Размисли за енергетиката

По повод нашумелите напоследък протести по отношение цените на тока,реших и аз да изкажа моето скромно мнение.
Да,цената на тока е висока и неоправдана в много отношения.
Това обаче няма да се промени с протести и магическа пръчка. Просто няма как. Ще се промени някога ако се въведат ясни правила в много отношения.
Един примерен набор от такива правила би изглеждал така:
1. ЕРП-тата са длъжни да намаляват загубите по енергопреносната мрежа до достигане на европейски нива от около 6%. Ако в рамките на годината,направените инвестиции не са довели до понижение на загубите по мрежата,въпросните инвестиции не се признават за разход на дружеството,тоест то няма право въз основание на тези разходи да оправдава по-нататъшно поскъпване на тока.
2. ЕРП-тата са длъжни да събират задълженията си от физически и юридически лица в срок. Загубите от отписване на задължения са за сметка на печалбата на дружеството.
3. Непризнатите разходи са за сметка на печалбата на дружеството и не могат да бъдат основание за промяна цената на тока.
4. Цената на тока се формира единствено на база на признатите разходи на дружеството. Тоест ако в даден момент признатите разходи спаднат то цената на тока също следва да падне.
Това ще принуди ЕРП-тата да оптимизират разходите си и мрежата максимално,ако искат да продължат да работят на печалба,а също така и да си прибират дължимото от некоректните дръжници. В момента коректния потребител реално плаща сметката и на некоректните,а на ЕРП-то не му пука,защото те си прибират гарантираната печалба. В момента в който това престане да се случва,цените ще се задържат и дори може да паднат.
В момента единственото което може да се направи е да се въведат подобни правила,да се направи проверка на сметките на ЕРП-тата и въз основа на точка 4 да се определи по-ниска цена на тока,ако направените инвестиции за изминалата година са били неефективни.

Журналистически коментари

“Манолев се вписа добре,Бербатов –не”-заглавие на статия във Гонг.
Ако гледаме заглавието оставаме с впечатление,че Манолев е играл супер добре,а Бербатов едва ли не,не е играл.
Четейки статията обаче,се оказва че и двамата са играли много добре,но Бербатов е играл под максимума на възможностите си.

Подобни заглавия срещам относително често,не само в спортните сайтове.
Навсякъде се търси евтина сензация без да се спазва елементарна култура заглавието на статията да е свързано със съдържанието поне.
Също така във финансовите сайтове се срещат често статии на корифеи предсказващи всякакви видове апокалипсис. Като се започне от разпадане на евро съюза до отказ от долара като световна валута и така нататък. Ако поне половината прогнози се бяха сбъднали,досега еврозоната и евросъюза щяха да изчезнат.

Далеч съм от мисълта да се налага цензура в интернет или в медиите,но подобни тенденциозни и платени публикации следва по някакъв начин да се обозначават. Най-простия начин е мненията и предсказанията на личности,които рязко се разминават със случващото се да бъдат на жълт фон,за да е ясно на читателите,че четат съдържание по-близко до фантастиката,отколкото да някаква сегашна или бъдеща реалност. Всеки анализатор следва да получава рейтинг на доверие,който се изчислява на база на отношението на предсказаните към сбъднатите неща. Добър вариант е и когато журналистите описват каква полза има дадената личност от въпросното изказване.

Подобен рейтинг би било добре да се въведе и в журналистическите среди. Журналисти,които често публикуват неверни материали или мнения рязко несъвпадащи с реалността,следва също да се маркират. Ако някой търси сензации и пише глупости нека има право да го прави,но нека всички които го прочетат да са наясно с това.

Икономика на харченето

Вчера попаднах на няколко интересни статии които се опитваха да обяснят как всъщност,тъй като парите са просто цифрички в някакви компютри,няма никакво значение,колко дефицит имат САЩ или колко пари ще харчат,тъй като харченето всъщност е добавяне на някакво число в някоя сметка.
До някаква степен всичко това е вярно.
Но само до някъде.
Да допуснем,че САЩ решат да похарчат тази година двойно повече пари. Това ще подобри ли нещо за средния американец?
Не. Това ще подобри нещо за тези които ще получат въпросните пари,но ще предизвика инфлация,която ще намали покупателната способност на всички. След едно завъртане в икономиката,ще се установи ново равновесие,като покупателната способност на получилите парите ще се е увеличила за сметка на тези,които не са ги получили. Но като цяло покупателната способност на един долар ще е намаляла.
Намалената покупателна способност на един долар,означава,че с един долар ще могат да се купят по-малко неща,което ще повиши цените на вносните стоки (не бива да забравяме,че стойността на една валута се измерва с нещата които можем да си купим с нея). Също така това ще откаже част от тези,които копуват долари,тъй като валута,чиято стойност пада и има относително ниска доходност,като цяло не е добра инвестиция.
Намаленото търесен на долари допълнително може да намали цената им,а като резултат и покупателната им способност.
Какъв е резултатът?
Неконтролираното харчене,като резултат довежда до намалена покупателна способност за голяма част от населението,като това включва и фирмите.
Тоест макар да можем да добавяме в която си искаме сметка,произволна сума,в резултат това би повлияло на реалния живот.

