Формула 1

Още от ученическите си години съм почитател на формула едно и въпреки че на последък нямам възможност да гледам състезанията често, не пропускам да следя новините около този спорт.
След смъртта на Аертон Сена ми направи впечатление, че правилата почнаха много често да се променят.
Първоначално започнаха да налагат ограничения в автомобилите с идеята да ограничат скоростта и да направят спорта по-безопасен.
Въпреки ограниченията скоростта не спадна.
Почнаха да принуждават пилотите да карат с ограничено количество бензин, да ползват едни и същи гуми на квалификации и в състезания.
Принудиха отборите да правят двигатели, които да издържат по няколко състезания. Промениха начина на точкуване.
Всичко това с идеята да се направи спорта по интересен и да има интрига в състезанията.
Поне според мен много от тези ограничения и промени в правилата изглеждат ненужни и дори вредни.
Това е високотехнологичен спорт.
Като такъв отборите следва да се стремят да усъвършенстват колите си. Всяко ново нещо в един момент може да бъде използвано в серийните автомобили. Така че всички печелят.
Това е високо рисков спорт – пилотите се състезават с висока скорост и следва да са добри професиналсити. Едновременно с това следва пистата и автомобилите да бъдат максимално безопасни.
И все пак – безопасността не трябва да бъде на всяка цена.
Безмислено е – ако тръгна да скачам с парашут или бънджи си поемам риска. Естествено очаквам да бъде максимално безопасно, но в единия случай си плащам аз, а в случая с Формула 1, се плаща на пилотите и то именно защото са професионалисти, които могат да се погрижат за безопасността си.

И ето тези дни се случва нещо още по фрапиращо в този спорт.
След поредната промяна в правилата, целяща да изравни възможностите на всички отбори за развитие и да направи спорта по-”интересен”, основните отбори във Формула 1, си взеха шапките и си тръгнаха. И решиха да си направят собствени серии.
В резултат на което организаторите на Формула 1 решиха … да ги съдят.
Тази реакция независимо дали е правно обоснована ми се вижда крайно неадекватна.
Самия Макс Мозли беше предложил на отборите които не харесват новите правила да си организират собствен шампионат.
Именно организаторите на Формула 1 са тези, които през последните години променят правилата независимо от това дали на отборите им харесва или не. Именно те са които решиха, че във Формула 1, трябва да се състезават ниско бюджетни отбори.
Всъщност те точно това получиха – догодина в стартовата решетка няма да има нито един високо бюджетен отбор. Всички ще карат със стандартни двигатели, изравнени възможности, евтини пилоти и почти никаква развойна дейност.
Интрига ще има. Но динамика няма да има. Скоростите ще паднат. Имената с които публиката е свикнала и за които гледа този спорт ще изчезнат. И интересът ще намалее съответно. Ще намалеят и приходите от реклама.

Не това обаче ще се случи с новите серии. Там ще се състезават отбори с пари. Отбори, които сами са си избрали правилата. Състезатели с утвърдено име и с голям потенциал.
Хората ще ги гледат.
Особенно ако правят повече шоу и по-малко интриги.

Бихте ли отишли на трибуните за N.Technology, ако можете да гледате Ferrari?

Защо да гласуваме

Говорих днеска с няколко човека, всред познатите ми, на които им беше все едно какви ще са резултатите от гласуването.
Тези хора предпочетоха да се занимават с личните си работи, вместо да отидат да гласуват.
Ясно е, че “всички са маскари”, но все пак има по-голямо и по-малко зло.
За мен най-голямото зло са ДПС. Партията която в последните 15 години източва държавата по всеки възможен начин. Партията, която лично според мен създава етническо напрежение, там където никога не го е имало, и манипулира обществото с това напрежение. Партията, която от 15 години е на власт.
От 15 години няма случай в който ДПС да не са били част от властта – било то в коалиция с БСП, СДС, НДСВ и така нататък.

