Ползите и негативите от членството в ЕС

Последните статии във връзка с изискванията на ЕС в това или онова отношение ме накараха сериозно да се замисля.
Всъщност до колко е полезно за българина членството в ЕС?
Като начало да видим какви са ползите :

1. Възможност за пътуване в чужбина само с лична карта. Възможност за учене в чужбина. Само че каква част от българите реално могат да си позволят подобни екскурзии? И дори да могат, от това печелят страните в които отиват да си изхарчат парите, а не нашата.
2. Възможност за работа в чужбина. За съжаление не навсякъде и не всеки може да работи. Отделно, че в сегашната криза дори в по-развитите страни от ЕС, има висока безработица и намирането на работа особенно не много квалифицирана е трудно.
3. Възможност за износ в чужбина – отворен пазар към целия европейски съюз. Истината е обаче, че българските производители трудно пробиват на еврапейския пазар. Независимо дали става дума за готова продукция или части, малко са фирмите, които са в състояние да пробият на европейския пазар.
4. Достъп до пари от еврофондове – за съжаление нямаме капацитет да използваме въпросните фондове, а високото ниво на корупция и некомпетентност допълнително спира възможностите на реалния бизнес и на хората да пълзват въпросните фондове. Като резултат България е често в нарушение и трябва да плаща от бюджета си за грешките на чиновниците си.

Какви от друга страна са минусите на членството ни в ЕС

1. Плащаме членски внос в размер на милиони евро. България не може да усвои като фондове, толкова пари колкото дава като членски внос.
2. Осигуряваме пазар за западните производители, които лесно пробиват тук. Една от причините е, че българските производители дори когато се стараят за износ, продават на вътрешния пазар или боклуци или продукти с твърде висока цена.
3. Принудени сме да се съобразяваме с икономическите политики на европейския съюз, дори когато не сме готови за тях. В някои отношения това е добре, но в други резултатът е отчайващ. По отношение на земеделската продукция стандартите които ЕС налага, са трудно постижими за дребния стопанин. Като резултат рязко се покачва и без това високата себестойност на продукцията (а тя е висока, защото малките стопани и кооперации, като цяло са неефективни). Невъзможността да се наложат или да се отговори на европейските изисквания води до санкции, които плащаме всички ние.

Като цяло мога да кажа, че България и българите търпят повече негативи отколкото ползи от членството си в Европейския Съюз. И с това не искам да кажа, че членството в този съюз само по себе си е лошо, а че ние като степен на развитие не сме готови да бъдем част от него. Необходимо е рязко намаляване на корупцията и степента на некомпетентност на всички нива в чиновническия апарат, увеличаване на ефективността и конкурентността на родното производство, и чак тогава ще можем да извлечем някаква полза от това членство.