A sample text widget
Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis
euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.
Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan.
Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem,
suscipit in posuere in, interdum non magna.
|
Мигрираш ли, мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море, войводо, сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.
И му взеха единия хард диск.
И пак го питат, питат разпитват.
Мигрираш ли, мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море, войводо, сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.
И му взеха половината RAM
И пак го питат, питат разпитват.
Мигрираш ли, мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море, войводо, сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.
И му взеха почти всички процесори
И пак го питат, питат разпитват.
Мигрираш ли, мигрираш ли бай сисадмине
Deka инстанция на новото ASP?
Море, войводо, сървър си давам,
но Deka не мигрирам към ново ASP.
И му прекъснаха интернет връзката
И ни го питат, нито разпитват
Качиха Deka по бърза връзка
със все база и инсталация
Админ си Deka, тежко говори:
Диск си нямам да те запиша,
Памет си нямам да те запомня
Връзка си нямам да те изтегля.
Днеска минах през сайта на Пощенска банка и ми направи впечатление някакво заглавие за рекапитализацията на банката.
Зачетох се в статията и какво ми направи впечатление.
Във всяко второ изречение ставаше въпрос за гърция и гърците :
“… и си възвръща възможността да финансира икономиката на Гърция, заздравявайки доверието на клиентите и служителите си и на гръцката общественост като цяло”
“… запазване и увеличаване на стойността на компанията, което ще е от полза за гръцката икономика…”
“… да се възстанови възможността за подкрепа на гръцките домакинства и предприятия …”
“… да продължи да финансира гръцката икономика …”
Не се споменаваше нито една дума за българските домакинства, граждани, фирми или икономика. И то при положение, че българската икономика е много пъти по-зле от гръцката. Една такава статия би била съвсем уместна в гръцкия сайт на банката, но определено е смущаваща в българския сайт, дори и да се има в придвид, че банката е гръцка собственост. За мен тази статия означава :
“Пощенска банка е тук да защитава интересите на гръцката държава и граждани, като използва максимално възможностите си да източва капитали от българските граждани и икономика”
За мен това означава, че е крайно време България да въведе регулации на банковия пазар, защитаващи интересите на българските граждани – не сме толкова богати, че да финансираме гръцките или които и да било други. Разбираем е патриотизма на една гръцка фирма, но би бил разбираем и един патриотизъм на българските държавници.
Преди една две седмици ходихме с Лили и една нейна приятелка до мола (в случая става въпрос за мол сердика, но няма принципна разлика и ако беше в друг). Идеята беше Лили да помогне на Ирена да си избере подходящи дрехи. Предвиждайки, че няма да ми е особено интересно на мен в тази ситуация, аз още в началото се запътих към технополиса да позяпам малко техника. Позяпах около час, но нещо ми доскуча и тръгнах да търся дамите.
Естествено те не бяха напазарували още и аз известно време блуждаех около тях докато разглеждаха, мереха и чат-пат пазаруваха дрешки. В един момент обаче ми доскуча и се изморих и си намерих едно удобно кресло в алеята на мола, където се отдадох на трепане на прасета с помощта на летящи пилета.
И ето тук ми направи особенно впечатление нещо:
По околните кресла също седяха предимно мъже. Четяха вестници, книги или просто седяха. От време на време се появяваше някоя жена, явно вече приключила с пазаруването и си прибираше мъжа, а почти веднага след него мястото се заемаше от друг. За половин час се смениха поне 3-4 пъти седящите по околните кресла. Само два пъти забелязах креслата да се ползват от жени, като единия път това беше баба която чакаше внучката си да се напазарува.
За мен поне е очевидно, че моловете се правят съгласно интересите на жените. В моловете има обикновенно по един магазин за техника и евентуално един магазин на някой мобилен оператор. В това отношение TheMall е най добре – там има 4-5 магазина за техника. В повечето молове има книжарници, в които човек може да убие малко време, но те както и заведенията за хранене и кината са по-скоро унисекс.
