Лихви

Четох днеска статия как банките евентуално щели да свалят лихвите малко.
Четох и коментарите под нея.

Коментарите бяха общо взето два вида :
- такива които смятат, че банките с поведението си вредят на обществения интерес и изтискват доходите на бедните, а ги дават на богатите.
- такива които смятат, че бедните хора нямат какво да правят в банка, че ако някой е взел кредит е глупак и че хората изискващи спаведливи лихви, са егоисти и готованци, комунисти и т.н.

Тези мнения съм срещал и под други статии на подобна тематика.
Моето мнение е обаче по-скоро към първите.

Очевидно, че банките си гледат интереса.
Естествено е да искат да вземат възможно повече пари от кредитите които са отпуснали.
И също така е естествено да искат да дават по-малко пари за депозитите които се влагат при тях.
Не е редно обаче да няма регулация и прозрачност на този процес.
Не е редно при растящи лихви навсякъде по света, банките да се правят на закъсали и да вдигат лихвите по кредитите си, а когато в останалата част от света намаляват лихвите, тук да остават същите.
Не е редно банката да има право едностранно да променя условия по договорите, които сключва с клиентите си.
Клиентите на банките следва да са също така защитени, както всички други клиенти.

Това което банките правят е горе долу следното :
- Искам един килограм червени домати моля.
- Разбира се. Два лева.
- Заповядайте.
- Ето ви доматите.
- Ама тези тук са зелени и на всичкото отгоре леко изгнили!!!!
- Съжалявам. На табелката на магазина пише, че продавачът има право по всяко време да подмени купената стока с такава по негово усмотрение. Ако искате да я върнете ще ви върнем част от парите естествено.
………
И този начин на работа е приет във всеки магазин.
Изглежда че потребителя има право на избор, но всъщност избор няма.

Естествено е човек да иска да си купи жилище и да има нужда от кредит за това.
Естествено е да го иска сега, а не след 30 години когато евентуално събере парите.
Правилно е, че най-бедните рядко стигат до там. Ако работиш за 300 лева не можеш да си позволиш кредит.
Проблемът е, че банките изтискват средствата на така наречената средна класа. Това са хора с доходи над 700 лева на човек, които могат да си позволят да отделят част от тях за покупка на собствено жилище. Когато въпросните хора сключват договор за кредит те го сключват с презумцията, че ще имат парите да го връщат някак си. И докато условията не се променят те си връщат заемите и не протестират. Защото получават това за което са сключили договор.
В един момент банката решава да промени правилата на играта и вдига лихвите. И тези хора остават без средства. Някои не могат да си плащат кредитите, други все пак успяват. Факт е обаче, че причината да изпитват затруднения, не е в това че са глупави в стремежа си да живеят по-добре, а в това че банката променя правилата както си иска.

А за тези които смятат, че лихвите на банките тук са добри, нека отидат някъде в европейския съюз и да видят какви са лихвите, които се предлагат.

Патенти

Днеска за пореден път четох статия посветена на патентни и авторски права.
Apple искат да патентоват показване на контакт върху десктопа на телефона.
Наскоро пък четох за компания която съди няколко фирми, че ползват нейна патентована технология без да плащат.

Та … честно казано писна ми.

Вярно е, че интелектулната собственост трябва да бъде защитена, но текущия начин на работа не защитава най важните хора – потребителите.

Решавам аз да патентовам някаква идея. Нещо съвсем просто. Което обаче може да бъде полезно или да стане широко използвано.
В един момент някой друг се сеща за същото нещо и го реализира.
И това е напълно реално – при шест милиарда души население, доста хора получават сходни идеи. А още повече, че когато на една идея и дойде времето, тя идва на много хора едновременно.

Та решавам аз да патентовам идеята и никой друг на който тази идея е хрумнала, няма право да я ползва, без да ми плати на мен. Защото аз съм бил пръв и съм имал времето и парите да отида и да я патентовам.

Да, моите права трябва да са защитени – аз трябва да мога да ползвам и продавам идеите си ако го сметна за целесъобразно. Но също така, не трябва да съм в състояние да спра прогреса в дадена област, просто като откажа да позволя идеите ми или сходни на тях, да бъдат използвани и реализирани.
И всичко това, защото аз съм бил пръв.

