Страничката на Тодор

Там във проекта на буш джага
нищо сякаш не върви
а билд се днеска вече стяга
че срокът утре е уви.

там компоненти вече няма
а ръчно всичко се чертай
и пиксели броим по двама,
че сбъркаш ли е лошо знай.

И гледа всеки да комитне
нещата да намаже пръв
и след туй бързо да отлитне,
преди да гледат го на кръв.

За стил на мен не ми приказвай
Това е мръсна дума там
Магии, трикове показвай
че само те помагат знам.

И казват някои, че във мрака
се вижда вече светлина
На чувам аз че туй е влака.
А сме на релсите сега.

- Здрасти Иване, как вървят нещата?
- Ами чат-пат. Тъкмо разглеждам гените на едни тикви. Вчера Пешо успя да изолира някакви гени на растежа и сега експериментираме с тях. Ами ти как я караш? Как са вашите?
- Ами и ние сме на тиквена вълна. Баща ми се кани да сее тези дни и се отбих сутринта да взема малко семе.
- Хубаво. Остави си нещата на бюрото и ела да помогнеш малко. Виж колко интересно. Значи ако подменим този ген тука ето така, би трябвало стъблата да станат доста по- големи. А пък това тука. Хм, а това тука би довело до доста по-големи плодове.
- Добре но за по големи плодове трябват доста по издържливи стъбла, нали така?
- Мда. Да видим сега. какво би се получило ако тука променим ето така?
- Хм, това ще промени структурата на стъблото и значително ще го заякчи. Я да сметнем. Уаау ако е вярно, ще има параметрите на карбоновата сплав.
- Нещо друго?
- Хмм ами ако увеличим плодовете и те трябва да са по яки, така че да не се пръскат под собствената си тежест.
- Хитрец си ти Тошко. Така вече е готово.
- Ами всъщност не още. Първо ако можем да предотвратим изгниването и омекването на слънце. Както и измръзването.
- Добре да видим. Може би тука. Значи ако променим малко тази поредица, ще получим изолационен слой около плода който ще предпазва както от студа, така и от слънцето.
- А как ще се реже това от стъблото. С трион ли?
- Хм. При тази здравина няма да свърши работа и електрожен. Може би трябва да предвидим от към опашката някакъв автоматизиран механизъм който да унищожава външната част и да прекратява връзката с плода.
- Да така мисля че всичко е наред.А корените дали ще са достатъчно яки?
- Да, Генът който модифицирахме за стъблото ще служи и за корените.
- Супер!
- Добре задачата сега е дали така ще стават за храна. Аз те оставям да смяташ и отивам да обядвам.
- Добре.

“Хммм да видим сега. Това тука се разгражда това отделя АТФ. Това е за вкуса. Ми що да не става за ядене. Ей, чакай малко. А дали може направо д растат тиквени фенери? Обвивката я имаме така. Само на места трябва да е прозрачна. Такааам. ама трябва да е кухо доста. И семената ще светят. А източник на енергия? Аха. Ще се събира по време на растежа от слънцето. Всъщност може би ако семките ги сложа в задната част вместо в центъра … Да така е по-добре. като се откъсне от стъблото семето самичко ще се изсипва. Ооо, ама то ще му трябва доста енергия. добре де Какво толкова. Слънцето е безплатно. Нещо да пропуснах? Май не. Сега как беше. Слагаме ускорителя на седем. Поставяме семките въ входния канал. Завъртаме центрофугата на петнадесет. Зареждаме програмата. Такам. Сладки малки фенерчета. Ами това е пускам. Ще изненадам татко със саморастящи тиквени фенери. два броя стигат мисля.”

- Върнах се. Какъв е резултата?
- Става за ядене.
- Добре. Запазваме резултатите и мивнаваме на краставици.

Няколко седмици по късно.

