Триглавата Ламя –размисли на един програмист

Предполагам всички сте чели приказките за триглавата ламя,която най-малкия брат убива. В някои от тях има дори лами с повече от три глави. А в част от историите на мястото на всяка отсечена глава изникват 2-3 нови.

Но замисляли ли сте се някога как функционира една ламя? Всички глави общ мозък ли имат,който е скрит в тялото на ламята (което би обяснило защо ламята не умира като и ги отсечеш) или всяка глава има отделен мозък и са свързани помежду си с високоскоростна връзка?

Lamya7

Нека разгледаме една стандартна триглава ламя от вицовете и приказките,без възможност за възстановяване на главите. В този случай тя би могла да има три различни мозъка които са свързани с разположен в туловището нервен възел,през който командват останалата част от тялото. На теория това е една обещаваща имплементация,но възникват известни трудности. Например накъде ще тръгне тялото,ако две от главите искат едно,а третата друго? А в случая със седем,девет или повече глави? Един от вариантите е да се извършват движенията по ред на пристигането на заявките. Това обаче би накарало ламята да се движи като пияна насам натам,тъй като посоката и на движение при команди север,изток,изток ще е различна от изток,изток,север и като цяло ще е доста неопределена.  Вариант е също командния център да събира заявките за всяко движение на тялото за определен интервал и да избира желаното от мнозинството или да смята резултатния вектор и да се придвижва по него. При този подход макар и никоя от главите да не получава това което иска,като цяло движенията на ламята ще изглеждат по адекватни. Последния вариант на оработка на заявките към тялото е,командния център да не извършва нищо до постигане на консенсус. Тази технология бързо ще приучи главите да достигат съгласие за целите си,и в същото време ламите които не са в състояние да достигнат консенсус бързо ще бъдат изличени от странстващите юнаци.

Нещата още повече се усложняват ако имаме самовъзстановяваща се ламя. Реално главите и тялото образуват мрежа от тип звезда,като всеки от сървърите в мрежата може да отпадне по всяко време и отпадането не само не трябва да причинява срив на системата,но и за всеки отпаднал сървър (глава) трябва да се създават нови два,които да се връзват към мрежата. Тук логично (особенно от гледна точка на юнаците) възниква въпроса какъв е максималния брой сървъри,които могат да се вържат към рутера преди да се срине системата и какви са възможностите на системата за регенерация. От гледна точка на ламята всяка допълнителна глава е проблем,тъй като увеличава проблемите при движение на тялото. Ламите от този вид могат да бъдат убити само ако се достигне лимита на броя на главите или ако се прободат в сърцето. Реално ламя с достатъчно голям брой глави и изискване за консенсус може да се смята за безопасна,като е достатъчно да се сложи по една златна ябълка от двете и страни на достатъчно голямо разстояние.

Друг вариант на системата за управление на ламя е разпределена система. В този случай всяка глава  получава контрол над определена част от мисловните процеси и движенията на тялото. Централния център се грижи за определяне на приоритетите на главите и разпределянето на задачите и паметта. В този случай всяка от главите съдържа и частичен бекъп на информацията на част от останалите глави така че отпадането на една глава няма да е критично за системата. При добра имплементация,този вариант може да просъществува значително по-лесно от предходния. Недостатък тук отново се появава,когато се включат прекалено много сървъри (глави) в системата. Тогава времето за синхронизация и комуникация между главите,ще е значителна част и  това ще ограничи скоростта на движенията на ламята. Това е подходящия момент да и се отрежат краката(които не се регенерират) и да я оставим да умре от глад.

Нека сега разгледаме варианта,при който главата е само крайник с рецептори и огнедишаща функция евентуално. Този вариант изглежда най-лесен за управление,но дали е така? При увеличаване на броя на главите от една страна броя на гледните точки се увеличава и мозъкът може да създаде максимално реалистична 3D картина на околния свят. От друга страна времето за обработка и напасване на постъпващата информация се увеличава с всяка нова глава. Тук отново можем да предизвикаме претоварване на системата при достатъчен брой глави. Естествено това може да се отстрани като дефект,ако се обработва информацията постъпваща само от 3-4 от най-подходящо разположените в момента глави,а останалите се игнарират. Такава ламя би била изключително жизнеспособна и реално може да живее дори без нито една глава,въпреки че тогава би била глуха и сляпа и в крайна сметка би умряла от глад.

