Размисли « Страничката на Тодор

Триглавата Ламя –размисли на един програмист

Предполагам всички сте чели приказките за триглавата ламя,която най-малкия брат убива. В някои от тях има дори лами с повече от три глави. А в част от историите на мястото на всяка отсечена глава изникват 2-3 нови.

Но замисляли ли сте се някога как функционира една ламя? Всички глави общ мозък ли имат,който е скрит в тялото на ламята (което би обяснило защо ламята не умира като и ги отсечеш) или всяка глава има отделен мозък и са свързани помежду си с високоскоростна връзка?

Lamya7

Нека разгледаме една стандартна триглава ламя от вицовете и приказките,без възможност за възстановяване на главите. В този случай тя би могла да има три различни мозъка които са свързани с разположен в туловището нервен възел,през който командват останалата част от тялото. На теория това е една обещаваща имплементация,но възникват известни трудности. Например накъде ще тръгне тялото,ако две от главите искат едно,а третата друго? А в случая със седем,девет или повече глави? Един от вариантите е да се извършват движенията по ред на пристигането на заявките. Това обаче би накарало ламята да се движи като пияна насам натам,тъй като посоката и на движение при команди север,изток,изток ще е различна от изток,изток,север и като цяло ще е доста неопределена.  Вариант е също командния център да събира заявките за всяко движение на тялото за определен интервал и да избира желаното от мнозинството или да смята резултатния вектор и да се придвижва по него. При този подход макар и никоя от главите да не получава това което иска,като цяло движенията на ламята ще изглеждат по адекватни. Последния вариант на оработка на заявките към тялото е,командния център да не извършва нищо до постигане на консенсус. Тази технология бързо ще приучи главите да достигат съгласие за целите си,и в същото време ламите които не са в състояние да достигнат консенсус бързо ще бъдат изличени от странстващите юнаци.

Нещата още повече се усложняват ако имаме самовъзстановяваща се ламя. Реално главите и тялото образуват мрежа от тип звезда,като всеки от сървърите в мрежата може да отпадне по всяко време и отпадането не само не трябва да причинява срив на системата,но и за всеки отпаднал сървър (глава) трябва да се създават нови два,които да се връзват към мрежата. Тук логично (особенно от гледна точка на юнаците) възниква въпроса какъв е максималния брой сървъри,които могат да се вържат към рутера преди да се срине системата и какви са възможностите на системата за регенерация. От гледна точка на ламята всяка допълнителна глава е проблем,тъй като увеличава проблемите при движение на тялото. Ламите от този вид могат да бъдат убити само ако се достигне лимита на броя на главите или ако се прободат в сърцето. Реално ламя с достатъчно голям брой глави и изискване за консенсус може да се смята за безопасна,като е достатъчно да се сложи по една златна ябълка от двете и страни на достатъчно голямо разстояние.

Друг вариант на системата за управление на ламя е разпределена система. В този случай всяка глава  получава контрол над определена част от мисловните процеси и движенията на тялото. Централния център се грижи за определяне на приоритетите на главите и разпределянето на задачите и паметта. В този случай всяка от главите съдържа и частичен бекъп на информацията на част от останалите глави така че отпадането на една глава няма да е критично за системата. При добра имплементация,този вариант може да просъществува значително по-лесно от предходния. Недостатък тук отново се появава,когато се включат прекалено много сървъри (глави) в системата. Тогава времето за синхронизация и комуникация между главите,ще е значителна част и  това ще ограничи скоростта на движенията на ламята. Това е подходящия момент да и се отрежат краката(които не се регенерират) и да я оставим да умре от глад.

Нека сега разгледаме варианта,при който главата е само крайник с рецептори и огнедишаща функция евентуално. Този вариант изглежда най-лесен за управление,но дали е така? При увеличаване на броя на главите от една страна броя на гледните точки се увеличава и мозъкът може да създаде максимално реалистична 3D картина на околния свят. От друга страна времето за обработка и напасване на постъпващата информация се увеличава с всяка нова глава. Тук отново можем да предизвикаме претоварване на системата при достатъчен брой глави. Естествено това може да се отстрани като дефект,ако се обработва информацията постъпваща само от 3-4 от най-подходящо разположените в момента глави,а останалите се игнарират. Такава ламя би била изключително жизнеспособна и реално може да живее дори без нито една глава,въпреки че тогава би била глуха и сляпа и в крайна сметка би умряла от глад.