- Татко какво става с тиквите, ще ги бъде ли?
- Не съм имал време да ходя да ги видя. Нещо пътят към село пише, че е в ремонт. Може би утре ще отида.
- Обади се като се върнеш.
…
- Здрасти Тошко. Селото са го отцепили военните. По средата има два огромни стълба които стигат до небето, а по стеблата им има странни жълти сфери които светят нощем.
- А колко са големи сферите?
- Е не съм ги мерил, ама са поне няколко метръ в диаметър и се фиждат отдалече.
- Не приличат ли на тиквени фенери?
- Ами не бих казал точно.
- Интересно ще отида да видя.
…..
- Полицай пуснете ме да мина.
- Забранено е. Тези неща вече стигат тридесет километра височина. А няма нещо което да може да ги отреже. Притесняваме се какво ще стане ако се счупи.
- Ще се счупи грънци. Това е по здраво от титанова сплав. Искам да си нагледам тиквите. Искам да говоря със шефа ви.
- Ей го там.
…
- Здрасти Пешо. Помниш ли онези тикви които изчислявахме с тебе преди два три месеца?
- Да. И кво?
- Искаш ли да ги видиш в действие? Невероятно изглеждат!
- Добре идвам. На селото ти ли?
- Да.
…..
- Супер. А защо са прозрачни?
- Ами модифицирах ги малко за тиквени фенери.
- Ти не си наред. Колко са високи?
- Ами около 30 км. е най високата.
- Хей че това си е почти в орбита. А дали скоро ще узреят?
- Ами като ги гледам след две седмици ще са готови ако вървят така.
- Знаеш ли това е интересна възможност. По стъблото може да се стигне направо в космоса.
- Защо по него? Не е ли по добре да се отреже в основата? Налягането което придвижва хранителни вещества нагоре към плода може да се ползва да задвижи капсула като малък асансьор.
- Проблемът е да се отреже процеп в стъблото и да се намери подходяща тръба в която да се вкара капсулата. Което не е трудно с подходящи материали.

…….

- Колко са високи вече според тебе?
- По моите сметки около сто и петдесет километра.
- Вече пробвахме няколко пъти асансьора. Между дрегото енергийната система в тиквата може да произвежда и ток ако се модифицира съвсем малко. А вътре е топло и уютно. Слоя който създадохме не пропуска друго освен видима светлина и необходимото количество светлина. Така, че вътре си предпазен и от радияция и от студ. Интересно как ще се държат като узреят. Очаквам първите да започнат всеки момент.
- А ето някои от тиквите вече са почнали да се късат. Това е добре. Ето едната е почти готова.
- А какъв е този бумтеж?
- Не знам. Виж отделя се. На тази височина би трябвало да падне и да изгори в атмосферата.
- За падане ще падне, но нещо за изгарянето с тази обвивка се съмнявам.
- Ама май не става точно така. Нещо сякаш я отклонява?!
- Гледай това са семки. Ама ти направо се взривяват след нея.
- И я тласкат към орбита. Ей така човек може да си отглежда тиквена къща в космоса.
- Или дори космически кораб ако пожелае.
…….

Ммм добре. Значи тука записваме “Космически тикви, вариант 1″. Удивително нещо е живота. Вече над 150 тикви има в орбита и не дават признаци на разваляне или на склонност към чупене. Следващия сорт можем да го направим с управляеми двигатели и джакузи.