Добро изключение в тази насока е Sky City – в едно от заведенията там има боулинг, а мисля че имаше и билярд и джаги. В CityCenter-а има стена за катерене, което също е интересно, но не е достатъчно да може човек да убие повечко време.
И вместо заключение искам да сложа апел към всички строители наемодатели и т.н. на търговски центрове тип “Мол”:
Моля ви подсигурете адекватни развлечения и за мъжката част от обществото, така че и на нас да ни е приятно и интересно във вашите магазини.
По повод нашумелите напоследък протести по отношение цените на тока, реших и аз да изкажа моето скромно мнение.
Да, цената на тока е висока и неоправдана в много отношения.
Това обаче няма да се промени с протести и магическа пръчка. Просто няма как. Ще се промени някога ако се въведат ясни правила в много отношения.
Един примерен набор от такива правила би изглеждал така :
1. ЕРП-тата са длъжни да намаляват загубите по енергопреносната мрежа до достигане на европейски нива от около 6%. Ако в рамките на годината, направените инвестиции не са довели до понижение на загубите по мрежата, въпросните инвестиции не се признават за разход на дружеството, тоест то няма право въз основание на тези разходи да оправдава по-нататъшно поскъпване на тока.
2. ЕРП-тата са длъжни да събират задълженията си от физически и юридически лица в срок. Загубите от отписване на задължения са за сметка на печалбата на дружеството.
3. Непризнатите разходи са за сметка на печалбата на дружеството и не могат да бъдат основание за промяна цената на тока.
4. Цената на тока се формира единствено на база на признатите разходи на дружеството. Тоест ако в даден момент признатите разходи спаднат то цената на тока също следва да падне.
Това ще принуди ЕРП-тата да оптимизират разходите си и мрежата максимално, ако искат да продължат да работят на печалба, а също така и да си прибират дължимото от некоректните дръжници. В момента коректния потребител реално плаща сметката и на некоректните, а на ЕРП-то не му пука, защото те си прибират гарантираната печалба. В момента в който това престане да се случва, цените ще се задържат и дори може да паднат.
В момента единственото което може да се направи е да се въведат подобни правила, да се направи проверка на сметките на ЕРП-тата и въз основа на точка 4 да се определи по-ниска цена на тока, ако направените инвестиции за изминалата година са били неефективни.
“Манолев се вписа добре, Бербатов – не” -заглавие на статия във Гонг.
Ако гледаме заглавието оставаме с впечатление, че Манолев е играл супер добре, а Бербатов едва ли не, не е играл.
Четейки статията обаче, се оказва че и двамата са играли много добре, но Бербатов е играл под максимума на възможностите си.
Подобни заглавия срещам относително често, не само в спортните сайтове.
Навсякъде се търси евтина сензация без да се спазва елементарна култура заглавието на статията да е свързано със съдържанието поне.
Също така във финансовите сайтове се срещат често статии на корифеи предсказващи всякакви видове апокалипсис. Като се започне от разпадане на евро съюза до отказ от долара като световна валута и така нататък. Ако поне половината прогнози се бяха сбъднали, досега еврозоната и евросъюза щяха да изчезнат.
Далеч съм от мисълта да се налага цензура в интернет или в медиите, но подобни тенденциозни и платени публикации следва по някакъв начин да се обозначават. Най-простия начин е мненията и предсказанията на личности, които рязко се разминават със случващото се да бъдат на жълт фон, за да е ясно на читателите, че четат съдържание по-близко до фантастиката, отколкото да някаква сегашна или бъдеща реалност. Всеки анализатор следва да получава рейтинг на доверие, който се изчислява на база на отношението на предсказаните към сбъднатите неща. Добър вариант е и когато журналистите описват каква полза има дадената личност от въпросното изказване.
Подобен рейтинг би било добре да се въведе и в журналистическите среди. Журналисти, които често публикуват неверни материали или мнения рязко несъвпадащи с реалността, следва също да се маркират. Ако някой търси сензации и пише глупости нека има право да го прави, но нека всички които го прочетат да са наясно с това.
