Крайния Ислям като реакция

След поредната статия за Ислямска Държава се зачудих какво всъщност кара тези хора да умират и да убиват за тази идеология? Крайния Ислям не е просто религия. Той е идеология на насилие и омраза. Идеология, която очевидно много хора приемат. И въпросът ми е “защо?”.

Какво би накарало един мюсулманин да забули жените и дъщерите си и да отиде да се самовзриви на площад пълен с обикновенни относително невинни хора? Какво би накарало един западноевропеец да се включи в това безумие? Защо ислямския свят така упорито се съпротивлява на “демократизацията”?

За мен отговорът е един :

Реакция

Реакция на загубата на ценности и морал в християнския свят. Реакция срещу привидната свобода да правиш каквото си искаш и реалното задължение да мислиш както “трябва”. Реакция срещу добре уредения (и скучен) живот. Живот, в който всичко ти е дадено, но над все по-малко неща имаш реален контрол.

За мен това са хора, които търсят свобода и приключения. Хора, които търсят екшън в реалния свят, където принципно не могат да го имат. Хора търсещи контрол над каквото и да е, включително и собственото си семейство. Хора търсещи опора в свят където като основна ценност се налага липсата на такива.

И от тук следва единствения начин да се изкорени радикалния ислям. А именно да се наложат и да се спазват ценности, които да дават опора на съвременните хора. В това отношение мултикултурнустта е утопия, която не само е недостижима, но и вредна. Защо вредна? Вредна е, защото в държава в която всеки може да живее по собствените си закони и обичаи, не е възможно да има закони и обичаи които да се спазват от всички. Свободата на движение и на работа е важна, но това не променя правилата на дадено място. Ако си дошъл в моя град или моята държава да работиш и да живееш, бъди добре дошъл, но ще спазваш правилата и обичаите в моето общество. Ако искаш да живееш по други правила, отиди в страна, където те са приетите. Малцинствените закони също трябва да изчезнат – никой не може да има различни права на база малцинствена принадлежност. Всъщност малцинствените закони са форма на дискриминация … към мнозинството. В резултат вместо да подобряват съжителството между хората, те налагат омраза и разделение на базата на превилегии за една или друга група от хора.

Хората по принцип не мразят различните. Може да ги отхвърлят или да не ги приемат, но много рядко ги мразят. Започват да мразят различните, когато са длъжни да ги приемат и обгрижват. А когато това стане, омразата е взаимна.