И за финал нека разгледаме един друг въпрос –кога е щастлива една ламя? В случаите на разпределена система или централен мозък нещата са относително ясни. Какво се случва обаче,ако всяка глава има собствен мозък? Тогава ламята би била щастлива ако всичките и глави са  щастливи или настроението и би било някаква равнодействаща на настроенията на главите и. Имайки в предвид трудностите при управление на тялото в този случай,смея да твърдя че всяка такава ламя страда от тежка форма на ламска депресия. Което обяснява злия им нрав.

Крайния Ислям като реакция

След поредната статия за Ислямска Държава се зачудих какво всъщност кара тези хора да умират и да убиват за тази идеология? Крайния Ислям не е просто религия. Той е идеология на насилие и омраза. Идеология,която очевидно много хора приемат. И въпросът ми е “защо?”.

Какво би накарало един мюсулманин да забули жените и дъщерите си и да отиде да се самовзриви на площад пълен с обикновенни относително невинни хора? Какво би накарало един западноевропеец да се включи в това безумие? Защо ислямския свят така упорито се съпротивлява на “демократизацията”?

За мен отговорът е един:

Реакция

Реакция на загубата на ценности и морал в християнския свят. Реакция срещу привидната свобода да правиш каквото си искаш и реалното задължение да мислиш както “трябва”. Реакция срещу добре уредения (и скучен) живот. Живот,в който всичко ти е дадено,но над все по-малко неща имаш реален контрол.

За мен това са хора,които търсят свобода и приключения. Хора,които търсят екшън в реалния свят,където принципно не могат да го имат. Хора търсещи контрол над каквото и да е,включително и собственото си семейство. Хора търсещи опора в свят където като основна ценност се налага липсата на такива.

И от тук следва единствения начин да се изкорени радикалния ислям. А именно да се наложат и да се спазват ценности,които да дават опора на съвременните хора. В това отношение мултикултурнустта е утопия,която не само е недостижима,но и вредна. Защо вредна? Вредна е,защото в държава в която всеки може да живее по собствените си закони и обичаи,не е възможно да има закони и обичаи които да се спазват от всички. Свободата на движение и на работа е важна,но това не променя правилата на дадено място. Ако си дошъл в моя град или моята държава да работиш и да живееш,бъди добре дошъл,но ще спазваш правилата и обичаите в моето общество. Ако искаш да живееш по други правила,отиди в страна,където те са приетите. Малцинствените закони също трябва да изчезнат –никой не може да има различни права на база малцинствена принадлежност. Всъщност малцинствените закони са форма на дискриминация …към мнозинството. В резултат вместо да подобряват съжителството между хората,те налагат омраза и разделение на базата на превилегии за една или друга група от хора.

Хората по принцип не мразят различните. Може да ги отхвърлят или да не ги приемат,но много рядко ги мразят. Започват да мразят различните,когато са длъжни да ги приемат и обгрижват. А когато това стане,омразата е взаимна.

 

Офиси

Напоследък ходим да разглеждаме за нов офис с колегите и ми направи впечатление ситуацията с паркоместата.
Това което ни казаха на едното място беше,че на сто квадратни метра се падат по седем едно паркомясто.
От друга страна,на сто квадратни метра се разпределят по осем до десет човека.
Тоест по план паркоместа има за 10-12% от хората.
По мои наблюдения около 50% от колегите ми идват с кола на работа. Едва ли някъде са по-малко. Още повече,че сме в единия край на града.
Та къде се предполага да паркират останалите 40% за които не са предвидени паркоместа в сградите?
И не е ли по-логично за офис сградите да има не по-малко от 4 паркоместа на 100 квадратни метра площ,така че наистина да няма проблем с паркирането.
В противен случай новите офис сгради не помагат за решаването на проблемите с паркирането,а напротив го засилват.
Нормално е за един апартамент от 100 квадратни метра да има едно паркомясто,защото се предполага,че там живее едно семейство. Но за офис където на голяма част от хората им се налага да пътуват,това не е разумно. И ако това изискване е заложено в някаква нормативна уредба,то трябва да се промени.