Моето мнение е, че патентите трябва да бъдат силно ограничени или изобщо премахнати като идея. Реално всеки, който тръгне да създава нещо, нарушава нечий патент. И от средство за обмен на идеи, патентите се превръщат в пречка за реализирането на идеи.

Същото важи и в някаква степен за авторските права.
Да, творците трябва да бъдат защитени от законите, за да могат да печелят от труда си.
В същото време не е идеята да се лежи на стари лаври.
Ако си истински творец създавай нови и нови неща и печели от това. Но да създадеш една песен или една книга и да се опитваш ад печелиш цял живот от нея – ми не е това идеята според мен.
И последно. Авторските права трябва да принадлежат само и единствено на автора на произведението.
Не могат да се продават, заменят и така нататък. Не могат да се наследяват по какъвто и да е начин. Авторското право следва да съществува най-късно докато съществува авторът. Той може въз основа на това право да позволява или забранява произведението му да се ползва от този или онзи по един или друг начин. Но не може да прехвърли самото право. Може само да се откаже от него в полза на обществото.
Със смъртта на автора неговите авторски права автоматично се прекратяват и произведенията му стават публична собственост. Така, компании и наследници няма да могат да печелят на гърба на въпросния автор.

Данъци и осигуровки

Наскоро четох една статия свързана с това дали е справедливо, хората, които вземат заплати над осигурителния максимум да плащат само ДОД.
Статията защитаваше идеята, че хората които получават повече, трябва да плащат повече.
И по отношение на ДОД-а нещата са точно така.
Защо обаче, при осигуровките нещата са различни?
Осигуровките са един вид задължителна застраховка.
Здравната осигуровка е застраховка живот един вид.
Пенсионното осигуряване ти гарантира доходи за случаите, когато престанеш да работиш.
В социална система като в България обаче, какво се случва. Всички плащат според доходите си, но когато отидеш в болницата не се ползват парите от застраховката, която ти си си внесъл, аили всичко ти го плаща държавата или си доплащат всички. Разлика между тези които са плащали повече и тези които са плащали по-малко няма.
При това положение очевидно и в момента, тези които плащат повече, плащат и лечението на тези които плащат по-малко.
При това положение е напълно разумно да има някакъв таван на разходите, които правят за държавата и всъщност и за другите.

Каква е ситуацията при пенсиите?
Там положението е малко по-ясно. В зависимост от това колко си внасял, такава пенсия получаваш.
Само че пенсиите са ограничени отгоре. Логично е тогава и осигуровките също да са ограничени отгоре.

И последен ръзмисъл по този въпрос.
Проблемът не са данъците, които плащат малкото хора, които получават големи заплати.
Проблема е, че тези хора са малко.
Проблем също е, че не се плащат данъци и осигуровки на реалните заплати в много случаи.
Проблем е и че служителите нямат надеждана защита срещу работодателите си.

Войната

Тези дни четох една книга и гледах един филм, в които се засягаше темата за войната.
Книгата беше “Едно”
Филмът беше “Аватар”

Та се замислих значи, за войните и причините за тях.
Кой всъщност е причина за войните?
Обикновенните хора, които имат нужда от повече ресурси за да живеят по-добре и по-щастливо?
Айде бе!
Колко войни сте чули да водят Индия и Китай? Страните с най-голямо население и с най-бедно население като цяло.
Или Япония – страна в която всяка възможна площ се използва?

Не. Очевидно, че не обикновенните хора с техните нужди за ресурси са причината за войните.

Кой тогава?

Моят отговор на този въпрос е следният :

Водачите

Това са генерали, политици, бизнесмени. Всички, които имат възможността да управляват множество хора.
Те са най-агресивните в нашето общество. И затова са се издигнали най-много. Обикновенните хора отстъпват на по-агресивните. От мястото в трамвая, до президенстското място.
Но природата на тези хора е такава, че те искат още и още.
- Ако имам фирма да е най голямата.
- Ако водя армия да е най-силната.
- Ако управлявам държава да е най-могъщата.

Принципът на тези хора е “Ако го искам, значи то е мое”.
И когато същите тези хора изчерпят ресурсите, които биха могли да отнемат от околните, те се обръщат навън.
- Не можейки да изтиска повече от собствения си народ, политика обръща жаден поглед към чуждите държави.
- Не можейки да спечели повече със собствените си продукти, мениджъра поглъща или унищожава конкуренцията си.
- Имайки власт над армията си, генерала иска да докаже себе си във война.