За Полицаите и Народната любов

Попаднах на една статия свързана с исканията на заплатите за по-високи заплати. Това което ми направи впечатление беше следния абзац:
Мазнев посочи,че “между “народната”любов и парламента ще застанат служителите на МВР,които с щит и телата си трябва да пазят народните представители от народа,за 300 евро – няма как да стане това”. Той допълни,че той и колегите му в подобна ситуация ще застанат на страната на народа.
Тук има две неща които ме смутиха:

  1. В прав текст се казва,че полицията по принцип не е настраната на народа. И че на нея и се плаща за да пази управляващите от същия този народ. Определено при такова изказване моето мнение е,че полицията следва да се намали като численост на половина (и дори повече) и заплатите им също да се намалят драстично. Не защото са им много,а за да се почувстват най-сетне като част и на страната на народа,който им плаща заплатите,че евентуално да се промени нещо в България.
  2. Изтъква се като аргумент работата,която полицията върши като охрана на действащите политици. Тоест не,че те ще спрат да разследват убийства кражби и други престъпления и това ще създаде проблем на обществото,а че ще спрат да охраняват “скъпоценните ни политици”. Това води до мисълта,че в главите на управляващите и на полицейските чиновници,основната дейност на полицията е да охранява управляващите,а не да пази живота и собствеността на гражданите. И това обяснява защо често разследвания за реални престъпления се проточват с години. Ами да се раздадат оръжия на всички граждани и да се закрие полицията в този случай –явно тя не само не е ефективна,но и няма желание да бъде ефективна.

Ядрена или Зелена енергия?

Много се изговори тези дни във връзка с новите цени на тока за или против ядрената и “зелената”енергия.
Това което аз мога да разбера от всичко изписано е следното:

“Зелената”енергия не е толкова зелена,колкото изглежда –особенно слънчевите панели са с много ниска ефективност,а производството им само по себе си не е екологично чисто. Тоест не трябва да се дърпа струната за екологично чиста енергия в тези случаи,тъй като това си е манипулация и явно не е чиста истина.

Атомната енергия от нов реактор на АЕЦ Белене вероятно няма да е по-скъпа от тази от възобновяеми източници. Но и няма да е толкова евтина колкото ни се иска. Самото строителство на атомната централа ще е скъпа инвестиция,а пари за реализацията и няма.

Българската държава няма стратегия по отношение на енергетиката си (както и по отношение на всичките си останали отрасли). Проблемите се решават на парче и резултатите са повече от плачевни както за населението,така и за бизнеса,така и за икономиката като цяло,та дори и за самата държава.

Какво можеше (и може все още да се направи)?

Да се изгради ясна стратегия по отношение на енергетиката,като се отчетат всички ефекти по отношение на бизнеса и населението.
Като начало да се спре произволното изграждане на ветро и фотоволтаични паркове. Да се въведе лимит на разрешенията за изграждане на такива паркове,като въпросните разрешителни да се предлагат на търг,като го печели тази фирма която предложи най-ниска продажна цена на произведения ток. Тоест гарантираните от държавата цени са максимални,а не фиксирани. Подобни търгове следва да се провеждат само когато България има нужда или да изпълни конкретна международна договорка,или има шансове за скорошен (в близките 3-4 години) дефицит.
Да се ограничи печалбата на електроразпределителните дружества,докато не започнат да реализират загуби по мрежата си под 10 процента и над 90% събираемост на вземанията си. Не е редно коректните граждани да плащат и сметките на тези които не желаят да са коректни.
Да се въведе реална конкурентност между разпределителните дружества. Това би свалило цената на предлагания ток и допълнителните услуги. В момента реално всяко разпределително дружество е монопол в областта си.

Естествено може да се вземат и други мерки,но това е възможния минимум.