И сега да се върнем навъпроса от заглавието.
При 38% изборна активност, ДПС печелят едва 12-14%, при това се предполага, че техния електорат е гласувал на 100%.
При 100% изборна активност те биха спечелили около 4-5% и има голяма вероятност да не влезнат в парламента. Или ако влезнат, да нямат никаква власт в управлението на страната.
На следващите избори много вероятно дори и толкова да не спечелят, ако тези, които дойдат на власт им отрежат източниците на пари.

И сега последна статистика :
всеки осми от негласувалите релно е гласувал за ДПС
всеки четвърти – за герб
всеки пети за БСП
Веки двадесети – за Христо Ковачки (ЛИДЕР)

Тези хора ли искате да ви управляват?
Или престъпници и мафиоти?

Такова бъдеще ли искате за себе си, за вашите родители и вашите деца?

Гласува се средно веднъж годишно. Веднъж годишно всеки от нас може да каже, какво бъдеше и какво настояще иска за себе си. Какво по-важно може да има за един човек от бъдещито и настоящето? Какво по-важно от това да отделим половин час от деня си и да отидем да гласуваме? Половин час! Повече време се моткам като влезна в магазина.

Как се организира събиране

1. Праща се съобщение до евентуалните участници със запитване дали биха желали да се съберем някъде на хотел/хижа/планина/море/друго на дата хх.уу.зз . Питат се  също така къде предпочитат да бъде
   • в рамките на деня отговарят 20% от участниците.
   • Останалите отговарят следващите 1-2 дни
   • Един или двама души дават относително  конкретни предложения
2. Праща се съобщение до всички с конкретните предложения и се молят да изберат някое от тях
   • Двама трима изявяват предпочетания.
   • Останалите казват,че им е все едно или изобщо не се обаждат
3. Намира се място за нощувка в избрания район, проверява се дали евентуално има места и се пращат подробности на всички. Организира се среща на участниците евентуално да се разберат за подробностите
   • На самата среща един двама предлагат да се смени датата, защото не им е удобна или имат някакви други съображения.(връщане към точка 1)
   • Един двама предлагат да се смени мястото (връщане към точка 2)
   • Двама трима казват, че не са сигурни и трябва да питат половинките. Ако е възможно останалите да ги изчакат докато решат (1-2 дни)
4. Ден два по-късно окончателно всички са решили дали ще идват или не и се обаждаме за резервация. Естествено през тези дни места във въпросното място за нощувка вече няма и започваме да търсим алтернатива.
   • Отново някои предлагат да се смени мястото или датата
5. Намира се нова база за нощувка.
   • На някой не му харесва и се отказва
6. Прави се резервация на новото място
7. Събират се пари за капаро
   • Някой се сеща да пита за някакви особенности в стаята или защо не може да се организира по начина по който е било за предното място

Следва продължение ….

Банките се жалват от лоши кредити

В Investor.bg попаднах на статия със заглавие “Лошите кредити на българските банки със 117% ръст до 1,65 млрд. лв.”.

Направи ми силно впечатление следния абзац :
Влошаването на кредитните портфейли на банките започва през декември 2008 г. През ноември ръстът на лошите кредити на месечна база е само 0,44%. Следва ръст от 9,64% през декември, 13,51% през януари и 23,44% през февруари.

И сега да се сетим какво се случва от октомври месец насам.
Всеки месец банките увеличават лихвите по кредитите на съществуващи клиенти.
Очевидно първите месеци клиентите им са имали достатъчно пари в резерв за да покриват вноските си. След това нещата малко по малко се влошават и следващите месеци лошите кредити нарастват значително.
Подозирам, че този процес до няколко месеца ще стане лавинообразен.
Особенно ако има нови повишения на лихви, такси и комисионни.
Банката може да каже “сега ще вдигнем с един процент лихвите и ще получим няколко десетки милона повече следващия месец”, но аз не мога да кажа същото. И ако не мога да кажа същото в един момент може да не съм в състояние да връщам кредитите и лихвите по тях.
Губя аз, губи и банката.