Вчера попаднах на няколко интересни статии които се опитваха да обяснят как всъщност, тъй като парите са просто цифрички в някакви компютри, няма никакво значение, колко дефицит имат САЩ или колко пари ще харчат, тъй като харченето всъщност е добавяне на някакво число в някоя сметка.
До някаква степен всичко това е вярно.
Но само до някъде.
Да допуснем, че САЩ решат да похарчат тази година двойно повече пари. Това ще подобри ли нещо за средния американец?
Не. Това ще подобри нещо за тези които ще получат въпросните пари, но ще предизвика инфлация, която ще намали покупателната способност на всички. След едно завъртане в икономиката, ще се установи ново равновесие, като покупателната способност на получилите парите ще се е увеличила за сметка на тези, които не са ги получили. Но като цяло покупателната способност на един долар ще е намаляла.
Намалената покупателна способност на един долар, означава, че с един долар ще могат да се купят по-малко неща, което ще повиши цените на вносните стоки (не бива да забравяме, че стойността на една валута се измерва с нещата които можем да си купим с нея). Също така това ще откаже част от тези, които копуват долари, тъй като валута, чиято стойност пада и има относително ниска доходност, като цяло не е добра инвестиция.
Намаленото търесен на долари допълнително може да намали цената им, а като резултат и покупателната им способност.
Какъв е резултатът?
Неконтролираното харчене, като резултат довежда до намалена покупателна способност за голяма част от населението, като това включва и фирмите.
Тоест макар да можем да добавяме в която си искаме сметка, произволна сума, в резултат това би повлияло на реалния живот.
Попаднах на една статия свързана с исканията на заплатите за по-високи заплати. Това което ми направи впечатление беше следния абзац :
Мазнев посочи, че “между “народната” любов и парламента ще застанат служителите на МВР, които с щит и телата си трябва да пазят народните представители от народа, за 300 евро – няма как да стане това”. Той допълни, че той и колегите му в подобна ситуация ще застанат на страната на народа.
Тук има две неща които ме смутиха :
- В прав текст се казва, че полицията по принцип не е настраната на народа. И че на нея и се плаща за да пази управляващите от същия този народ. Определено при такова изказване моето мнение е, че полицията следва да се намали като численост на половина (и дори повече) и заплатите им също да се намалят драстично. Не защото са им много, а за да се почувстват най-сетне като част и на страната на народа, който им плаща заплатите, че евентуално да се промени нещо в България.
- Изтъква се като аргумент работата, която полицията върши като охрана на действащите политици. Тоест не, че те ще спрат да разследват убийства кражби и други престъпления и това ще създаде проблем на обществото, а че ще спрат да охраняват “скъпоценните ни политици”. Това води до мисълта, че в главите на управляващите и на полицейските чиновници, основната дейност на полицията е да охранява управляващите, а не да пази живота и собствеността на гражданите. И това обяснява защо често разследвания за реални престъпления се проточват с години. Ами да се раздадат оръжия на всички граждани и да се закрие полицията в този случай – явно тя не само не е ефективна, но и няма желание да бъде ефективна.
Много се изговори тези дни във връзка с новите цени на тока за или против ядрената и “зелената” енергия.
Това което аз мога да разбера от всичко изписано е следното :
“Зелената” енергия не е толкова зелена, колкото изглежда – особенно слънчевите панели са с много ниска ефективност, а производството им само по себе си не е екологично чисто. Тоест не трябва да се дърпа струната за екологично чиста енергия в тези случаи, тъй като това си е манипулация и явно не е чиста истина.
Атомната енергия от нов реактор на АЕЦ Белене вероятно няма да е по-скъпа от тази от възобновяеми източници. Но и няма да е толкова евтина колкото ни се иска. Самото строителство на атомната централа ще е скъпа инвестиция, а пари за реализацията и няма.
