Страничката на Тодор

Днеска редих пъзел сутринта и малко вечерта.
Играх на цивилизацията.
Басси, не мога да си закарам галера с два swordsman-а до съседния континент, че да го завладея и него.
много кофти. Ще трябва да чакам да открия навигацията или да построя големия фар.
Като гледам навигацията ще е първа.
През деня ми се обади Мария Ганева – поне два часа ще водя семинарни.
Ще видим как ще е.
Говорих и с Видин дали ще може да мина на нестандартно работно време ако се наложи.
В събота пак ще се видим с Мария във ФМИ, та ще се разберем нещо.
Изобщо много готин ден беше

Днеска редих пъзел до към два часа.
Тъй като Надичка казаха, че по-късно ще излизат, реших да се обадя на Георги Войков.
Ходихме с тях до борисовата градина и хапнахме пици при Джуков.
Те бяха и с някакви техни приятели – Емо, Женя и детето им.
Преслава също беше там.
Направих няколко готини снимки.
След това към 19ч се видяхме най-сетне с Надичка и Даниел. Разходихме и тяхното бебе за около час.
Вечерта продължих с реденето на пъзела.
Когато свърших с него поиграх малко цивилизация. Изнесох англичаните и руснаците.
Проблемът е, че нямам кораби да стигна до другите цивилизации.
Към полунощ си легнах щастлив и доволен.

Днеска цял ден редих пъзел и чаках Надичка да ми се обади да да се видим.
Пъзелът върви доста добре.
Към 18ч се обадих на Дени да отида да и индексираме книгите.
Малко след това се обади Надичка – еми с тях ще се видя утре явно.
До вечерта индексирахме книги с Дени.
Като резултат се сдобих с няколко книги от които има повтарящи се.
Включително “Влад Талтош”.
Готин ден беше

Днеска редих пъзел малко.
След това ходих на гости на Дениамбър за час два.
След това отидох на гости на малката Дени.
Изобщо днеска ми вървече на Денита.

Днеска беше готин ден.
Ходих до ФМИ сутринта.
Вечерта се видяхме с Лили за малко.

Днеска имахме идея да се видим отново с Митко на караоке, но нещо се объркаха нещата.
Видях се с Мария за малко и това беше.
Попях все пак малко на караокето и се прибрах навреме вкъщи.
Вече дори няма смисъл да се опитвам да хващам транспорт до вкъщи – трамвая спира чак на НДК, заради метрото.
Получих си бележката от пощата за педалите. Утре ще отида да си ги взема рано сутринта.

Днеска се видяхме с Митко и с негови колежки от университета.
Хапнахме и си говорихме до единадесет часа вечерта. Добре че по някое време се усетих и си хванах последния автобус за към вкъщи.
Много готин ден беше.

Днеска беше много динамичен ден.
Сутринта чистак новите ми педали ме откараха до работата и там левия тотално се скапа.
Така или иначе няма как да се прибера с колелото довечера, че имам уговорка с Дени в центъра.
Вечерта се видяхме с нея.
Ходихме на някаква пицария, която беше на някакво много закътано място.
Аз измръзнах докато стигнем – вчера беше жега, кой да прочете че днеска ще е десет градуса?
След това се разходихме до трамвая и и аз си тръгнах.
Тъкмо установих нещастно, че трамваите вече не минават покрай съдебната палата и ми се обади Лили да се видим. Хванах един тролей и се занесох до тях за малко.
Изобщо много готин ден беше.

Днеска си купих нови педали за колелото и си ги сложих.
Утре ще го тествам.
Работих малко.
Ходихме на обяд с колегите.
Дадоха ми ваучери.
Вечерта играх до късно на Цивилизацията.
Почти разказах играта на руснаците и подхванах англичаните.
Поговорих си и малко с Лили по някое време.
Разбрахме се с Митко да се видим в сряда и с Дени във вторник.
Абе готин ден беше

Днеска се прибрах в София.
Ура.
Рестартирах рутера, че беше забил и всичко с интернета се оправи.
Оправях колелото.
Голям зор беше.
Първо не знаех откъде да го започна – да го разглобявам ли или да го сглобявам.
Тръгнах значи да оглеждам чарколяците.
Абе този багажник май няма да го бъде както го мислехме с баща ми. Не може да си закрепи по начина както е на другото колело.
Зарязах багажника и тръгнах да оглеждам калника. там положението изглежда по-добре.
Сложих гумата на каплата – това поне беше ясно, че трябва да се направи.
Тръгнах да вадя корбела със специалното приспособление. Не става – специолното приспособление разби резбата на корбела, но не пощя да го извади и на милиметър.
Тогава се сетих за старата поговорка – “Ако не става използвай по-голям чук”. И като започна едно млатене – не ти е работата. Хеле извадих го. Ама от мене потта се лееше като река.
Новия корбел няма проблем със слагането – оказа се че като са завиват болтчетата, те сами го набиват навътре.
Хванах големия чук и смазах едно звено от старата верига.
Смених веригата относително лесно.
Оправих калника – всичко точно и си викам “Ей. Почти съм готов”.
Да ама не.
Останаха само педалите да се сложат. И тука яко запецнах.
Нема братче.
Педалите не щат да се измъкнат от стария корбел и туйто.
Какво ли не ги правих. Казаха не и толкова.
Накрая ги зарязах и отидох на гости на Дениамбър.
Хапнахме малко, дуелирахме се с мечовете за ЛАРП дето и ги беше направил новото и гадже.
Изобщо приятно си изкарах.
Доволен съм от деня.