Интернет и Скуката

Напоследък се хващам,че прогресивно скучая.
И като човек израстнал с компютри и интернет търся нещо интересно именно там.
Отварям сайта за новини и прочитам какво се случва по света и у нас…
…и нямам усещането че съм получил информация. Едни и същи новини се предъвкват от различни медии в различен формат и подобни хора коментират под тях.
Някои новини ме ядосват. Други ме натъжават. Но повечето умът ми възприема като откровенна боза (без да обиждаме бозата естествено).
Дори съм се хванал да следя няколко спортни тематики …дано се случи нещо интересно. Но новините когато има такива са рядкост.
Ежедневните новини не носят информация и вдъхновение. Просто поредната безмислица.
Реших да отида във Фейсбук –нали уж се прави от хора,които споделят себе си.
Да бе!
Огромна част от нещата в началната ми страница са статии във външни блогове,споделени от приятелите ми във Фейсбук. Много често едно и също нещо се появява по няколко пъти. Друга голяма част са снимки. Снимки,които нямат нищо общо с мен,а в някои случаи дори не е ясно на какво са. Много малка част са хората казващи нещо смислено в статусите и коментарите си. Нещо,което да е творческо,различно и някак си тяхно си,а не изкопирано или взето от някъде.

И така Фейсбук се оказа поредното разочарование в търсенето на нещо интересно.
Тук на помощ идват книгите. Хартиени,електронни,всякакви. Разпалват въображението и ме пренасят в друг свят. За малко.Проблемът е,че и тук нещо не достига. Книги,разкази,филми…просто минаваш през гледната точка на автора. Но в другия край няма нищо. Загубил си малко време. Може да си научил нещо ново,но това е всичко. Не се чувствам по-умен или по-добър след прочитането на повечето книги и разкази. Нямат този ефект,който имаха върху мен като бях малък.

И чак тогава оставям компютъра и се обръщъм към хората.
Дори простия и неангажиращ азговор с познат или приятел може да бъде по удовлетворяващ от кисненето по новинарските сайтове или във Фейсбук.
А когато правиш нещо заедно с някой друг –работа,игра,разходка някак си винаги става интересно. Дори скуката споделена с други хора някак си е по-поносима.

ЦСКА и Гърция или защо правилата трябва да са еднакви за всички

Едва ли има някой,който да не е чувал за проблемите на един от големите български отбори напоследък.
Вдигна се доста шумотевица,всички търсеха,а някои още търсят решение на проблема,но въпреки всичко очевидно ЦСКА няма да играе в А група следващия сезон. Направили са дългове,не са си плащали сметките и т.н. и поради тази причина ги лишават от възможност да играят професионален футбол. Напълно разбираемо и законно.
Само че феновете искат друго. Искат някой едър бизнесмен да налее пари в отбора. Искат държавата да помогне,което значи да наруши собствените си закони.
И всичко това “защото без ЦСКА А група няма да е същата”
Реално погледнато,това което феновете искат е да продължават да се наливат пари в отбор,който е на загуба,за да остане да играе в А група.
Феновете,благодарение на чието поведение клубовете редовно отнасят глоби,а мачовете завършват с изпочупени седалки и хулигански прояви.
Та тези хора искат някой да даде още пари за да си напомпат егото,че са фенове на голям отбор от А група,а не на отбор от В група.
Нищо обаче не се споменава за Ботев Пловдив,които също останаха без лиценз по подобни причини.
Защо да не се спасят и те? Защо да се нарушават правилата и да се бие камбаната за единия отбор и да не се направи същото за другия?

И сега да се върнем на аналогията.
В много по-големи мащаби същото се случва с Гърция.
Правилата са ясни –теглили са дългове,изхорчили са парите и сега трябва да си плащат за това.
Заплашват,че еврозоната няма да е същата без Гърция.
И твърдят,че на всяка цена трябва да бъдат спасени. И че трябва някой да налее много пари,за да продължат да са в Еврозоната.
И тези,които вдигат най-много шум са …отново феновете –вестници,журналисти,икономисти и всякакви други кибици. Те ичат своите интереси и не се интересуват от правилата,нито от някаква абстрактна представа за “справедливост”. Това не е толкова важно,важното е да си защитят интересите.
Защо обаче никой не вдига вой за България,където средната заплата е много по ниска отколкото в Гърция? Въпреки,че нямаме техния дълг. Защо никой не е тръгнал да ни спасява? С какво са толкова специални Гърците?
Ако правилата се нарушат за тях,защо да не се нарушат и за нас?