Българската държава няма стратегия по отношение на енергетиката си (както и по отношение на всичките си останали отрасли). Проблемите се решават на парче и резултатите са повече от плачевни както за населението, така и за бизнеса, така и за икономиката като цяло, та дори и за самата държава.
Какво можеше (и може все още да се направи)?
Да се изгради ясна стратегия по отношение на енергетиката, като се отчетат всички ефекти по отношение на бизнеса и населението.
Като начало да се спре произволното изграждане на ветро и фотоволтаични паркове. Да се въведе лимит на разрешенията за изграждане на такива паркове, като въпросните разрешителни да се предлагат на търг, като го печели тази фирма която предложи най-ниска продажна цена на произведения ток. Тоест гарантираните от държавата цени са максимални, а не фиксирани. Подобни търгове следва да се провеждат само когато България има нужда или да изпълни конкретна международна договорка, или има шансове за скорошен (в близките 3-4 години) дефицит.
Да се ограничи печалбата на електроразпределителните дружества, докато не започнат да реализират загуби по мрежата си под 10 процента и над 90% събираемост на вземанията си. Не е редно коректните граждани да плащат и сметките на тези които не желаят да са коректни.
Да се въведе реална конкурентност между разпределителните дружества. Това би свалило цената на предлагания ток и допълнителните услуги. В момента реално всяко разпределително дружество е монопол в областта си.
Естествено може да се вземат и други мерки, но това е възможния минимум.
Загледах се във една поредица филми за втората световна война и ми направи много интересно впечатление едно нещо :
Страните които започват войната са страни, организирани и в подем. Докато са в рецесия или криза те си траят. Когато населението им има работа, имат добра инфраструктура, чак тогава почват да изграждат силни армии и да се заглеждат по чужди територии.
Демократичните страни избягват да се намесват във войни, по трудно излизат от икономическите кризи и имат доста вътрешни разногласия.
В същото време диктаторите идват на власт именно по време на такива кризи – те се разгръщат на гребена на хорското недоволство, но в момента в който дойдат на власт започват мащабни граждански проекти и намират работа на народа си.
Въпроса ми тука е :
Защо умерените политици не са в състояние да приложат същите мерки каквито прилагат диктаторите, така че да доведат страните си до просперитет?
Може би отговорът е в държавното устройство при демократичната власт. Демократичните политици трудно вземат непопулярни решения защото по този начин се загробват за следващите избори. Това причинява една политика на лутане и изключително бавни реформи. В същото време корупцията е безнаказана и повсеместна – политическите партии си пазят хората в администрацията когато са на власт, което и дава достатъчна безнаказаност. Същото е с борбата против организираната престъпност.
При диктатурата това го няма – властващата партия налага волята си повсеместно. Опозицията е смазана и съответно няма коректив и критика срещу непопулярните решения. Партията и държавата са едно цяло, което предполага много по строг контрол върху финансите – корумпираните чиновници вече са врагове не на държавата а на партията, тъй като крадат от нея. Контролът върху информацията прави хората по-щастливи и създава усещане за разцвет. Превилегиите, корупцията, социалното неравенство доколкото ги има са тайни и запазени само за политическия елит и военните.
Ако питате хората живели в българия по време на комунизма кога е било по-добре много от тях ще кажат, че тогава е било по-добре. И в някакво отношение наистина е било така – вестниците са ги заливали с пропаганда и добри новини. Конфликтите са били далечни и не са пречели на ежедневието. Имало е храна подслон и пари за всичко основно. Луксозни стоки е нямало или са били дефицитни, но тъй като е нямало за почти всички не е имало сериозно недоволство срещу това. Имало е добро образование и непрекъснато са се създавали нови работни места – когато производството и потребленето практически се контрулира на държавно ниво, можеш да създадеш цикъл от предприятия които да си продават едно на друго продукцията или да изнасяш навън без да ти е проблем ниската ефективност.