Кое е странното обаче?
– Мениджърът не разбира нищо от създаването на продуктите във фирмата си. Той води война, но неговите работници са неговите оръжия. За тях тази война е свещенна, защото се борят за собственото си оцеляване. На тях не им пука за другарчетата от другите фирми. Те са Иван, Пешо, Георги, а отсреща са “другите”. “Другите” не са личности, зад това понятие не се виждат хора, като Иван, Пешо и Георги. “Другите” са просто нещото, което ни пречи да живеем по-добре.
– Генералът не може да поведе войната сам. Ако ги няма редниците. Ако ги няма хората зад оръдията, които с натискането на едно лостче избиват понякога десетки хиляди човешки същества, и след това казват “така ми заповядаха”, кой ще води войната? Всеки един от нас прави своя собствен избор. И давайки правото на другите да ни управляват и да вземат решения вместо нас, ние се съгласяваме с техния избор. И това не е непременно лошо. Лошо е, когато карайки ни да вършим неща, които по принцип не бихме правили, казваме, че нямаме избор. Генералът може да нареди на войниците си да стрелят … но ако те не го изпълнят той не може нищо да направи. Ако войниците не се запишат в армията, генералът няма да има кого да командва.

Това което се случи в “Аватар” беше много типично – военният искаше война – това беше неговия начин за разрешаване на проблемите. Мениджърът искаше ресурси и богатство. За него хората, природата, отношението на околните, не бяха важни. Той искаше ресурсите и парите. Обикновенните хора и учените биха могли да живеят всред туземците много добре. Дори биха били щастливи. Но за генерала и мениджъра, туземците бяха “те”, “другите”. И те нямаха никакво съчувствие и разбиране към тях. Те искаха техните домове, искаха богатствата на тяхната земя, но това, което предлагаха бяха само дрънкулки. Само неща от които въпросните “диваци” реално нямаха нужда. Ако някой беше дошъл при тях и им каже да се изнесат от къщите си, защото иска да основе мина там, те щяха да се бият и да защитават земята си, но същите тези хора при най-малкия повод са готови да нападнат някой друг, за да му отнемат неговата собственост и богатство.

Същото се случва днес в арабските страни. Водачите на западния свят налагат със сила своя начин на живот там. Начин на живот, който прави всички приели го, потребители и зависими от запада. И обявява всички различни, всички, желаещи да живеят в собствените си държави по собствените си правила, за врагове.

Но ние обикновенните хора сме приели водачите ни да правят този избор вместо нас. Ние сме им дали властта да решават какви са ни отношенията с другите народи и със света като цяло. И когато кажем, че не сме съгласни, всъщност наша и еиднствено наша е отговорността да спрем това. Наша е отговорността да престанем да бъдем оръжие в нечии други ръце. Наша е отговорността, да кажем “стига” докато все още можем. Защото един ден нашия свят ще ни се отплати подобаващо, и може да нямаме дом. Но днес изборът си е наш.

Windows 7 – първи впечатления

Днеска реших, че така и така Windows-а ми е за преинсталиране, ами да взема да си сложа седмицата.
Дано наистина е толкова добра, колкото ми я хвали Митко.

Първото хубаво нещо – още с инсталация намери мрежвовата карта. На Windows XP това не мога да му го простя – инсталираш операционната система и няма нищо братче – нито жична нито безжична мрежова карта намерило. И ако не си знаеш къде ти е диска с драйверите, си загинал геройски. Дори Linux-а ми намира вече всички устройства автоматично още с инсталацията. Още повече се ядосвам, че това е Windows, който си върви с лаптопа – е пък можело е да се постараят малко и да сложат драйверите директно в инсталацията.

Както и да е. Windows 7 намира мрежовата карта и повечето устройства още по време на инсталацията.
В момента в който се инсталира, се връзва към интернет и … си сваля драйвери за устройствата, които не е разпознало при инсталацията. В моя случай, това са безжичната мрежа, звука и някаква друга щуротия. Във всеки случай първите две са достатъчни.

