да се изгради ясна стратегия по отношение на енергетиката,като се отчетат всички ефекти по отношение на бизнеса и населението.
Като начало да се спре произволното изграждане на ветро и фотоволтаични паркове. Да се въведе лимит на разрешенията за изграждане на такива паркове,като въпросните разрешителни да се предлагат на търг,като го печели тази фирма която предложи най-ниска продажна цена на произведения ток. Тоест гарантираните от държавата цени са максимални,а не фиксирани. Подобни търгове следва да се провеждат само когато България има нужда или да изпълни конкретна международна договорка,или има шансове за скорошен (в близките 3-4 години) дефицит.
Да се ограничи печалбата на електроразпределителните дружества,докато не започнат да реализират загуби по мрежата си под 10 процента и над 90% събираемост на вземанията си. Не е редно коректните граждани да плащат и сметките на тези които не желаят да са коректни.
Да се въведе реална конкурентност между разпределителните дружества. Това би свалило цената на предлагания ток и допълнителните услуги. В момента реално всяко разпределително дружество е монопол в областта си.

Естествено може да се вземат и други мерки,но това е възможния минимум.

Ползите и негативите от членството в ЕС

Последните статии във връзка с изискванията на ЕС в това или онова отношение ме накараха сериозно да се замисля.
Всъщност до колко е полезно за българина членството в ЕС?
Като начало да видим какви са ползите:

  1. Възможност за пътуване в чужбина само с лична карта. Възможност за учене в чужбина. Само че каква част от българите реално могат да си позволят подобни екскурзии? И дори да могат,от това печелят страните в които отиват да си изхарчат парите,а не нашата.
  2. Възможност за работа в чужбина. За съжаление не навсякъде и не всеки може да работи. Отделно,че в сегашната криза дори в по-развитите страни от ЕС,има висока безработица и намирането на работа особенно не много квалифицирана е трудно.
  3. Възможност за износ в чужбина –отворен пазар към целия европейски съюз. Истината е обаче,че българските производители трудно пробиват на еврапейския пазар. Независимо дали става дума за готова продукция или части,малко са фирмите,които са в състояние да пробият на европейския пазар.
  4. Достъп до пари от еврофондове –за съжаление нямаме капацитет да използваме въпросните фондове,а високото ниво на корупция и некомпетентност допълнително спира възможностите на реалния бизнес и на хората да пълзват въпросните фондове. Като резултат България е често в нарушение и трябва да плаща от бюджета си за грешките на чиновниците си.

Какви от друга страна са минусите на членството ни в ЕС

  1. Плащаме членски внос в размер на милиони евро. България не може да усвои като фондове,толкова пари колкото дава като членски внос.
  2. Осигуряваме пазар за западните производители,които лесно пробиват тук. Една от причините е,че българските производители дори когато се стараят за износ,продават на вътрешния пазар или боклуци или продукти с твърде висока цена.
  3. Принудени сме да се съобразяваме с икономическите политики на европейския съюз,дори когато не сме готови за тях. В някои отношения това е добре,но в други резултатът е отчайващ. По отношение на земеделската продукция стандартите които ЕС налага,са трудно постижими за дребния стопанин. Като резултат рязко се покачва и без това високата себестойност на продукцията (а тя е висока,защото малките стопани и кооперации,като цяло са неефективни). Невъзможността да се наложат или да се отговори на европейските изисквания води до санкции,които плащаме всички ние.

Като цяло мога да кажа,че България и българите търпят повече негативи отколкото ползи от членството си в Европейския Съюз. И с това не искам да кажа,че членството в този съюз само по себе си е лошо,а че ние като степен на развитие не сме готови да бъдем част от него. Необходимо е рязко намаляване на корупцията и степента на некомпетентност на всички нива в чиновническия апарат,увеличаване на ефективността и конкурентността на родното производство,и чак тогава ще можем да извлечем някаква полза от това членство.