И за финал нека разгледаме един друг въпрос –кога е щастлива една ламя? В случаите на разпределена система или централен мозък нещата са относително ясни. Какво се случва обаче,ако всяка глава има собствен мозък? Тогава ламята би била щастлива ако всичките и глави са  щастливи или настроението и би било някаква равнодействаща на настроенията на главите и. Имайки в предвид трудностите при управление на тялото в този случай,смея да твърдя че всяка такава ламя страда от тежка форма на ламска депресия. Което обяснява злия им нрав.

Крайния Ислям като реакция

След поредната статия за Ислямска Държава се зачудих какво всъщност кара тези хора да умират и да убиват за тази идеология? Крайния Ислям не е просто религия. Той е идеология на насилие и омраза. Идеология,която очевидно много хора приемат. И въпросът ми е “защо?”.

Какво би накарало един мюсулманин да забули жените и дъщерите си и да отиде да се самовзриви на площад пълен с обикновенни относително невинни хора? Какво би накарало един западноевропеец да се включи в това безумие? Защо ислямския свят така упорито се съпротивлява на “демократизацията”?

За мен отговорът е един:

Реакция

Реакция на загубата на ценности и морал в християнския свят. Реакция срещу привидната свобода да правиш каквото си искаш и реалното задължение да мислиш както “трябва”. Реакция срещу добре уредения (и скучен) живот. Живот,в който всичко ти е дадено,но над все по-малко неща имаш реален контрол.

За мен това са хора,които търсят свобода и приключения. Хора,които търсят екшън в реалния свят,където принципно не могат да го имат. Хора търсещи контрол над каквото и да е,включително и собственото си семейство. Хора търсещи опора в свят където като основна ценност се налага липсата на такива.

И от тук следва единствения начин да се изкорени радикалния ислям. А именно да се наложат и да се спазват ценности,които да дават опора на съвременните хора. В това отношение мултикултурнустта е утопия,която не само е недостижима,но и вредна. Защо вредна? Вредна е,защото в държава в която всеки може да живее по собствените си закони и обичаи,не е възможно да има закони и обичаи които да се спазват от всички. Свободата на движение и на работа е важна,но това не променя правилата на дадено място. Ако си дошъл в моя град или моята държава да работиш и да живееш,бъди добре дошъл,но ще спазваш правилата и обичаите в моето общество. Ако искаш да живееш по други правила,отиди в страна,където те са приетите. Малцинствените закони също трябва да изчезнат –никой не може да има различни права на база малцинствена принадлежност. Всъщност малцинствените закони са форма на дискриминация …към мнозинството. В резултат вместо да подобряват съжителството между хората,те налагат омраза и разделение на базата на превилегии за една или друга група от хора.

Хората по принцип не мразят различните. Може да ги отхвърлят или да не ги приемат,но много рядко ги мразят. Започват да мразят различните,когато са длъжни да ги приемат и обгрижват. А когато това стане,омразата е взаимна.

 

ЦСКА и Гърция или защо правилата трябва да са еднакви за всички

Едва ли има някой,който да не е чувал за проблемите на един от големите български отбори напоследък.
Вдигна се доста шумотевица,всички търсеха,а някои още търсят решение на проблема,но въпреки всичко очевидно ЦСКА няма да играе в А група следващия сезон. Направили са дългове,не са си плащали сметките и т.н. и поради тази причина ги лишават от възможност да играят професионален футбол. Напълно разбираемо и законно.
Само че феновете искат друго. Искат някой едър бизнесмен да налее пари в отбора. Искат държавата да помогне,което значи да наруши собствените си закони.
И всичко това “защото без ЦСКА А група няма да е същата”
Реално погледнато,това което феновете искат е да продължават да се наливат пари в отбор,който е на загуба,за да остане да играе в А група.
Феновете,благодарение на чието поведение клубовете редовно отнасят глоби,а мачовете завършват с изпочупени седалки и хулигански прояви.
Та тези хора искат някой да даде още пари за да си напомпат егото,че са фенове на голям отбор от А група,а не на отбор от В група.
Нищо обаче не се споменава за Ботев Пловдив,които също останаха без лиценз по подобни причини.
Защо да не се спасят и те? Защо да се нарушават правилата и да се бие камбаната за единия отбор и да не се направи същото за другия?