Тук е мястото да отбележа, как се настройва мрежа с парола.
След като създадете мрежата, отивате с десен бутон на нея, properties – security и избирате типа парола и я въвеждате. Няма никакво значение, че при създаването на мрежата вече сте я въвели същата тази информация!!!

След малко играчка подкарах нещата да вървят почти като Windows XP. Естествено, от лаптоп на пет години, не очаквам да подкара Aero, дори не съм го и пробвал. Но самия Windows зарежда удивително бързо, и работи също достатъчно сносно за моите нужди.

В този форум пък намерих някои доста полезни идеи за настройки.

Като цяло и операционната система и поддръжката и изглеждат на доста добро ниво.

Изненада ме например възможността да си свалиш антивирусна – когато установи, че нямаш антивирусна ти предлага възможност да си избереш от някоя фирма и да си свалиш, като доста удобно са направили портална страница с връзки към всички производители които съм чувал.

Като цяло съм доволен от избора.

Бате Бойко – думи и дела

Ново правителство – нов късмет е казал народа.
Или поне се надява късмета най-после да е нов, че стария хич го нямаше.
Ясно е, че късмета с което и да е правителство, няма да е особенно нов – лицата са същите, само партиите в който членуват са различни.
Но все пак, началото беше обещаващо :
- Изглеждаше, че все пак ще има съд за корумпираните от предишното правителство, и че поне малко ще се намали корупцията.
- Изглеждаше, че новия екип, ще има повече доверие от страна на европейския съюз, от предишния.
- Изглеждаше, че най-после ще бъдат хванати юздите на частните монополи и банките.

“Изглежда” е наистина много точна дума, за управлението на ГЕРБ.
Не минава ден, без Бойко Борисов гръмко да заяви някоя нова и угодна на народа инициатива.
Минават няколко дни и тихомълком се казва, че абе то абе ще стане, не че няма да стане, ама няма да е точно сега, и няма да е точно както си го мислехме, ама все нещо някога ще стане. Както казало циганчето “тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път”.
Девизът на новия лидер е много приличен на “ние ги хващаме, а пък те ги пускат”. Само че един секретар на МВР или един кмет, пък било и софийски, може да се оправдава така, но за един министър-председател не върви.
Още повече, че въпросния министър председател има почти пълно мнозинство в парламента. И почти абсолютна власт в партията си. Така, че законите не са му пречка.

Но преди да каже каквото и да било, е добре г-н Борисов да си отвори учебниците и да прочете за демокрацията и законите. Например да прочете, може ли изпълнителната власт да се намесва в съдебната.

Пример за пълно фиаско беше историята с банките. Помолил разбирате ли човека, банките да намалят лихвите с по три процента. И говорил с тях и те обещали.
Човек като го слуша и си мисли, че щом бат бойко е казал, няма как да не стане. Ура. Да ама не. В края на ноември почнаха да се промъкват статии, как намалението на лихвите не е панацея, пък и банките били на загуба, пък и всъщност населението не плащало повече, щото вземало по-малки кредити и накрая Бойко Борисов заяви, че то тази работа с намалението няма да стане днеска и от веднъж, пък и няма да е толкова голяма, но той има доверие в екипа си и така нататък.

Извод – ами пич, ако имаш лостове да контролираш банките, ми направи го. Ако нямаш, не говори глупости.

Защото всяка подобна ситуация, яде от доверието към правителството.
Още повече. Г-н Борисов играе ролята на свръх компетентен.
Но всяка такава ситуация разкрива точно противоположното – абсолютна некомпетентност и не познаване на правилата.

Цвят и Имидж

Може би някои от вас знаят, а други не, но аз все пак да кажа :
Лили се занимава с правене на семинари за цвят и имидж.
Тъй като в момента е извън България ме помоли да поема организацията на следващите семинари за когато се върне.

Та първо да кажа за какво става дума.

В семинара за цветовете, човек може да установи опитно, кои са най подходящите цветове за него. Тези в които изпъква и се чувства най-добре. Идеята на семинара е, че има четири вида хора, чийто цвят на кожата има различен оттенък – някои са на синя основа, други на жълта. Това аз лично съм го забелязвал след море – когато потъмнея и се сравня с някой друг и се вижда как моя цвят е по-тъмен но по различен като оттенък. Та в този семинар освен да се определи към кой тип принадлежите, експериментално се определят и кои от цветовете характерни за този тип, най много ви отиват.