Семинар “Към Същността” юбилейно ниво

Това не е първия път когато пиша за семинарите на фондация Същност, но определено е най радостния до сега.
За какво става дума :

Тази година фондацията навършва пет години от основаването си и по този случай ще имаме юбилеен семинар. Целта ни е този път да направим едно истинско празнично събитие с много нови елементи и едновременно с това – много полезно.

Но за да бъде един празник истински най-важното нещо са участниците.
За тази цел планираме да съберем огромен брой участници. Залата е предвидена за петстотин души, но може да побере и повече. Поддържането на такова количество участници, ще бъде истинско предизвикателство за всички асистенти в семинара (екипът също не е никак малък, но 30-40 човека все пак ми се виждат капка в морето при 500 участници), но сме решили, че ще се справим така или иначе.

За тези от вас, които не занят какво представляват семинарите на фондацията ето кратко описание какво се прави :

• На първо място се учим да бъдем по-осъзнати за себе си, за чувствата и емоциите си, както и за нещата които вършим или желаем. Това се случва чрез кратки (ама наистина кратки) лекции по темите, последвани от практически упражнения в групи от два до четири човека. В резултат човек научава много повече за себе си, за начина си на мислене и за реалните си цели.
• Учим се да споделяме себе си с другите. Всеки може по един или друг начин да покаже себе си на останалите участници в семинара. В много случаи цялата група се учи от това което един или друг човек споделя.
• Учим се да се доверяваме и да живеем с доверие към заобикалящия ни свят. По време на семинара се създава уникална среда, в която е наистина безопасно човек да разкрие себе си. По този начин научаваме наистина много, защото най големите учители на себе си, сме самите ние.
• Има време в семинара, когато реално имаме възможност да изживеем мечтите си. И цялата група ни подкрепя в това което искаме.
• Научаваме, че в живота подкрепа може да получим от всякъде. Достатъчно е само да я пожелаем. Научаваме и каква е разликата между помощ и подкрепа и как да даваме и получаваме
• Научава се какво е това обратна връзка и доколко е полезна дори и когато е отрицателна.
• Научаваме и много други неща и техники, които ще ни бъдат от полза в живота нататъка

Тъй като това е празничен семинар, освен стандартните неща, планираме да направим и много изненади, така че дори и на тези които са го карали да им стане интересно.

И така. Ако съм успял да ви събудя любопитството, моля заповядайте при нас.
Датите и цените все още се уточняват.
Това което се знае със сигурност е, че семинарът ще е с след средата на Май, възможно е дори Юни (опитваме се да се съобразим с отработките и празниците май месец, а това се оказва малко сложна задача). Ще продължи пет дни от които три вечери (сряда, четвъртък и петък) и два пълни дни (събота и неделя).
Колкото до цените със сигурност, ще са много по-ниски от обикновенно, но все още не е ясно колко ще са, може би днеска ще се разбере и това.

За тези от вас които желаят да се запишат ето координатите на организаторите :
Милена Ненкова – 0887 246 943, 02/ 843 93 36, след 14 часа
Наталия Николова – 0898 632 148

Въпроси относно семинара може да задаевате и тук и ще се стремя да им отговарям доколкото ми е по силите.

Потоци пари

Това е една много интересна игра, която е всъщност нещо като финансова симулация.
Играе се с от 3 до 6 играча.
Всеки играч си има едно плъхче (пионка) и едно сиренце.
Играта има два кръга.
Малкия (който се нарича още въртележката) и големия (магистралата за бързо движение)
Всички започват от малкия кръг, като всеки играч има различни възможности, които играта му дава, за инвестиции, както и различни разходи които прави.
От инвестициите например може да се купуват къщи или сгради с много апартаменти, да се купуват акции на различни компании, да се създават фирми и така нататък.
Разходите включват глезотийки като картини, въдици, коли, телефони, както и непредвидени разходи от типа на раждане на бебе, съкращение, заболяване.
Има също така и три полета запалата праминаването през които ти дава право да си вземеш заплатата от банката, както и поле пазар което дава възможност да продадеш, част от притежанията си.
Всяка нещо което купиш може да ти носи приходи или разходи.
Можеш да вземаш кредити от банката, както и да купуваш или продаваш информация на другите играчи.