И сега да се върнем на аналогията.
В много по-големи мащаби същото се случва с Гърция.
Правилата са ясни –теглили са дългове,изхорчили са парите и сега трябва да си плащат за това.
Заплашват,че еврозоната няма да е същата без Гърция.
И твърдят,че на всяка цена трябва да бъдат спасени. И че трябва някой да налее много пари,за да продължат да са в Еврозоната.
И тези,които вдигат най-много шум са …отново феновете –вестници,журналисти,икономисти и всякакви други кибици. Те ичат своите интереси и не се интересуват от правилата,нито от някаква абстрактна представа за “справедливост”. Това не е толкова важно,важното е да си защитят интересите.
Защо обаче никой не вдига вой за България,където средната заплата е много по ниска отколкото в Гърция? Въпреки,че нямаме техния дълг. Защо никой не е тръгнал да ни спасява? С какво са толкова специални Гърците?
Ако правилата се нарушат за тях,защо да не се нарушат и за нас?

Такива случаи са много.
Напоследък стана актуална темата с циганите. Там проблемът е същия –нарушаване на принципа на равенството пред закона. Ако българин остане без покрив,нито държавата,нито общината ще си мръднат пръста. Но ако циганите останат без покрив се търси как да им се подарят жиилища.
Циганите са хора като всички останали. И не биха били проблем,ако законите се прилагаха към тях,по начина по който се прилагат към останалите.

Политици,полицаи,таксиметрови шофьори,спортисти,гейове …всеки настоява,че е по-специален и заслужава превилегии в сравнение с всички останали.
И с това причиняват своето отхвърляне от общиството –завист,омраза,неприемане –това са начините по които обществото реагира на “специалните”хора и прослойки. Колкото по-големи са превилегиите на дадена прослойка,толкова по-силно е отхвърлянето.
Да има случаи в които превилегиите и изключенията са необходимост,но те трябва да са изключение и за много тесни случаи.

Банките и парите

Напоследък излизат все повече статии,в които се обяснява,как банките имали пари но не кредитирали.
И то не че не кредитирали,ами населението не искало кредити.
Ама те лихвите по кредитите падали населението пак не ще.
Няма логика дето се вика.
Логиката е,че населението поумня. Хората не искат да теглят кредити,за които нямат гаранция как ще ги изплащат.
Какъв е смисълът да теглиш кредит на 4%,ако догодина стане на 8%?
В този смисъл регулациите,които се въвеждат напоследък,са по-скоро в полза на банките отколкото в тяхна вреда.
Но ще трябва да мине време докато хората се убедят,че нещо се е променило.
И трите неща,които са нобходими в случая са стабилност на държавата,стабилност на банковата система и ниски лихви.
Докато ги няма и трите едновременно хората ще спестяват вместо да инвестират или да купуват.

Мъжете в Мола

Преди една две седмици ходихме с Лили и една нейна приятелка до мола (в случая става въпрос за мол сердика,но няма принципна разлика и ако беше в друг). Идеята беше Лили да помогне на Ирена да си избере подходящи дрехи. Предвиждайки,че няма да ми е особено интересно на мен в тази ситуация,аз още в началото се запътих към технополиса да позяпам малко техника. Позяпах около час,но нещо ми доскуча и тръгнах да търся дамите.
Естествено те не бяха напазарували още и аз известно време блуждаех около тях докато разглеждаха,мереха и чат-пат пазаруваха дрешки. В един момент обаче ми доскуча и се изморих и си намерих едно удобно кресло в алеята на мола,където се отдадох на трепане на прасета с помощта на летящи пилета.
И ето тук ми направи особенно впечатление нещо:
По околните кресла също седяха предимно мъже. Четяха вестници,книги или просто седяха. От време на време се появяваше някоя жена,явно вече приключила с пазаруването и си прибираше мъжа,а почти веднага след него мястото се заемаше от друг. За половин час се смениха поне 3-4 пъти седящите по околните кресла. Само два пъти забелязах креслата да се ползват от жени,като единия път това беше баба която чакаше внучката си да се напазарува.
За мен поне е очевидно,че моловете се правят съгласно интересите на жените. В моловете има обикновенно по един магазин за техника и евентуално един магазин на някой мобилен оператор. В това отношение TheMall е най добре –там има 4-5 магазина за техника. В повечето молове има книжарници,в които човек може да убие малко време,но те както и заведенията за хранене и кината са по-скоро унисекс.
Добро изключение в тази насока е Sky City –в едно от заведенията там има боулинг,а мисля че имаше и билярд и джаги. В CityCenter-а има стена за катерене,което също е интересно,но не е достатъчно да може човек да убие повечко време.