Войните и кризата

Загледах се във една поредица филми за втората световна война и ми направи много интересно впечатление едно нещо:
Страните които започват войната са страни,организирани и в подем. Докато са в рецесия или криза те си траят. Когато населението им има работа,имат добра инфраструктура,чак тогава почват да изграждат силни армии и да се заглеждат по чужди територии.
Демократичните страни избягват да се намесват във войни,по трудно излизат от икономическите кризи и имат доста вътрешни разногласия.
В същото време диктаторите идват на власт именно по време на такива кризи –те се разгръщат на гребена на хорското недоволство,но в момента в който дойдат на власт започват мащабни граждански проекти и намират работа на народа си.
Въпроса ми тука е:
Защо умерените политици не са в състояние да приложат същите мерки каквито прилагат диктаторите,така че да доведат страните си до просперитет?
Може би отговорът е в държавното устройство при демократичната власт. Демократичните политици трудно вземат непопулярни решения защото по този начин се загробват за следващите избори. Това причинява една политика на лутане и изключително бавни реформи. В същото време корупцията е безнаказана и повсеместна –политическите партии си пазят хората в администрацията когато са на власт,което и дава достатъчна безнаказаност. Същото е с борбата против организираната престъпност.
При диктатурата това го няма –властващата партия налага волята си повсеместно. Опозицията е смазана и съответно няма коректив и критика срещу непопулярните решения. Партията и държавата са едно цяло,което предполага много по строг контрол върху финансите –корумпираните чиновници вече са врагове не на държавата а на партията,тъй като крадат от нея. Контролът върху информацията прави хората по-щастливи и създава усещане за разцвет. Превилегиите,корупцията,социалното неравенство доколкото ги има са тайни и запазени само за политическия елит и военните.
Ако питате хората живели в българия по време на комунизма кога е било по-добре много от тях ще кажат,че тогава е било по-добре. И в някакво отношение наистина е било така –вестниците са ги заливали с пропаганда и добри новини. Конфликтите са били далечни и не са пречели на ежедневието. Имало е храна подслон и пари за всичко основно. Луксозни стоки е нямало или са били дефицитни,но тъй като е нямало за почти всички не е имало сериозно недоволство срещу това. Имало е добро образование и непрекъснато са се създавали нови работни места –когато производството и потребленето практически се контрулира на държавно ниво,можеш да създадеш цикъл от предприятия които да си продават едно на друго продукцията или да изнасяш навън без да ти е проблем ниската ефективност.
Къде сме сега
В България се забелязва тенденция за избор на политици-популисти със склонност към авторитаризъм. Първата лястовичка беше Симеон Сакскобурготски. Неговото управление беше обаче в неподходящото време. Беше последван оттройната коалиция,която управлява целия си мандат,защото управляваше в период на икономически подем. В края на управлението и,започна световната икономическа криза,която предизвика недоволството на хората и те избраха с практическо мнозинство ГЕРБ. Бойко Борисов изглежда смешен,но Мусолини също е изглеждал смешен. В съседна Гърция,която е изправена на ръба на фалита набира популярност националистическо движение с харизматичен лидер с доста твърда позиция спрямо запада. В Русия вече 16 години управлява Владимир Путин. По един или друг начин неговата партия всеки път печели изборите. Икономиките на САЩ и западните страни са отслабени. Гражданите им нямат желание да воюват,въпреки че в САЩ милитаристичните сили в политиката поддържат постоянна война срещу някой. ООН и НАТО са марионетки на САЩ и реално не са гарант за мира. Същите не могат да наложат мир в рамките на собствените си редици.

Дали не се намираме на прага на нова световна война? Дали сме се поучили от грешките си достатъчно,че да не допуснем това да се повтори?

Ползите и негативите от членството в ЕС

Последните статии във връзка с изискванията на ЕС в това или онова отношение ме накараха сериозно да се замисля.
Всъщност до колко е полезно за българина членството в ЕС?
Като начало да видим какви са ползите:

  1. Възможност за пътуване в чужбина само с лична карта. Възможност за учене в чужбина. Само че каква част от българите реално могат да си позволят подобни екскурзии? И дори да могат,от това печелят страните в които отиват да си изхарчат парите,а не нашата.
  2. Възможност за работа в чужбина. За съжаление не навсякъде и не всеки може да работи. Отделно,че в сегашната криза дори в по-развитите страни от ЕС,има висока безработица и намирането на работа особенно не много квалифицирана е трудно.
  3. Възможност за износ в чужбина –отворен пазар към целия европейски съюз. Истината е обаче,че българските производители трудно пробиват на еврапейския пазар. Независимо дали става дума за готова продукция или части,малко са фирмите,които са в състояние да пробият на европейския пазар.
  4. Достъп до пари от еврофондове –за съжаление нямаме капацитет да използваме въпросните фондове,а високото ниво на корупция и некомпетентност допълнително спира възможностите на реалния бизнес и на хората да пълзват въпросните фондове. Като резултат България е често в нарушение и трябва да плаща от бюджета си за грешките на чиновниците си.