Преди началото на самата игра се обясняват някои основни термини, за да стане ясно по нататък как се играе.

Обясняват се видовете приходи :

• тип заплата – приходи които трябва да работиш за да ги получаваш.
• пасивни – приходи от лихви, дивиденти, наеми и подобни. Тези приходи ги получаваш без да влагаш личното си време и усилия.
• резидуални – приходи от хонорари или авторски права. Това са приходи които получаваш за определен период от време, но преди това си свършил някаква работа.

Видовете разходи са малко повечко :

• основни или още разходи за живот – това са данъци, разходи за храна, издръжка на децата, наем за жилището, изплащане на кредити за къща, кола и така нататъка. Тоест това е всичко което плащаме така или инече всеки месец, независимо искаме или не.
• глезотийки – ходене на кино, на екскурзия, купуване на картини или красиви вещи. Абе името достатъчно ясно си го казва.
• разходи за престиж – това са покупки, които ни издигат в очите на другите. Например готина кола или готин телефон. Но също така за престиж се смята и обучението например.
• и последния вид са разходите за извънредни ситуации – колата се счупи и има нужда от ремонт, разболеем се и имаме нужда от лекарства и така нататъка.

От тук нататък следва по интересната част:
Какво е финансова независимост и как се постига.
Гарантира ли ни наличието на пасивен доход сигурност и какво изобщо означава думата “сигурност”.
Какво е “лош” и какво е “добър” кредит и как се преценява това.
Какво е актив и какво е пасив и каква е разликата между двете.
Какво означава възвръщаемост на дадена инвестиция и как се смята.
Какво представлява риска и доколко е свързан с възвръщаемостта.

Идеите които се развиват са наистина интересни и всъщност показват един доста различен начин на мислене.

Например как се смята покупка на жилище :
Влагаме 10000 собствени средства
Вземаме ипотека за 50000
даваме под наем и след приспадането на лихвите по ипотеката ни остават 200.
Кои и колко са нашите пари всъщонст в тази сделка?
Всъщност нашите пари са тези 10000. Останалите са на банката, но те не ни интересуват.
В резултат възвращаемосста от имота за една година е :
12*200/10000 * 100% = 12% годишно.

След като минат всичките обяснения, започва самата игра.
Идеята на играта е да излзеш от въртележката.
Получаваш си професия, от която произтичат всичките ти основни разходи и приходи първоначално и започваш да играеш. Когато попаднеш на някое поле изпълняваш каквото пише на него.
Когато пасивните ти доходи надминат разходите ти излизаш от въртележката и влизаш на бързата писта, където вече мащабите са доста по-големи. Едновременно с това обаче, имаш много странични възможности за договаряне с другите играчи. Като договорките могат да са от най различен вид. Имаше например възможност да купиш правото на даден играч да сключи сделка например.

В моята игра се случи така, че още на първото завъртане фалирах.
Предложих тогава да си продам къщата и направихме добра сделка с адаша.
Така се оттървах от тотален банкрут и излизане от играта.
Имаше и доста други интересни идеи които си случиха, но тази игра трябва да се играе, и по-трудно се обяснява.

Като резултат в края на играта имах четири къщи като инвестиции, но не стигнах до момента да ги продам.

Кръчмата на Деси и Коце

Вчера ходих да видя новата придобивка на братчедката и мъжа и.
Взели са под наем една кръчма в Младост 4 и в момента я разработват.

Погледната отвън не изглежда нещо особенно – сградата е бивш трафопост и не изглежда някаква много красива или по-така.
Отвътре обаче всичко е подредено и изпипано в автентичен кръчмарски стил.
Има няколко маси на които без проблем могат да седнат 40-50 човека, а ако се сгъчкат сигурно и 80 ще се съберат.
По стените са сложени носии и различни типично битови предмети. Има и едно старо радио и един телевизор от най старите, които аз съм виждал. Изобщо кръчмата е доста уютна и топла.

