Страничката на Тодор

Предполагам всички сте чели приказките за триглавата ламя, която най-малкия брат убива. В някои от тях има дори лами с повече от три глави. А в част от историите на мястото на всяка отсечена глава изникват 2-3 нови.

Но замисляли ли сте се някога как функционира една ламя? Всички глави общ мозък ли имат, който е скрит в тялото на ламята (което би обяснило защо ламята не умира като и ги отсечеш) или всяка глава има отделен мозък и са свързани помежду си с високоскоростна връзка?

Нека разгледаме една стандартна триглава ламя от вицовете и приказките, без възможност за възстановяване на главите. В този случай тя би могла да има три различни мозъка които са свързани с разположен в туловището нервен възел, през който командват останалата част от тялото. На теория това е една обещаваща имплементация, но възникват известни трудности. Например накъде ще тръгне тялото, ако две от главите искат едно, а третата друго? А в случая със седем, девет или повече глави? Един от вариантите е да се извършват движенията по ред на пристигането на заявките. Това обаче би накарало ламята да се движи като пияна насам натам, тъй като посоката и на движение при команди север, изток, изток ще е различна от изток, изток, север и като цяло ще е доста неопределена.  Вариант е също командния център да събира заявките за всяко движение на тялото за определен интервал и да избира желаното от мнозинството или да смята резултатния вектор и да се придвижва по него. При този подход макар и никоя от главите да не получава това което иска, като цяло движенията на ламята ще изглеждат по адекватни. Последния вариант на оработка на заявките към тялото е, командния център да не извършва нищо до постигане на консенсус. Тази технология бързо ще приучи главите да достигат съгласие за целите си, и в същото време ламите които не са в състояние да достигнат консенсус бързо ще бъдат изличени от странстващите юнаци.

Нещата още повече се усложняват ако имаме самовъзстановяваща се ламя. Реално главите и тялото образуват мрежа от тип звезда, като всеки от сървърите в мрежата може да отпадне по всяко време и отпадането не само не трябва да причинява срив на системата, но и за всеки отпаднал сървър (глава) трябва да се създават нови два, които да се връзват към мрежата. Тук логично (особенно от гледна точка на юнаците) възниква въпроса какъв е максималния брой сървъри, които могат да се вържат към рутера преди да се срине системата и какви са възможностите на системата за регенерация. От гледна точка на ламята всяка допълнителна глава е проблем, тъй като увеличава проблемите при движение на тялото. Ламите от този вид могат да бъдат убити само ако се достигне лимита на броя на главите или ако се прободат в сърцето. Реално ламя с достатъчно голям брой глави и изискване за консенсус може да се смята за безопасна, като е достатъчно да се сложи по една златна ябълка от двете и страни на достатъчно голямо разстояние.

Друг вариант на системата за управление на ламя е разпределена система. В този случай всяка глава  получава контрол над определена част от мисловните процеси и движенията на тялото. Централния център се грижи за определяне на приоритетите на главите и разпределянето на задачите и паметта. В този случай всяка от главите съдържа и частичен бекъп на информацията на част от останалите глави така че отпадането на една глава няма да е критично за системата. При добра имплементация, този вариант може да просъществува значително по-лесно от предходния. Недостатък тук отново се появава, когато се включат прекалено много сървъри (глави) в системата. Тогава времето за синхронизация и комуникация между главите, ще е значителна част и  това ще ограничи скоростта на движенията на ламята. Това е подходящия момент да и се отрежат краката(които не се регенерират) и да я оставим да умре от глад.

Нека сега разгледаме варианта, при който главата е само крайник с рецептори и огнедишаща функция евентуално. Този вариант изглежда най-лесен за управление, но дали е така? При увеличаване на броя на главите от една страна броя на гледните точки се увеличава и мозъкът може да създаде максимално реалистична 3D картина на околния свят. От друга страна времето за обработка и напасване на постъпващата информация се увеличава с всяка нова глава. Тук отново можем да предизвикаме претоварване на системата при достатъчен брой глави. Естествено това може да се отстрани като дефект, ако се обработва информацията постъпваща само от 3-4 от най-подходящо разположените в момента глави, а останалите се игнарират. Такава ламя би била изключително жизнеспособна и реално може да живее дори без нито една глава, въпреки че тогава би била глуха и сляпа и в крайна сметка би умряла от глад.