Какви от друга страна са минусите на членството ни в ЕС

  1. Плащаме членски внос в размер на милиони евро. България не може да усвои като фондове,толкова пари колкото дава като членски внос.
  2. Осигуряваме пазар за западните производители,които лесно пробиват тук. Една от причините е,че българските производители дори когато се стараят за износ,продават на вътрешния пазар или боклуци или продукти с твърде висока цена.
  3. Принудени сме да се съобразяваме с икономическите политики на европейския съюз,дори когато не сме готови за тях. В някои отношения това е добре,но в други резултатът е отчайващ. По отношение на земеделската продукция стандартите които ЕС налага,са трудно постижими за дребния стопанин. Като резултат рязко се покачва и без това високата себестойност на продукцията (а тя е висока,защото малките стопани и кооперации,като цяло са неефективни). Невъзможността да се наложат или да се отговори на европейските изисквания води до санкции,които плащаме всички ние.

Като цяло мога да кажа,че България и българите търпят повече негативи отколкото ползи от членството си в Европейския Съюз. И с това не искам да кажа,че членството в този съюз само по себе си е лошо,а че ние като степен на развитие не сме готови да бъдем част от него. Необходимо е рязко намаляване на корупцията и степента на некомпетентност на всички нива в чиновническия апарат,увеличаване на ефективността и конкурентността на родното производство,и чак тогава ще можем да извлечем някаква полза от това членство.

Внимание!!! Тревожна тенденция!!!

Наблюдава се изключително тревожна тенденция сред студентите и студентките от ФМИ.
А именно –нивото им на игра на джаги е изключително ниско.
За студентите във всеки друг факултет,това би било приемливо,но не мога да го приема за едни бъдещи програмисти,едни надежди на информатическата наука така да се каже.
Не може един девелопър (дори и бъдещ) да не може да играе джаги или да играе по-зле от мен.
Това предзивква смущение и недоумение по отношение на бъдещето на информатическата наука в България.
И за това призовавам:

Братя и сестри,девелопъри и девелопърки и тямподобни.
Нека сложим веднъж за винаги край на невежеството във ФМИ.
Предлагам всички студенти задължително да преминат курс по джаги (8 кредита –2ч. лекции,2ч. семинарни упражнения и 4ч практикум).
Интегралното смятане може да не ви потрябва никъде в живота,но джагите ще са ви необходими!

Ползите и недостатъците на европейския съюз и свободния пазар

(размисли на един потребител)

Замислих се днеска каква е ползата от Европейския Съюз (ЕС) и Еврозоната (ЕЗ).
И ето до какви изводи стигнах.
Основната идея на ЕС е свободното движение на хора и стоки. Кого обаче облагодетелства това свободно движение?
Свободното движение на хора облагодетелства от една страна работодателите в по-богатите страни,които получават достъп до евтин трудов ресурс благодарение на имигрантите от по-бедните страни. Това обаче води до намаляване на качеството на работната ръка в по-бедните страни. Което пък прави продукцията по-некачествена и по-неконкурентна.
Свободното движение на хора също така спомага и за развитието на туризма в по-развитите туристически дестинации. Това е в полза на всички участници –всеки получава достъп до туристически дестинации по своя вкус и джоб.
Свободното движение на стоки позволява да се изграждат производствени мощности,там където има относително евтина работна ръка,като оскъпяването идва само от допълнителния транспорт на суровините и готовата продукция.
Свободното движение на стоки обаче и задушава местното производство –големите производители с лекота навлизат на нововъзникналите пазари,докато малките трудно могат да се наложат дори на местна почва. Това принуждава малките производители да плащат малко на работниците,за да подържат ниски цени на крайния продукт,което пък от друга води до намалена покупателна способност на населението като цяло.
От друга страна свободния пазар и общата валута позволяват да навлизат и по-големи банки. С големия си паричен ресурс даден от банките майки,те изравняват покупателната способност на населението,като за сметка на това го обременяват с кредити. Това позволява на чуждестранните производители да продават стоките си дори и в икономически по-изостаналите страни.
Всичко това би било добре докато населението има възможност да си погасява кредитите. И то добро единствено за банките и производителите,а не и за потребителите,които са принудени да плащат все повече и повече на банките и на производителите.

Това е обаче само първия етап. При него очевидно по-бедните страни са губещи за сметка на по-богатите.