Вело събитие

В петък учавствах на едно много интересно събитие на “Критична маса”.
Това май не е точно група,а по скоро принцип на организация.
Събрахме се 30тина човека в борисовата градина и тругнахме по улиците.
Маршрута се определяше динамично от време на време.
Тръгнахме от борисовата към НДК,след това към южния парк,черни връх,пак НДК,стадион васил левски,театър “Иван Вазов”,жълтите павета,университета,и завършихме отново в борисовата градина.
Някои пиха биричка,но ние с Мира и Вальо се насочихме към пицата в нашия квартал и си хапнахме нормална храна.
Самото събитие протече много весело и непринудено.
Имаше един двама души които явно не си бяха на мястото,но те отпаднаха още в началото.
Имаше дори пешеходци които от време на време се интересуваха кои сме и за какво се борим.
Доста забавно беше.

Лицемерието на Запада

Днеска чета новините и не мога да се начудя на лицемерието и наглостта на западните политици.
До преди месец търгуваха с Либия,доставяха им оръжие и бяха в съвсем приятелски отношения с режима на Кадафи.
И изведнъж в момента в който някой тръгна да го сваля и му замразяват сметки,отказват му достъп до държавите си и т.н.
Защо е всичко това?
Защо западния свят избира да подкрепя бунтовете и анархията,вместо лигитимната власт?
Тука изобщо не става дума дали въпросната лигитимна власт е добра,дали е тоталитарна или демократична и така нататък. Тука говорим за реална и легитимна власт от едната страна и бунтовници от друга. От какъв зор бунтовниците ще са по-добрия избор?
Какво би станало,ако в една демократична Франция например възникне бунт?
Би трябвало всички да легитимират новата власт,да запорират всички сметки на старата и да обявят бившия президент за Persona non grata. А ако не дай си боже въпросния президент реши да защитава властта си с оръжие (било то полиция или армия),то той трябва да бъде публично линчуван.
Да,но едва ли ще е такава реакцията на западния свят. По скоро ще бъдат осъдени бунтовниците,ще се прати помощ на Франция и властниците там ще бъдат обявени за невинни агънца.

Западния свят се движи единствено от интересите си. Но дори и това е под съмнение. Защото ако досегашните управници в Либия и другите страни от близкия изток,бяха авторитарни,но все пак управляеми,то новата власт може да излезне много лесно извън контрол. А още по-лесно може да бъде свалена от пореден преврат.

Единствените печеливши от това раздвижване,ще са другите страни износителки на петрол,които ще продават продукцията си по-скъпо.

Сънища

А пък да ти кажа како Пено,какъв сън сънувах днес.
Ше ти настръхнат космите,ша ти се оцъклят очите и ш’ти окапят ушите от страх и ужас.
Съспенс му викат на това по филмите,а по сънищата не знам как му съ вика.
Голям екшън сънувах тая заран како Пено.
Не знам от ветровете снощи ли ,от какво ли ама сънувах че съм у неква къща у полето,а ветеро духа ли духа –басси маата.
Та си викам язе “Туй ветеро ни ша да ша й на добро,ми я аз да погледна дали няма некъв стълб наоколо да се порути върху одаята”.
Погледнах начи през прозореца и гледам два стълба –целото иликтрически.
Идното стълб ми изглеждаше далеч,и си викам туй нема да падне наоколо.
Ама другото стълб уж и то далече,пък дукато гу гледам и то взе чи съ наклуни и оооп,падна баш върху къщята.
Брех паника,брех търчене. Дубре че там дето падна немаше никой.
Изнесухме се начи ний у ветеро у съседите и седим и гледаме отвънка кво стаа,а то там мамата си трака.
Литят покриви,хора дървета,афтомубили и подобни.
И онзи камион на кока кола пак са убърна край нашту село.
Та сидим си ний наокулу и тъкмо пучна да се успокуява вриемето и надуйдохъ извънземнити.
Идни такива с метално ублечини с идни грозни зурли и нищо не им фатам.
Дубре чи имаши некъф човек с тех да им привежда.
Ут накалуту искаше да нъ убива,но след това се разбрахме.
Ние му убихми извънземнити,пък той дуйде у къщата при нас на завет.
И тъкму взе да ме става интересно как Пено и зех чи са събудих.

Промяна

Нова фирма –нов късмет,както е казал народа.
От днеска работя за FinAnalytica
Стискайте ми палци да се харесаме и разбираме с тях,така че да работим дълги години заедно.
На първо четене изглеждат готини.