И вместо заключение искам да сложа апел към всички строители наемодатели и т.н. на търговски центрове тип “Мол”:

Моля ви подсигурете адекватни развлечения и за мъжката част от обществото,така че и на нас да ни е приятно и интересно във вашите магазини.

Размисли за енергетиката

По повод нашумелите напоследък протести по отношение цените на тока,реших и аз да изкажа моето скромно мнение.
Да,цената на тока е висока и неоправдана в много отношения.
Това обаче няма да се промени с протести и магическа пръчка. Просто няма как. Ще се промени някога ако се въведат ясни правила в много отношения.
Един примерен набор от такива правила би изглеждал така:
1. ЕРП-тата са длъжни да намаляват загубите по енергопреносната мрежа до достигане на европейски нива от около 6%. Ако в рамките на годината,направените инвестиции не са довели до понижение на загубите по мрежата,въпросните инвестиции не се признават за разход на дружеството,тоест то няма право въз основание на тези разходи да оправдава по-нататъшно поскъпване на тока.
2. ЕРП-тата са длъжни да събират задълженията си от физически и юридически лица в срок. Загубите от отписване на задължения са за сметка на печалбата на дружеството.
3. Непризнатите разходи са за сметка на печалбата на дружеството и не могат да бъдат основание за промяна цената на тока.
4. Цената на тока се формира единствено на база на признатите разходи на дружеството. Тоест ако в даден момент признатите разходи спаднат то цената на тока също следва да падне.
Това ще принуди ЕРП-тата да оптимизират разходите си и мрежата максимално,ако искат да продължат да работят на печалба,а също така и да си прибират дължимото от некоректните дръжници. В момента коректния потребител реално плаща сметката и на некоректните,а на ЕРП-то не му пука,защото те си прибират гарантираната печалба. В момента в който това престане да се случва,цените ще се задържат и дори може да паднат.
В момента единственото което може да се направи е да се въведат подобни правила,да се направи проверка на сметките на ЕРП-тата и въз основа на точка 4 да се определи по-ниска цена на тока,ако направените инвестиции за изминалата година са били неефективни.

Икономика на харченето

Вчера попаднах на няколко интересни статии които се опитваха да обяснят как всъщност,тъй като парите са просто цифрички в някакви компютри,няма никакво значение,колко дефицит имат САЩ или колко пари ще харчат,тъй като харченето всъщност е добавяне на някакво число в някоя сметка.
До някаква степен всичко това е вярно.
Но само до някъде.
Да допуснем,че САЩ решат да похарчат тази година двойно повече пари. Това ще подобри ли нещо за средния американец?
Не. Това ще подобри нещо за тези които ще получат въпросните пари,но ще предизвика инфлация,която ще намали покупателната способност на всички. След едно завъртане в икономиката,ще се установи ново равновесие,като покупателната способност на получилите парите ще се е увеличила за сметка на тези,които не са ги получили. Но като цяло покупателната способност на един долар ще е намаляла.
Намалената покупателна способност на един долар,означава,че с един долар ще могат да се купят по-малко неща,което ще повиши цените на вносните стоки (не бива да забравяме,че стойността на една валута се измерва с нещата които можем да си купим с нея). Също така това ще откаже част от тези,които копуват долари,тъй като валута,чиято стойност пада и има относително ниска доходност,като цяло не е добра инвестиция.
Намаленото търесен на долари допълнително може да намали цената им,а като резултат и покупателната им способност.
Какъв е резултатът?
Неконтролираното харчене,като резултат довежда до намалена покупателна способност за голяма част от населението,като това включва и фирмите.
Тоест макар да можем да добавяме в която си искаме сметка,произволна сума,в резултат това би повлияло на реалния живот.