Такива случаи са много.
Напоследък стана актуална темата с циганите. Там проблемът е същия –нарушаване на принципа на равенството пред закона. Ако българин остане без покрив,нито държавата,нито общината ще си мръднат пръста. Но ако циганите останат без покрив се търси как да им се подарят жиилища.
Циганите са хора като всички останали. И не биха били проблем,ако законите се прилагаха към тях,по начина по който се прилагат към останалите.

Политици,полицаи,таксиметрови шофьори,спортисти,гейове …всеки настоява,че е по-специален и заслужава превилегии в сравнение с всички останали.
И с това причиняват своето отхвърляне от общиството –завист,омраза,неприемане –това са начините по които обществото реагира на “специалните”хора и прослойки. Колкото по-големи са превилегиите на дадена прослойка,толкова по-силно е отхвърлянето.
Да има случаи в които превилегиите и изключенията са необходимост,но те трябва да са изключение и за много тесни случаи.

Банките и парите

Напоследък излизат все повече статии,в които се обяснява,как банките имали пари но не кредитирали.
И то не че не кредитирали,ами населението не искало кредити.
Ама те лихвите по кредитите падали населението пак не ще.
Няма логика дето се вика.
Логиката е,че населението поумня. Хората не искат да теглят кредити,за които нямат гаранция как ще ги изплащат.
Какъв е смисълът да теглиш кредит на 4%,ако догодина стане на 8%?
В този смисъл регулациите,които се въвеждат напоследък,са по-скоро в полза на банките отколкото в тяхна вреда.
Но ще трябва да мине време докато хората се убедят,че нещо се е променило.
И трите неща,които са нобходими в случая са стабилност на държавата,стабилност на банковата система и ниски лихви.
Докато ги няма и трите едновременно хората ще спестяват вместо да инвестират или да купуват.

Миграция (стихче)

Мигрираш ли,мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море,войводо,сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.

И му взеха единия хард диск.
И пак го питат,питат разпитват.

Мигрираш ли,мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море,войводо,сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.

И му взеха половината RAM
И пак го питат,питат разпитват.

Мигрираш ли,мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море,войводо,сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.

И му взеха почти всички процесори
И пак го питат,питат разпитват.

Мигрираш ли,мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море,войводо,сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.

И му прекъснаха интернет връзката
И ни го питат,нито разпитват

Качиха Deka по бърза връзка
със все база и инсталация
Админ си Deka,тежко говори:
Диск си нямам да те запиша,
Памет си нямам да те запомня
Връзка си нямам да те изтегля.

Наглостта на една банка

Днеска минах през сайта на Пощенска банка и ми направи впечатление някакво заглавие за рекапитализацията на банката.
Зачетох се в статията и какво ми направи впечатление.
Във всяко второ изречение ставаше въпрос за гърция и гърците:
“…и си възвръща възможността да финансира икономиката на Гърция,заздравявайки доверието на клиентите и служителите си и на гръцката общественост като цяло”
“…запазване и увеличаване на стойността на компанията,което ще е от полза за гръцката икономика…”
“…да се възстанови възможността за подкрепа на гръцките домакинства и предприятия …”
“…да продължи да финансира гръцката икономика …”
Не се споменаваше нито една дума за българските домакинства,граждани,фирми или икономика. И то при положение,че българската икономика е много пъти по-зле от гръцката. Една такава статия би била съвсем уместна в гръцкия сайт на банката,но определено е смущаваща в българския сайт,дори и да се има в придвид,че банката е гръцка собственост. За мен тази статия означава:
“Пощенска банка е тук да защитава интересите на гръцката държава и граждани,като използва максимално възможностите си да източва капитали от българските граждани и икономика”
За мен това означава,че е крайно време България да въведе регулации на банковия пазар,защитаващи интересите на българските граждани –не сме толкова богати,че да финансираме гръцките или които и да било други. Разбираем е патриотизма на една гръцка фирма,но би бил разбираем и един патриотизъм на българските държавници.