Втория етап се случва,когато фирмите и гражданите вече не са в състояние да си плащат дълговете. Забележете че до този момент банките са давали ресурс за закупуване на стоки,които в крайна сметка са били отново производство на производители от по-богатите страни,тоест печелили са и банките и производителите. В момента в който има опасност да спрат да се погасяват дълговете,това би ударило в джоба и банките и производителите. Но първо банките,тъй като те биха загубили както главницата,така и лихвите по вече отпуснатите кредити.
Така че се вземат пари от данъкоплатците на по-заможните страни,и се дават на “закъсалите”. Това им позволява да си плащат заемите,което спасява банките,а помага и частично на производителите да задържат пазара.
В този момент обаче цялата икономика на закъсалата страна е на системи и изкуствено дишане –трябва да се вливат все повече пари за да могат да се връщат заемите,което пък увеличава все повече заемите,което пък изисква все повече пари. Естествено тези пари идват от данъкоплатците в по-заможните страни.

В края на краищата след време парите в икономиката на останалите страни ще намалеят,което ще предизвика тяхното обедняване (за да се вземе един милиярд и да се даде някъде,той трябва да се получи от данъци. В нормалния случай тези данъци ще се върнат в икономиката като заплати или заплащане за обществени услуги в съответната страна. В случай че отидат за “спасяване”обаче,те ще отидат извън страната,откъдето евентуално ще се върнат под формата на изплащане на дългове по кредити в съответните банки). В крайна сметка това може да предизвика верижна реакция,като накрая останат най-стабилните финансово икономики.

Тъй като парите в крайна сметка ще бъдат в банките,това ще принуди правителствата да вземат заеми от банките,за да покриват нуждите си или да печатат пари. Второто обаче,както и една сериозна инфлация,би обезценило парите (които в голямата си част са собственост на въпросните банки),така че те не биха го допуснали.

В крайна сметка ще се стигне до момент в който средствата за производство,домовете и всичката движима и недвижима собственост,за която се струва да се говори ще бъдат собственост на ограничен кръг хора.

Но за какво би им трябвало всичко това,идея си нямам.

Принтерски Неволи

или защо трябва да си модифицирам субуфера,за да си купя нов принтер

От известно време принтера ми издаде багажа. Не иска да печата,все по-трудно му намирам консумативи,скърца,трака и така нататъка. Абе общо взето плаче си за нов.
Това естествено не се случи изведнъж и не от няколко дни търся нов принтер.
Напротив!
От една две години поне обикалям сайтовете и магазините с рулетка в ръка и си търся нов принтер.
Защо с рулетка ли?
Ами чисто и просто,мястото където съм си сложил принтера е ограничено до 40 сантиметра. И до сега си събираше принтера идеално.
Проблемът е,че новите принтери са все с размери от 42 сантиметра на горе. Абе тия на каква спецификация разчитат!!! На мен чекмеджето ми да не е разтегателно!!!
След дълги и неуспешни опити да намеря малък принтер,реших че явно ще трябва да търся повече място.
Въпросното чекмедже съдържа освен принтера и субуфера на колонките. Очевидно въпросния субуфер трябва да се разкара някъде. Въпросното някъде е в долното чекмедже. Само дето долното чекмедже не е пригодено за въпросния субуфер. Отново проблем с мястото –оригиналното чекмедже има 2-3 сантиметра лява страница –колкото да не е без хич. И това позволява на кабеляците които излизат от субуфера да си стърчат и да си направят завоя като хората.
Долното чекмедже е с нормална страница и като се сложат кабеляците на субуфера,той категорично отказва да се събере. А без кабеляците няма смисъл.
Та мислих аз разни варианти и накрая намерих в едно магазинче за електроника,ъглови съединители за почти всички кабеляци. Вчера цяла нощ запоявах (ех да беше татко тука,за 20 минути щеше да ги запои,а аз се мъчих повече от два часа) и като резултат изработих четири удължителя –два за входящия сигнал,един за захранването и един за дистанционното. Въпросното дистанционно е с букса “MiniDin 6”и е единственото което стои грозно,защото няма ъглов вариант. и просто съм орязал нормалния вариант колкото може. Като резултат обаче се получи изключително удобно –кабелите за входящите сигнали са много лесно достъпни и не се налага да се мърда субуфера насам натам за да се включи или изключи нещо.
Така горното чекмедже се освободи и сега има място за по-широк принтер,което беше и целта.
Сега остава да си харесам и взема принтер.
HP отпадат като вариант –хубави са,но пък ако искам да им презареждам консумативите е много зор.
Досегашния ми беше Canon и съм доволен.
Гледам и някакви на Epson също звучат интересно….
ще видим тези дни какво ще харесам.
Ако някой може да препоръча нещо също да каже.