Преди време Жул Верн едва ли е знаел колко дълбоко ще проникват съвременните подводници.
Или пък, че самолетите ще се превърнат в ежедневие.
Социалната фантастика също намира отражение в настоящето, а може би и в бъдещето.
Оня ден с малката Дени си говорихме и от дума на дума стана въпрос за Китай, където се раждат доста повече мъже отколкото жени. Стана дума за пренаселването на земята и разни други такива.
Възможно бадещо развитие при голям дисбаланс в полза на мъжете може да се види написано в поредицата “Игрите на Вор” от Бюджолд.
Доста автори пък експлоатират идеята за пренаселения свят. От идеите на “пръстенов свят”, където човек се ражда общо взето само когато някой умре, през идеите за разпространение из космоса, до идеите за самоунищожение което ще върне историята в ранните векове.
Интересното е, че има и други варианти.
Например всичко това да се случи едновременно.
Например в САЩ раждаемостта се поощрява, в Китай се забранява. Вероятно до няколко десетки години, ще излезнем стабилно в космоса и космическите полети,ще са толкова евтини колкото и самолетните в момента.Може би дори ще се правят опити за тераформация на други планети.
Генетичните учени ще променят човешките гени така, че да сме в съсотяние да живеем в светове иначе недостъпни за нас.

Това е бъдещето. А може би по-точно част от него. Много малка част. А може би реалното бъдеще, ще е такова за което дори фантастите не са мечтали.

Ще поживеем и ще видим.

Усещали ли сте се как понякога търсите нещо, а то се оказва на най очевидното нещо?
Случи ми се някакво такова преживяване в работата.
Търсех колата да си пийна и в хладилника я нямаше.
Реших , че е свършила, и тръгнах да си ходя, когато с периферното си зрение я видях.
Стоеше си добре извисена над таблата с захарта, кафето и другите неща около кафеварката. И някак си хич не и личеше, че е там.
По този повод се сетих за един разказ на Едгар Алан По от книжката златния бръмбър, а именно “Откраднатото писмо“. Полицията търси писмото под дърво и камък, а то си стои най кротко на масата пред очите им, само леко замаскирано. След този разказ полицията ми падна много в очите между другото.

Напоследък попадам на много статии за различните страни и чета неща ит рода на :
В Китай цензурират еди кои си страници.
В САЩ плащат на военни коментатори да говоря подкрепяще за войната в ирак.
В Македония стрелят по пробългарски настроен журналист.
В още няколко страни забраняват този или онзи сайт заради неудобно съдържание.
Днеска четох и статия за цензурата наложена от ДС в българия по времето на комунизма и съм убеден, че цензора под една или друга форма съществува и сега.
Така ли трябва да бъде?
Толкова ли е трудно да се оправят грешките в управлението вместо да се крият?!
И за кого е толкова важно това?
И защо е толкова важно да се скрие това?
От това което се случва в българия съм стигнал до извода, че управляващите никой не може да ги смени.
Дори революция.
Така че заплаха за управляващата класа не съществува. Тогава какво?
Или просто желанието освен да управляват, да ги смятаме и за наместници на бога? Както едно време са били кралете.
Съжалявам. Не харесвам управляващите. Не мога да кажа, че съм видял нещо добро от тях.
Не мисля, че някой ги харесва.
Най-малко не в българия.
Или поне, не и обикновенните хора.
Но това си е проблем на обикновенните хора нали така.

И сега се сещам за Андрешко.
Идеята е да се мами и краде от всички, така че никой да не се чувства измамен.
Това също е някакъв вид равновесие.
Държавата експлоатира гражданите си, а гражданите крадат от държавата и по този начин допълнително преразпределят благата които същата им е отнела.
До равновесие така или иначе се стига.
Дали ще е по този начин или просто разпределението ще се прави разумно и справедливо, така че хората да не крадат, е въпрос на политика.
Може би идеята е, че тези които крадат най-много и най-лесно предпочитат андрешковия вариянт на преразпределение, а не “нормалния”. Жалко.

Искренно се надявам, че и България в един момент ще стане една грижеща се за грожданите си държава.
Дали ще доживея да го видя?

Търся да закупя обзавеждане на апартамента на старо.
Трябва ми маса, столове, секция, спалня (евентуално две). Холна гарнитура с масичка.
Ако някой продава или знае фирма откъдето тези неща могат да се намерят на добри цени, моля да ми пише.