В семинара за имиджа отново има разделение на хората по категории. Тук категориите за доста повече и са базирани както на външния вид така и на характера на човека. Целта е да се разбере какъв е най подходящия стил на обличане за дадения човек. Представете си например жена, която има визия и характер, сякаш ей сега ще хукне да катери някоя планина, облечена в делови костюм. Изглежда странно и не на място сякаш. Но същия човек, облечен в спортни дрехи изглежда във вихъра си. Та ето това се опитва да определи семинара за имиджа – кои са правилните дрехи за нас. И често след това се налага човек да си смени основно гардероба. Понякога по навик от детството или това които са ни казали родителите, а понякога и за да изглеждаме по-незабележими и скрити, избираме дрехи които ни скриват вместо да ни показват. И се заблуждаваме, че това е нашия стил. Ето това се разкрива на този курс.

Курсовете се провеждат в групи от по най-много три или четири човека (четири е наистина само по изключение).
Един курс продължава около половин ден (4-6 часа).
Цената е сто лева на курс. Ако искате да изкарате двата курса в един ден общата цена е сто и петдесет лева.
Плаща се на място в деня на курса.
Курсовете се провеждат според удобното време на участниците.
Ако искате да се запишете или имате нужда от повече информация можете да направите някое от следните неща :
- Да оставите коментар под тази статия. Ако искате да се запишете оставете име и телефон и e-mail, така че да можем да се свържем с Вас за да уговорим време.
- Можете да изпратите e-mail на livantcheva(кльомба)yahoo.com или на todortk(кльомба)abv.bg .
- Можете да ми се обадите на телефон : нула осем осем осем пет едно седем две две пет. За конкретни въпроси за курсовете, все пак препоръчвам да пратите писмо на Лили, тъй като знае доста повече от мен.

Вноски, кредити и депозити

Четох една статия преди малко, в която се съветват хората да си внасят парите на влог, вместо да си погасяват предсрочно кредитите.
Статията прави някои допускания, които според мен не са много коректни :
1. Лихви 10-12 процента на годишна база реално няма. Всички промоции за депозити на банките са така направени, че релната лихва не е повече от 7-8%.
2. Лихвите по ипотечни кредити са около 8-11%. Изобщо няма вариант да банка да предлага по депозит по-висока лихва отколкото по кредит. Такава банка много бързо ще фалира. още повече. Няма банка която да дава по депозит по-високи лихви отколкото която и друга банка в същата страна дава по кредит. Или ако случайно се случи е за много кратък период. Ако нещо подобно се случи тогава хората масово ще теглят кредити от едната банка и ще внасят в другата и ще печелят от разликата в лихвите без да си мръднат пръста. А аз не съм чул такова нещо да се случва в България. Това не изключва подобни възможности в международен мащаб, но там си има и други фактори.

Вноската за предсрочно погасяване не се смята в никой случай.
Ето защо :
Нека имаме кредит 10000 лева за десет години.
И нека си представим, че внасяме предсрочно 1000 лева в единия случай, а в другия внасяме 1000 лева на депозит при същата лихва. Нека лихвата е 7% (все е едно точната цифра, но все пак трябва да смятаме с нещо).
Какво ще се случи следващите десет години в случай че намалим размера на вноските?
ще платим 385 лева по малко. Тоест имаме печалба 385 лева.

Какво ще стане ако намалим ако намалим срока на кредита? Срокът ще намалее с 16-17 месеца. Тоест повече от година няма да внасяме лихви по тези 1000 лева. Печалбата ни в този случай е 892 лева.

Какво ще се случи ако тези 1000 лева ги внесем на депозит?
За 10 години ще сме получили около 967 лева лихва. Което е повече от намалението на вноската в първия случай.
Обаче за 104 месеца ще сме получили само 797 лева лихва, което е със сто лева по-малко отколкото намалението на вноските в случай, че изберем намаляване на срока.

Тоест като резултат:
Най изгодно при всички случаи е да се върне кредита с намаляване на крайния срок. И колкото е по-дълъг първоначалния срок, толкова по изгодно е да се връща кредита.
Същите параметри но за двадесет години, водят до разлика от около 600 лева в полза на предсрочното погасяване.