Мъжете в Мола

Преди една две седмици ходихме с Лили и една нейна приятелка до мола (в случая става въпрос за мол сердика,но няма принципна разлика и ако беше в друг). Идеята беше Лили да помогне на Ирена да си избере подходящи дрехи. Предвиждайки,че няма да ми е особено интересно на мен в тази ситуация,аз още в началото се запътих към технополиса да позяпам малко техника. Позяпах около час,но нещо ми доскуча и тръгнах да търся дамите.
Естествено те не бяха напазарували още и аз известно време блуждаех около тях докато разглеждаха,мереха и чат-пат пазаруваха дрешки. В един момент обаче ми доскуча и се изморих и си намерих едно удобно кресло в алеята на мола,където се отдадох на трепане на прасета с помощта на летящи пилета.
И ето тук ми направи особенно впечатление нещо:
По околните кресла също седяха предимно мъже. Четяха вестници,книги или просто седяха. От време на време се появяваше някоя жена,явно вече приключила с пазаруването и си прибираше мъжа,а почти веднага след него мястото се заемаше от друг. За половин час се смениха поне 3-4 пъти седящите по околните кресла. Само два пъти забелязах креслата да се ползват от жени,като единия път това беше баба която чакаше внучката си да се напазарува.
За мен поне е очевидно,че моловете се правят съгласно интересите на жените. В моловете има обикновенно по един магазин за техника и евентуално един магазин на някой мобилен оператор. В това отношение TheMall е най добре –там има 4-5 магазина за техника. В повечето молове има книжарници,в които човек може да убие малко време,но те както и заведенията за хранене и кината са по-скоро унисекс.
Добро изключение в тази насока е Sky City –в едно от заведенията там има боулинг,а мисля че имаше и билярд и джаги. В CityCenter-а има стена за катерене,което също е интересно,но не е достатъчно да може човек да убие повечко време.

И вместо заключение искам да сложа апел към всички строители наемодатели и т.н. на търговски центрове тип “Мол”:

Моля ви подсигурете адекватни развлечения и за мъжката част от обществото,така че и на нас да ни е приятно и интересно във вашите магазини.

Размисли за енергетиката

По повод нашумелите напоследък протести по отношение цените на тока,реших и аз да изкажа моето скромно мнение.
Да,цената на тока е висока и неоправдана в много отношения.
Това обаче няма да се промени с протести и магическа пръчка. Просто няма как. Ще се промени някога ако се въведат ясни правила в много отношения.
Един примерен набор от такива правила би изглеждал така:
1. ЕРП-тата са длъжни да намаляват загубите по енергопреносната мрежа до достигане на европейски нива от около 6%. Ако в рамките на годината,направените инвестиции не са довели до понижение на загубите по мрежата,въпросните инвестиции не се признават за разход на дружеството,тоест то няма право въз основание на тези разходи да оправдава по-нататъшно поскъпване на тока.
2. ЕРП-тата са длъжни да събират задълженията си от физически и юридически лица в срок. Загубите от отписване на задължения са за сметка на печалбата на дружеството.
3. Непризнатите разходи са за сметка на печалбата на дружеството и не могат да бъдат основание за промяна цената на тока.
4. Цената на тока се формира единствено на база на признатите разходи на дружеството. Тоест ако в даден момент признатите разходи спаднат то цената на тока също следва да падне.
Това ще принуди ЕРП-тата да оптимизират разходите си и мрежата максимално,ако искат да продължат да работят на печалба,а също така и да си прибират дължимото от некоректните дръжници. В момента коректния потребител реално плаща сметката и на некоректните,а на ЕРП-то не му пука,защото те си прибират гарантираната печалба. В момента в който това престане да се случва,цените ще се задържат и дори може да паднат.
В момента единственото което може да се направи е да се въведат подобни правила,да се направи проверка на сметките на ЕРП-тата и въз основа на точка 4 да се определи по-ниска цена на тока,ако направените инвестиции за изминалата година са били неефективни.