Реших най-после да пооправя страницата със снимките.
Нищо много специално, просто като отвориш снимка да има отгаре Next и Prevoius.
Както и да направя всичко да става автоматично при качването на снимките.
Ето тука запецнах.
Оказва се, че PHP като се вързва към MySQL ползва някакъв енкодинг - ISO-8859-1 който дори не схващам как се справя с кирилицата. Обаче Java се връзва по връзка с UTF-8. Резултатът е, че нещата записани през Java са нечетими след това на страницата. За да тръгне всичко трябваше да се правеи много гнусно прекодиране на нещата на Java-та за да работят добре. Или по-скоро да се омажат добре.
Все пак като резутат се получи доста сносно. Доволен съм.
Добрата новина е, че се справя със клипчетата също, което е супер.
А линковете за предишна и следваща страница с малко играчка станаха много добре.
Сега само за вмъкване на подгрупа трябва да направя диалог. Може би нещо като свързън списък трябва да реализирам.
Ще го видя след малко.

Може би някои от вас са чели “Капитан Немо” като малки.
На мене ми беше любимата книжка.
Човек който със своя малък свят обикаля океана на длъж и на шир. И което е по-важно в дълбочина.

А някога чували ли сте за “Плаващия остров”?
Група музиканти са поканени на плаващ остров който се движи по маршрут в океана и разглежда различни държави по пътя си.
Е такова нещо изглежда, че са построили вече : ”
http://www.today.bg/news/19635.html

Замисляли ли сте се какво представляват парите?
Това са хартийки, които тези които печатат, ни дават в замяна на живота ни.
Защото времето през което сме на работа е част от нашия живот.
И то съществена част.
Естествено колкото повече работим толкова по неизгодна става сделката за нас.
Какво би се получило ако работим през цялото време когато не спим?
И получаваме 10000лева?
Тези пари са безполезни за нас защото нямаме възможнест да ги изхарчим. Освен тази част която отива за храна и консумативи като ток, жилище и т.н.
По мои сметки човек може да живее относително добре в Бългория със 600 лева на месец, и при това с част от тях може да се забавлява.
Нека с К означим полезността на сделката “живот срещу пари”.
Ясно е, че К е в линейна зависимост от количеството свободно време което ни остава за да се грижим за себе си, да се видим с близките си, да се забавляваме и т.н.
Нека свободното време означим с Т.
Очевидно К е в зависимост от количеството пари които ни остават след приспадане на жизнения минимум Ж. Но тази зависимост не е линейна а по скоро логаритмична. Ако имате 1000лв и започнете да вземате 2000 ще се чувствате доста по добре отколкото ако имате един милион и започнете да вземате два
Нека парите ги означим със П
тогава се получава следната формула:
К=Т*log(П-Ж)+С
С в случая е фиксираната полезност на жизнения минимум.
От тук нататък предстои да разгледаме подробно в какъв интервал К е полезно и в какъв не е.
След това изпочзвайки формелата може да се прецени какви пари и за какъв период от време трябва да печелим за да се чувстаме щастливи.
Това обаче ще бъде тематика на друга статия

Аз лично харесвам стратегически игри.
И определено ми е любима Цивилизацията.
Но ако първата част беше готина, а втората направо супер, третата част вече беше прекалено сложна.
Това е игра нали така. Не е идеята да смяташ по няколко часа преди да направиш следващия ход.
А да по можеш да поиграеш.
Предполагам, че третата част на много лесно ниво също е лесна, но въпреки това е кофти - ресурсите ти свършват, трябва да сключваш съюзи и търговски споразумения и така нататък. Няма вариант да хванеш чуждите цивилизации и да ги “изнесеш” просто.
Играта е много по реалистична, но ако исках да е със сложността на реалния живот, щях ли да играя.
Та така. За бога братя програмисти и дизайнери - непишете игри които само вие да си харесвате. И не разваляйте хубавите игри със прекалено много елементи.