И за финал нека разгледаме един друг въпрос – кога е щастлива една ламя? В случаите на разпределена система или централен мозък нещата са относително ясни. Какво се случва обаче, ако всяка глава има собствен мозък? Тогава ламята би била щастлива ако всичките и глави са  щастливи или настроението и би било някаква равнодействаща на настроенията на главите и. Имайки в предвид трудностите при управление на тялото в този случай, смея да твърдя че всяка такава ламя страда от тежка форма на ламска депресия. Което обяснява злия им нрав.

Едва ли има някой, който да не е чувал за проблемите на един от големите български отбори напоследък.
Вдигна се доста шумотевица, всички търсеха, а някои още търсят решение на проблема, но въпреки всичко очевидно ЦСКА няма да играе в А група следващия сезон. Направили са дългове, не са си плащали сметките и т.н. и поради тази причина ги лишават от възможност да играят професионален футбол. Напълно разбираемо и законно.
Само че феновете искат друго. Искат някой едър бизнесмен да налее пари в отбора. Искат държавата да помогне, което значи да наруши собствените си закони.
И всичко това “защото без ЦСКА А група няма да е същата”
Реално погледнато, това което феновете искат е да продължават да се наливат пари в отбор, който е на загуба, за да остане да играе в А група.
Феновете, благодарение на чието поведение клубовете редовно отнасят глоби, а мачовете завършват с изпочупени седалки и хулигански прояви.
Та тези хора искат някой да даде още пари за да си напомпат егото, че са фенове на голям отбор от А група, а не на отбор от В група.
Нищо обаче не се споменава за Ботев Пловдив, които също останаха без лиценз по подобни причини.
Защо да не се спасят и те? Защо да се нарушават правилата и да се бие камбаната за единия отбор и да не се направи същото за другия?

И сега да се върнем на аналогията.
В много по-големи мащаби същото се случва с Гърция.
Правилата са ясни – теглили са дългове, изхорчили са парите и сега трябва да си плащат за това.
Заплашват, че еврозоната няма да е същата без Гърция.
И твърдят, че на всяка цена трябва да бъдат спасени. И че трябва някой да налее много пари, за да продължат да са в Еврозоната.
И тези, които вдигат най-много шум са … отново феновете – вестници, журналисти, икономисти и всякакви други кибици. Те ичат своите интереси и не се интересуват от правилата, нито от някаква абстрактна представа за “справедливост”. Това не е толкова важно, важното е да си защитят интересите.
Защо обаче никой не вдига вой за България, където средната заплата е много по ниска отколкото в Гърция? Въпреки, че нямаме техния дълг. Защо никой не е тръгнал да ни спасява? С какво са толкова специални Гърците?
Ако правилата се нарушат за тях, защо да не се нарушат и за нас?

Такива случаи са много.
Напоследък стана актуална темата с циганите. Там проблемът е същия – нарушаване на принципа на равенството пред закона. Ако българин остане без покрив, нито държавата, нито общината ще си мръднат пръста. Но ако циганите останат без покрив се търси как да им се подарят жиилища.
Циганите са хора като всички останали. И не биха били проблем, ако законите се прилагаха към тях, по начина по който се прилагат към останалите.

Политици, полицаи, таксиметрови шофьори, спортисти, гейове … всеки настоява, че е по-специален и заслужава превилегии в сравнение с всички останали.
И с това причиняват своето отхвърляне от общиството – завист, омраза, неприемане – това са начините по които обществото реагира на “специалните” хора и прослойки. Колкото по-големи са превилегиите на дадена прослойка, толкова по-силно е отхвърлянето.
Да има случаи в които превилегиите и изключенията са необходимост, но те трябва да са изключение и за много тесни случаи.