Душата на простора
разпъната седи.
Кажи ми какво да сторя
със тъмните следи,
останали по нея
от вчерашния бой
за сила аз копнея,
за да съм герой.
Душата ми не трябва
За какво ми е кажи?!
Остава само плява
и купища лъжи.
В живота си без смисъл,
без страх вървя напред,
изгонил всяка мисъл
за добро и ред.
Когато след години
обърна се назад,
аз знам ще ми се чини
че съм живял във ад.
Но днеска, тук, в момента
Аз чувствам се щастлив.
Наливам чаша мента
и пак съм зъл и див.
Душата на простора
и утре ще седи.
И няма да изчезнат
тъмните следи.
Оригинално публикувано на 5.03.2003г.