Къде сме сега
В България се забелязва тенденция за избор на политици-популисти със склонност към авторитаризъм. Първата лястовичка беше Симеон Сакскобурготски. Неговото управление беше обаче в неподходящото време. Беше последван оттройната коалиция, която управлява целия си мандат, защото управляваше в период на икономически подем. В края на управлението и, започна световната икономическа криза, която предизвика недоволството на хората и те избраха с практическо мнозинство ГЕРБ. Бойко Борисов изглежда смешен, но Мусолини също е изглеждал смешен. В съседна Гърция, която е изправена на ръба на фалита набира популярност националистическо движение с харизматичен лидер с доста твърда позиция спрямо запада. В Русия вече 16 години управлява Владимир Путин. По един или друг начин неговата партия всеки път печели изборите. Икономиките на САЩ и западните страни са отслабени. Гражданите им нямат желание да воюват, въпреки че в САЩ милитаристичните сили в политиката поддържат постоянна война срещу някой. ООН и НАТО са марионетки на САЩ и реално не са гарант за мира. Същите не могат да наложат мир в рамките на собствените си редици.
Дали не се намираме на прага на нова световна война? Дали сме се поучили от грешките си достатъчно, че да не допуснем това да се повтори?
Последните статии във връзка с изискванията на ЕС в това или онова отношение ме накараха сериозно да се замисля.
Всъщност до колко е полезно за българина членството в ЕС?
Като начало да видим какви са ползите :
- Възможност за пътуване в чужбина само с лична карта. Възможност за учене в чужбина. Само че каква част от българите реално могат да си позволят подобни екскурзии? И дори да могат, от това печелят страните в които отиват да си изхарчат парите, а не нашата.
- Възможност за работа в чужбина. За съжаление не навсякъде и не всеки може да работи. Отделно, че в сегашната криза дори в по-развитите страни от ЕС, има висока безработица и намирането на работа особенно не много квалифицирана е трудно.
- Възможност за износ в чужбина – отворен пазар към целия европейски съюз. Истината е обаче, че българските производители трудно пробиват на еврапейския пазар. Независимо дали става дума за готова продукция или части, малко са фирмите, които са в състояние да пробият на европейския пазар.
- Достъп до пари от еврофондове – за съжаление нямаме капацитет да използваме въпросните фондове, а високото ниво на корупция и некомпетентност допълнително спира възможностите на реалния бизнес и на хората да пълзват въпросните фондове. Като резултат България е често в нарушение и трябва да плаща от бюджета си за грешките на чиновниците си.
Какви от друга страна са минусите на членството ни в ЕС
- Плащаме членски внос в размер на милиони евро. България не може да усвои като фондове, толкова пари колкото дава като членски внос.
- Осигуряваме пазар за западните производители, които лесно пробиват тук. Една от причините е, че българските производители дори когато се стараят за износ, продават на вътрешния пазар или боклуци или продукти с твърде висока цена.
- Принудени сме да се съобразяваме с икономическите политики на европейския съюз, дори когато не сме готови за тях. В някои отношения това е добре, но в други резултатът е отчайващ. По отношение на земеделската продукция стандартите които ЕС налага, са трудно постижими за дребния стопанин. Като резултат рязко се покачва и без това високата себестойност на продукцията (а тя е висока, защото малките стопани и кооперации, като цяло са неефективни). Невъзможността да се наложат или да се отговори на европейските изисквания води до санкции, които плащаме всички ние.
Като цяло мога да кажа, че България и българите търпят повече негативи отколкото ползи от членството си в Европейския Съюз. И с това не искам да кажа, че членството в този съюз само по себе си е лошо, а че ние като степен на развитие не сме готови да бъдем част от него. Необходимо е рязко намаляване на корупцията и степента на некомпетентност на всички нива в чиновническия апарат, увеличаване на ефективността и конкурентността на родното производство, и чак тогава ще можем да извлечем някаква полза от това членство.
|
|