Застраховки

Вчера Цвета трябваше да прави застраховка на Лили за пътуването.
Лили и казала да и направи най-евтината възможна, а Цвета се опъваше.
– Добре де, разликата е четири евро!!! Ще и направя скъпата а пък ще и взема пари за евтината.
– Ок. Каква е разликата между двете?
– Едната има мнага повече покрития – кражба на багаж, погребение в чужбина и не знам си какво си.
– Лили изрично каза, че не смята да мре там, така че погребение не и е нужно. Багажа си тя по-скоро ще го загуби, отколокото да и го откраднат, което няма да и го покрие застраховката.
……
Като резултат все пак ме послуша и то след като два пъти хвърли ези и тура.
И все пак – каква е идеята на всички тези застраховки от гледна точка на мисловната нагласа?
На мен е вероятно да ми се случи нещо лошо, и за това плащам пари за да съм готов когато се случи
Тоест застраховката под всяка форма е материализираната вяра на човека, че ще му се случи нещо неприятно.
Абсолютно същата е ситуацията със застраховките живот и така наречените “програми”. Хората които ги правят казват “Аз след време няма да имам пари, значи дай сега да си направя програма, за да се подсигуря.“, и след време този човек наистина няма да има пари. А е много вероятно и застраховката да не му помогне.

Другото нещо, което специално ме издразни вчера, беше начина по който реагираха Цвета и Мира, когато на въпроса им дали Теди иска да и разкажат за програмите, тя твърдо им каза че не иска.
- Ама как така не искаш? Защо не искаш? Ти имаш ли програма, че да знаеш че не искаш? Дай първо да ти разкажем пък тогава решавай.

В продължение на четири пет минути Цвета се опитваше да убеди Теодора, че трябва да изслуша поне информацията.

Когато човек интуитивно каже не на някое предложение, не можеш да го убедиш с логически аргументи. Най много да го настроиш негативно към това предложение и всички бъдещи подобни. А ако продължиш да настояваш и срещу себе си.

Когато обясних това на Мира, тя каза:
“Ами нали ако му дам малко информация и не го накарам да си направи програма при мен, в един момент когато е готов може да отиде при някой друг!!”

От търговска гледна точка е логичен този начин на мислене. Но пък нали и другите търговци имат подобни случаи. Ако твоя клиент отиде при някой друг, може нечий друг да дойде при теб. Така, че пак ще си на печалба. Но ако или правиш, човек свой клиент или го губиш за винаги за идеята, ще губиш и ти и колегите ти.

Това са моите размисли по отношение на застраховките и застраховането.

Футболни страсти

От време на време попадам из новинарските сайтове на някоя футболна новина, която ми хваща окото и решавам да я прочета.
И в тази връзка забелязвам някои много интересни неща.

Като начало самите статии се представят крайно тенденциозно.
То по-тенденциозно сигурно просто не може.
Изрази от вида на “балерина”, “пиянде”, “осраха” и т.н. винаги се намират в текста на самата статия. Никаква обективност – всичко е пристрастно.
Далеч по-колоритни са коментарите под статиите. Независимо от темата на статията, в един момент дискусията се обръща на “чорбари”, “говеда”, “боклуци”, “духане”, “оставки” и така нататък. Над половината от коментарите са с обидно съдържание. И колкото по-дълъг е списъкът от коментари под статията, толкова по-голям е процента на обидите и личните нападки.

Това явление ме накара да се замисля.
Що за хора са тези, които пишат по форумите?

В някои вестници съм попадал на много съдържателни коментари. Не винаги написаното ми харесва, но поне изказва гледната точка на автора. Такива коментари за жалост са рядкост. Много по-чести са личните нападки и обяснения между форумците. Очевидно хората които имат истински мисли, рядко коментират. Или поне много по-радко от тези, които мислят само простотии.

Това само по себе си е много неприятна тенденция. Добивам усещането за нарастваща степен на изпростяване наоколо. Ако има десет умни хора и един простак, по новините ще обърнат десет пъти повече внимание на простака, отколкото на умните хора. Дори когато става дума за престъпления, медиите не са инструмент за публично наказание, а напротив за реклама. Един вид ако пребия или застрелям някого, не само мога да отърва затвора, ами и по телевизията ще ми направят реклама колко як пич съм.
Що за страна!