Колкото до обслужването, не мисля, че има какво да се желае повече. Макар, че след няколкочасов работен ден на Деси не и е много весело, се отнася приветливо с клиентите и действа доста чевръсто.
Ако има малко клиенти, те могат да си изберат дали предпочитат музика или телевизор, а при желание могат да кажат и какъв вид музика искат.

Асортимента от напитки е доста голям, а от храна включва предимно скара и аламинути. Имат много готини ликьорчета. Кюфтетата са по-големи от стандартните поне според мен, за останалото нямам наблюдения.

Мястото е добро – близко до спирка на 305 и практически е залепена за блок 413 на Младост. На мен ми е удобно и като транспорт до вкъщи – сле 15 минути пеша се стига до билата и от там си хващам 76 до Стрелбище.

Какво още. А да – приемат резервации за празници – рожденни дни, абитуриентски балове изобщо всичко което се сетите.

Като цяло ако ви се ходи някъде да хапнете и пийнете в непретенциозна кръчмарска обстановка и ви се разхожда до младост, то това е мястото.

Панелки vs. ново строителство

Напоследък все по-често почнаха да излизат статии как панелките трябвало да поевтиняват и българина да купува качествено ново строителство и как не било нормално цените на панелните жилища от преди 30-40 години да са наравно с тези на току що построените.

По този повод реших и аз да се изкажа по въпроса.

Да приемем, че в момента и двата типа строителство струват около 1000 евро на квадратен метър.
Първия въпрос е какво получаваме във всеки от случаите срещу тези 1000 евро.
панелка : жилище в блок построен със спазване на стандартите, който е доказал способността си да просъществува поне 30-40 години. Самото жилище е с достатъчен брой обособени стаи, така че всеки да може да си има собствен кът.
ново строителство : жилище в нов блок, което поне отвън изглежда лъскаво в началото. Хоризонтални щрангове, така че всеки плаща точно толкова парно, колкото ползва. Външна топлоизолация (доколкото съм виждал 2см дебела). Малко на брой стаи, като единствената голяма е всекидневната, която се комбинира с кухненски бокс. Неизвестно качество в дългосрочен план – много от сградите ново строителство започват да се разпадат буквално след 3-4 години.

Втория основен въпрос е каква жилищна площ получаваме за парите си :
панелка : при апартамент по нотариален акт 77 квадратни метра, разполагам с две големи стаи, една по-малка стая и отделна кухня. Общата площ на всичките стаи е 60 квадратни метра. останалите 17 квадратни метра са коридор, баня и тоалетна. Поне по мите сметки терасите не влизат в сметката. Не влиза в сметката и 9 квадратни метра мазе.
ново строителство : апартамент по нотариален акт 85 квадратни метра, разполага с две спални и всекидневна с обща площ 45 квадратни метра и габаритните размери на апартамента със все стените и терасите са около 75 квадратни метра. Не влиза мазе. Тоест при по-голяма квадратура по нотариален акт, получаваме реално по-малко жилищна площ. Наскоро ми попадна още по фрапиращ случай където стаите бяха общо 30 квадратни метра и имаше 25 квадратни метра тераса.

Нека сега направим финалната сметка – при 1000 евро на квадрат и в двата случая, при панелката плащаме 1283 за квадрат чиста жилищна площ, тоест стая за жвеене, а не сервизно помещение или коридор. При новото строителство при същата цена плащаме реално 1890 за квадрат жилищна площ. Тоест новото строителство струва един път и половина по-скъпо от старото.

Нека направим същата сметка по друг начин и да видим колко общо площ има всеки от двата апартамента като лично пространство (това включва коридори, тераси, мазета, гаражи итака нататъка, не приспадаме стените). Панелката с тераси и мазе е 90 квадратни метра или цена на квадрат 856 евро. Новото строителство е 75 квадратни метра с цена 1133 евро на квадрат.

Тоест независимо от начина на сметките новото строителство излиза около един път и половина по-скъпо от старото. И това без да се включва факта качество на строежа или разпределение на стаите.

