Икономика на харченето

Вчера попаднах на няколко интересни статии които се опитваха да обяснят как всъщност, тъй като парите са просто цифрички в някакви компютри, няма никакво значение, колко дефицит имат САЩ или колко пари ще харчат, тъй като харченето всъщност е добавяне на някакво число в някоя сметка.
До някаква степен всичко това е вярно.
Но само до някъде.
Да допуснем, че САЩ решат да похарчат тази година двойно повече пари. Това ще подобри ли нещо за средния американец?
Не. Това ще подобри нещо за тези които ще получат въпросните пари, но ще предизвика инфлация, която ще намали покупателната способност на всички. След едно завъртане в икономиката, ще се установи ново равновесие, като покупателната способност на получилите парите ще се е увеличила за сметка на тези, които не са ги получили. Но като цяло покупателната способност на един долар ще е намаляла.
Намалената покупателна способност на един долар, означава, че с един долар ще могат да се купят по-малко неща, което ще повиши цените на вносните стоки (не бива да забравяме, че стойността на една валута се измерва с нещата които можем да си купим с нея). Също така това ще откаже част от тези, които копуват долари, тъй като валута, чиято стойност пада и има относително ниска доходност, като цяло не е добра инвестиция.
Намаленото търесен на долари допълнително може да намали цената им, а като резултат и покупателната им способност.
Какъв е резултатът?
Неконтролираното харчене, като резултат довежда до намалена покупателна способност за голяма част от населението, като това включва и фирмите.
Тоест макар да можем да добавяме в която си искаме сметка, произволна сума, в резултат това би повлияло на реалния живот.