Но сам не можеш да живееш
Дори във идеален свят.
Самичък бавно ще изтлееш
и червеи ще те ядат.
Да се живее сам е трудно.
Аз знам – изпитвъл съм го веч.
Животът ти се влачи мудно
дори когато надалеч
по пътища и плаж незнаен
се веселиш доволен ти,
но даже и от цвят ухаен
помръкват твоите черти.
Не знам след ден ли след година
ти може би ще разбереш,
че без приятел, без родина
ти се превръщаш бавно в леш.
Самотното дърво не може
на времето да устои.
И бавно то ще се разложи
не ще го никой защити.
Защото хората са ценни
за тях живееш днеска знай
Дори и ние да сме тленни
знай те ще помнят те до край.
Това стихотворение е отговор на едно друго стихотворение.
Вече дори не помня оригинала, но явно ме е развълнувал много,
за да му напиша отговор.
Публикувано на 07.03.2003г.