От тук нататък нека всеки сам си прави сметката какво и за какви пари ще купува.
Лично моето мнение обаче е, че всякакви статии обясняващи как новото строителство трябва да е много по-скъпо от старото, са платени от строителните предприемачи и целят манипулация на пазара, нямайки много общо с действителното положение на нещата.

Банкови му работи

Днеска дадоха заплати.
Обикнованно знам, че пристигат към 16ч
Обаче в 16ч. няма пари по сметката.
В списъка с транзакциите всичко си го пише и превода е там, но в сметката няма нищо.
Ядосах се.
Накрая колегите откриха начин да се хакне системата.
Правиш превот през онлайн банкирането от празната сметка към някоя друга и парите изведнъж се появяват и в двете.
Абе кажи им банки и не ги обиждай повече.

Безмислието на Войната

Прочетох тези дни “Вихърът на Жътваря”
Много готина книга, но това което ме впечатли беше описанието на войната.
Войната погледната през погледа на обикновенния човек и на обикновенния войник.
Не войната като история. Не войната като митове. Не войната като сблъсък на пълководци. Дори не войната като сблъсък на идеи.
А войната в конкретната човешка съдба.
Малкия човек, който пасе говедата на господаря си и бива убит когато го нападат и противниковата войска задига стадата.
Войникът, влюбен в командирката си, за който това е единствения смисъл на цялата тази война.
Войникът, който се бие, защото просто няма друг смисъл в живота си и който ако няма водачи пред себе си и война която да води, губи почвата под краката си.
Кръчмарят, който дава пиене на всички и не се интересува от това на коя страна са.
Обикновенния гражданин или роб, който мрази господарите си, но не може без тях.

Всички тези не печелят нищо от войната. Освен ако смъртта не е някакъв вид печалба.

Самата война изглежда абсолютно безмислена – всяка от страните е в правото си.
Едурите, които първоначално са били заплашени от Ледерийската империя и след това са я завзели.
Ледерите, които ламтят за пари и земя за да задоволят ненаситната си икономика.
Оулите, които биват систематично ограбвани и избивани под претекст, че са заплаха за империята.
Поробените от Ледер народи се опитват да се освободят и да се върнат към собствените си обичаи.
Сивите вълци, които търсят отмъщение за предадените си войници от оулите.
Малазанската армия, която също търси отмъщение.
Кой от тях не е прав за себе си? Кой от тях върви против собствения си начин на живот? Кой от тях е против собствения си морал?

И на фона на цялата тази всепоглъщаща война, в която се бият и умират десетки хиляди войници, едрите риби играят своите дребни игрички на власт, правят се на герои, преговарят и се избиват едни други.
Моралът при тях е различен. Всеки човек е заменим. Важни са само те. Какво значи някакъв мъртъв войник, който е дал живота си за да опази тъпия господар? Нищо! Господаря изхвърля семейството му, и обявява за Длъжник ( роб ) едно от децата му. Господарят не е длъжен с нищо пред тези които му служат. Те са длъжни пред него. И няма съд за силния пред слабия. Ако служителят успее, това е успех на господаря и господаря обира лаврите. Ако се провали, господаря наказва служителя.

И сега когато пиша всичко това се замислям. Това един измислен свят ли е? Не е ли това нашия свят?

Не е ли Ледер, копие на САЩ – във война със всички, предизвикана от алчността на шепа богаташи. Във финансова криза, предизвикана от няколко души решили да спечелят от народа и малкото което има. Народ, потънал в кредити, от които не може да се отърве с поколения.

Не са ли оулите, символът на арабските страни – с откраднати ресурси, с ограбен народ, с подкупени водачи.

Не е ли малазанската армия едно събирателно на ООН и НАТО – армия тръгнала да освобождава народ който няма нужда да бъде освобождаван. Армия, която ще се разпадне ако няма война която да води. Армия, пред която всяка цел е фалшива и служи единствено за оправдание за войната.

И отново задавам същия въпрос. Кому е нужно всичко това? Защо обикновенния човек се съгласява на този начин на живот?