Приключенията на лудия учен Бай Иван –част 3

Преди няколко години оставихме лудия учен Бай Иван (истински луд учен по БДС с всички необходими титли и атрибути,заместник председател на Гилдията на Лудите Учени Прилагащи Абсолютните си Капризи (накратко ГЛУПАК),доктор на налудничавите науки,член кореспондент на Академията на Автентичните и Абсолютни Академици (накратко АААА) и притежаващ собствена лаборатория,както и секретарка блондинка) в конфузното положение да обяснява на семейство динозаври,как точно се е озовал на нивата им заедно с цялата си лаборатория,включително и секретарката.

Естествено,докато ние се натуткаме да видим какво се случва с него,Бай Иван определено не стоеше със скръстени ръце. В интерес на истината един истински луд учен никога не стои със скръстени ръце,дори ако не е изпаднал в неприятното положение да се намира в неизвестно измерение,където единствената му компания е блондинка с интелект малко над нулата. За да добием представа за размера на начинанията му,ще проследим някои от по съществените епизоди от видеодневника,който Бай Иван си водеше през последните години.

Ден 1 на новото място.

–Миме,изгоних успешно динозаврите,но или ще трябва да се разберем някак си с тях,или трябва да се махнем по възможно най-бързия начин от нивата им. По възможност обратно в нашето си измерение

–Разбира се шефе,мога ли да помогна някакси?

–Като начало да видим кое работи и кое –не. Такааам. Нестронния колайдер е извън строя,анджактопляктора може и да тръгне с малко навръзване. Устройството за тракане изглежда странно. Рутера може би работи. Суперкомпютъра вече не изглежда толкова супер,но пък имам останали някакви резервни части…. (докато оглеждаше щетите,Бай Иван си татаникаше весело погребалния марш,все едно нищо не се е случило). Миме,може ли да ми подадеш клещите за жмърцване на инджектопляктора?

–Разбира се,шефе.

–Миме,защо имам някакъв спомен,че тези клещи изглеждаха малко по-различно преди?

–Ами то шефе нали онзи ден ни доставиха орехи и бадеми и аз реших да проверя дали не мога да направя орехо-бадемов хибрид. За тази цел пробих корите на два бадема и един орех,свързах ядките им с помощта на устройството за шверцване на нестронния колайдер и ги пликонтирах с помощта на клещите за жмърцване на инджектопляктора. За тази цел ми се наложи малко да ги срежа с ножовката,но като цяло мисля,че ми се получи.

–Разбирам. Добре е човек да се развива,Миме! Само че как по дяволите ще жмърцнем инджектопляктора сега,като нямаме клещи?

–Ама защо да го жмърцваме,шефе? Не е ли по просто да го плоркнем с помощта на устройството за подпукване?

–По принцип,може,Миме! Но за тази цел ще ни трябва ток,а в това измерение не ми изглежда вече да са открили електричеството.

–Ами в такъв случай да го открием ние,шефе! То не може да е много далече,нали?

–Ех,поне генератора ни да работеше…Добре,Миме,приготви ми една раница с храна и инструменти и ще отида да огледам дали нещо в този свят може да ни помогне да се измъкнем…

Ден 17-ти

-Мимеее. Прибрах се! Станало ли е нещо интересно докато ме нямаше?

–Ами Кротц мина един два пъти. Като изключим това друго интересно не се е случило.

–Абе миме,а какви са тези фиданки,които са избуяли пред терасата ни?

–Ами шефе аз реших да се пробвам да засея орехобадемите ми и те взеха че покараха. Явно почвата доста добре им се отразява. Може би до няколко дни дори плодове ще имат. Вие имахте ли някакъв успех?

–Успехът ми,Миме,беше частичен. Гръмотевични бури наоколо не е имало в последните сто години. Вятърът общо взето е слаб до умерен. Най-близкия водопад или по-бърза река е на 20 километра от тук. Добрата новина е,че наоколо има открити находища на желязо и мед,а на два дни път има действащ вулкан,който можем да използваме като пещ. Предлагам да си направим електростанция на реката и да си прекараме ток,а след това можем да се пробваме да оправим техниката доколкото това изобщо е възможно…

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href=""title=""><abbr title=""><acronym title=""><b><blockquote cite=""><cite><code><del datetime=""><em><i><q cite=""><s><strike><strong>