За Полицаите и Народната любов

Попаднах на една статия свързана с исканията на заплатите за по-високи заплати. Това което ми направи впечатление беше следния абзац:
Мазнев посочи,че “между “народната”любов и парламента ще застанат служителите на МВР,които с щит и телата си трябва да пазят народните представители от народа,за 300 евро – няма как да стане това”. Той допълни,че той и колегите му в подобна ситуация ще застанат на страната на народа.
Тук има две неща които ме смутиха:

  1. В прав текст се казва,че полицията по принцип не е настраната на народа. И че на нея и се плаща за да пази управляващите от същия този народ. Определено при такова изказване моето мнение е,че полицията следва да се намали като численост на половина (и дори повече) и заплатите им също да се намалят драстично. Не защото са им много,а за да се почувстват най-сетне като част и на страната на народа,който им плаща заплатите,че евентуално да се промени нещо в България.
  2. Изтъква се като аргумент работата,която полицията върши като охрана на действащите политици. Тоест не,че те ще спрат да разследват убийства кражби и други престъпления и това ще създаде проблем на обществото,а че ще спрат да охраняват “скъпоценните ни политици”. Това води до мисълта,че в главите на управляващите и на полицейските чиновници,основната дейност на полицията е да охранява управляващите,а не да пази живота и собствеността на гражданите. И това обяснява защо често разследвания за реални престъпления се проточват с години. Ами да се раздадат оръжия на всички граждани и да се закрие полицията в този случай –явно тя не само не е ефективна,но и няма желание да бъде ефективна.

Войните и кризата

Загледах се във една поредица филми за втората световна война и ми направи много интересно впечатление едно нещо:
Страните които започват войната са страни,организирани и в подем. Докато са в рецесия или криза те си траят. Когато населението им има работа,имат добра инфраструктура,чак тогава почват да изграждат силни армии и да се заглеждат по чужди територии.
Демократичните страни избягват да се намесват във войни,по трудно излизат от икономическите кризи и имат доста вътрешни разногласия.
В същото време диктаторите идват на власт именно по време на такива кризи –те се разгръщат на гребена на хорското недоволство,но в момента в който дойдат на власт започват мащабни граждански проекти и намират работа на народа си.
Въпроса ми тука е:
Защо умерените политици не са в състояние да приложат същите мерки каквито прилагат диктаторите,така че да доведат страните си до просперитет?
Може би отговорът е в държавното устройство при демократичната власт. Демократичните политици трудно вземат непопулярни решения защото по този начин се загробват за следващите избори. Това причинява една политика на лутане и изключително бавни реформи. В същото време корупцията е безнаказана и повсеместна –политическите партии си пазят хората в администрацията когато са на власт,което и дава достатъчна безнаказаност. Същото е с борбата против организираната престъпност.
При диктатурата това го няма –властващата партия налага волята си повсеместно. Опозицията е смазана и съответно няма коректив и критика срещу непопулярните решения. Партията и държавата са едно цяло,което предполага много по строг контрол върху финансите –корумпираните чиновници вече са врагове не на държавата а на партията,тъй като крадат от нея. Контролът върху информацията прави хората по-щастливи и създава усещане за разцвет. Превилегиите,корупцията,социалното неравенство доколкото ги има са тайни и запазени само за политическия елит и военните.
Ако питате хората живели в българия по време на комунизма кога е било по-добре много от тях ще кажат,че тогава е било по-добре. И в някакво отношение наистина е било така –вестниците са ги заливали с пропаганда и добри новини. Конфликтите са били далечни и не са пречели на ежедневието. Имало е храна подслон и пари за всичко основно. Луксозни стоки е нямало или са били дефицитни,но тъй като е нямало за почти всички не е имало сериозно недоволство срещу това. Имало е добро образование и непрекъснато са се създавали нови работни места –когато производството и потребленето практически се контрулира на държавно ниво,можеш да създадеш цикъл от предприятия които да си продават едно на друго продукцията или да изнасяш навън без да ти е проблем ниската ефективност.
Къде сме сега
В България се забелязва тенденция за избор на политици-популисти със склонност към авторитаризъм. Първата лястовичка беше Симеон Сакскобурготски. Неговото управление беше обаче в неподходящото време. Беше последван оттройната коалиция,която управлява целия си мандат,защото управляваше в период на икономически подем. В края на управлението и,започна световната икономическа криза,която предизвика недоволството на хората и те избраха с практическо мнозинство ГЕРБ. Бойко Борисов изглежда смешен,но Мусолини също е изглеждал смешен. В съседна Гърция,която е изправена на ръба на фалита набира популярност националистическо движение с харизматичен лидер с доста твърда позиция спрямо запада. В Русия вече 16 години управлява Владимир Путин. По един или друг начин неговата партия всеки път печели изборите. Икономиките на САЩ и западните страни са отслабени. Гражданите им нямат желание да воюват,въпреки че в САЩ милитаристичните сили в политиката поддържат постоянна война срещу някой. ООН и НАТО са марионетки на САЩ и реално не са гарант за мира. Същите не могат да наложат мир в рамките на собствените си редици.

