Един блог на Тодор Чолаков
Уведомяваме Ви (наше шизофреническо величество), че поради технологични причини достъпът до страницата ще бъде спрян от 07:00ч на 01.12.2006 до 22:00ч на 02.12.2006. Благодарим за разбирането и се извиняваме за причиненото неудобство. Технологичните причини отпаднаха. Ура.
Ами да почна от сутринта викам. Сутринта станах рано и ходих да се разправям в пощата, защо не съм си получил писмото. Доволен съм от себе си. Най вече от това, че малко по малко започвам да се уча да си защитавам интересите пред разни учреждения. Следващия път може и да ги осъдя. Боряна днеска […]
Стигнах до извода, че аз съм шпинонин или поне обществено опасен тип. Защо така ли? Ами кака Събина вече втори път ми праща писмо от Германия и не го получавам. Днес ходих до пощата да питам какво става с писмата ми и нищо не можаха да ми кажат. Това русо мънкащо същество, пощальонката ми, нищо […]
Днеска съм много доволен от себе си. Свърших доста работа в бачкането и което е по-важно ми еше доста забавно. Говорих си с кака Събина малко и повечко с Митко. Пратих му приказката за Жоро и Таня и май доста му хареса. Успях да пребия два от гоблините на IWD. Явно цаката им е да […]
Днеска ми се случиха малко интересни неща. Играх джаги и имаше един момент в който 3-4 поредни игри победихме. Говорих си малко с кака Събина. Говорих си и с малката Дени и с Цветинка. Занимавах се с някакво SWT в работата. Абе интересно беше като цяло. Вечерта играх на ICE_Wind_Dale. – все още ме трепят […]
Денят започна добре. Събудих се към 7 и двайсет с усещането, че съм се успал. Тъкмо се бях наканил да ставам да се къпя и се сетих, че сме неделя и мога да полежа спокойно още малко. Все пак към 8 и нещо станах изкъпах се и тръгнах към Галя. Бяхме се уговорили да и […]
Здравейте пак. Минаха малко повече от десет часа откакто писах последните усмивки. Какво ми се случи ли? Ами днеска сутринта на връщане от братовчедката срещнах баба Бина. След това говорих с нашите да ги питам кога ще идват насам и дали да ходя аз натам. Нямаше еднозначен отговор. Върнах се вкъщи и си дописах приказката. […]
Когато започнах да пиша не знаех какво ще се получи. Сега, когато го написах, не мога да повярвам какво се е получило. След като съм казал всичко което съм искал да кажа и на мене ми остана малко време да се обърна назад и да се замисля какво всъщност съм написал и как. В някои […]
Когато преди седмица и нещо седнах да пиша, изобщо нямах представа какво ще се получи. Едно от първите неща които измислих бяха имената на котките – Жоро и Таня. След това написах как се срещат и се появи машината на времето. Тогава се обади Дени и каза, че изглежда много интересна приказка и иска още. […]
– Мяааааау – Мяааааааау – Най после у дома! Просто ми мирише, че сме вкъщи. – Да и на мене със всеки изминат век към бъдещето все повече ми харесва. – А кога сме всъщност. – Ами около седмица и половина след времето когато тръгнахме. – Добре, да отидем при мама цеца за купичка мляко. […]