Дали не се намираме на прага на нова световна война? Дали сме се поучили от грешките си достатъчно,че да не допуснем това да се повтори?

Ползите и недостатъците на европейския съюз и свободния пазар

(размисли на един потребител)

Замислих се днеска каква е ползата от Европейския Съюз (ЕС) и Еврозоната (ЕЗ).
И ето до какви изводи стигнах.
Основната идея на ЕС е свободното движение на хора и стоки. Кого обаче облагодетелства това свободно движение?
Свободното движение на хора облагодетелства от една страна работодателите в по-богатите страни,които получават достъп до евтин трудов ресурс благодарение на имигрантите от по-бедните страни. Това обаче води до намаляване на качеството на работната ръка в по-бедните страни. Което пък прави продукцията по-некачествена и по-неконкурентна.
Свободното движение на хора също така спомага и за развитието на туризма в по-развитите туристически дестинации. Това е в полза на всички участници –всеки получава достъп до туристически дестинации по своя вкус и джоб.
Свободното движение на стоки позволява да се изграждат производствени мощности,там където има относително евтина работна ръка,като оскъпяването идва само от допълнителния транспорт на суровините и готовата продукция.
Свободното движение на стоки обаче и задушава местното производство –големите производители с лекота навлизат на нововъзникналите пазари,докато малките трудно могат да се наложат дори на местна почва. Това принуждава малките производители да плащат малко на работниците,за да подържат ниски цени на крайния продукт,което пък от друга води до намалена покупателна способност на населението като цяло.
От друга страна свободния пазар и общата валута позволяват да навлизат и по-големи банки. С големия си паричен ресурс даден от банките майки,те изравняват покупателната способност на населението,като за сметка на това го обременяват с кредити. Това позволява на чуждестранните производители да продават стоките си дори и в икономически по-изостаналите страни.
Всичко това би било добре докато населението има възможност да си погасява кредитите. И то добро единствено за банките и производителите,а не и за потребителите,които са принудени да плащат все повече и повече на банките и на производителите.

Това е обаче само първия етап. При него очевидно по-бедните страни са губещи за сметка на по-богатите.

Втория етап се случва,когато фирмите и гражданите вече не са в състояние да си плащат дълговете. Забележете че до този момент банките са давали ресурс за закупуване на стоки,които в крайна сметка са били отново производство на производители от по-богатите страни,тоест печелили са и банките и производителите. В момента в който има опасност да спрат да се погасяват дълговете,това би ударило в джоба и банките и производителите. Но първо банките,тъй като те биха загубили както главницата,така и лихвите по вече отпуснатите кредити.
Така че се вземат пари от данъкоплатците на по-заможните страни,и се дават на “закъсалите”. Това им позволява да си плащат заемите,което спасява банките,а помага и частично на производителите да задържат пазара.
В този момент обаче цялата икономика на закъсалата страна е на системи и изкуствено дишане –трябва да се вливат все повече пари за да могат да се връщат заемите,което пък увеличава все повече заемите,което пък изисква все повече пари. Естествено тези пари идват от данъкоплатците в по-заможните страни.

В края на краищата след време парите в икономиката на останалите страни ще намалеят,което ще предизвика тяхното обедняване (за да се вземе един милиярд и да се даде някъде,той трябва да се получи от данъци. В нормалния случай тези данъци ще се върнат в икономиката като заплати или заплащане за обществени услуги в съответната страна. В случай че отидат за “спасяване”обаче,те ще отидат извън страната,откъдето евентуално ще се върнат под формата на изплащане на дългове по кредити в съответните банки). В крайна сметка това може да предизвика верижна реакция,като накрая останат най-стабилните финансово икономики.

Тъй като парите в крайна сметка ще бъдат в банките,това ще принуди правителствата да вземат заеми от банките,за да покриват нуждите си или да печатат пари. Второто обаче,както и една сериозна инфлация,би обезценило парите (които в голямата си част са собственост на въпросните банки),така че те не биха го допуснали.

В крайна сметка ще се стигне до момент в който средствата за производство,домовете и всичката движима и недвижима собственост,за която се струва да се говори ще бъдат собственост на ограничен кръг хора.

Но за какво би им трябвало всичко това,идея си нямам.