Напоследък се хващам, че прогресивно скучая.
И като човек израстнал с компютри и интернет търся нещо интересно именно там.
Отварям сайта за новини и прочитам какво се случва по света и у нас…
… и нямам усещането че съм получил информация. Едни и същи новини се предъвкват от различни медии в различен формат и подобни хора коментират под тях.
Някои новини ме ядосват. Други ме натъжават. Но повечето умът ми възприема като откровенна боза (без да обиждаме бозата естествено).
Дори съм се хванал да следя няколко спортни тематики … дано се случи нещо интересно. Но новините когато има такива са рядкост.
Ежедневните новини не носят информация и вдъхновение. Просто поредната безмислица.
Реших да отида във Фейсбук – нали уж се прави от хора, които споделят себе си.
Да бе!
Огромна част от нещата в началната ми страница са статии във външни блогове, споделени от приятелите ми във Фейсбук. Много често едно и също нещо се появява по няколко пъти. Друга голяма част са снимки. Снимки, които нямат нищо общо с мен, а в някои случаи дори не е ясно на какво са. Много малка част са хората казващи нещо смислено в статусите и коментарите си. Нещо, което да е творческо, различно и някак си тяхно си, а не изкопирано или взето от някъде.
И така Фейсбук се оказа поредното разочарование в търсенето на нещо интересно.
Тук на помощ идват книгите. Хартиени, електронни, всякакви. Разпалват въображението и ме пренасят в друг свят. За малко.Проблемът е, че и тук нещо не достига. Книги, разкази, филми… просто минаваш през гледната точка на автора. Но в другия край няма нищо. Загубил си малко време. Може да си научил нещо ново, но това е всичко. Не се чувствам по-умен или по-добър след прочитането на повечето книги и разкази. Нямат този ефект, който имаха върху мен като бях малък.
И чак тогава оставям компютъра и се обръщъм към хората.
Дори простия и неангажиращ азговор с познат или приятел може да бъде по удовлетворяващ от кисненето по новинарските сайтове или във Фейсбук.
А когато правиш нещо заедно с някой друг – работа, игра, разходка някак си винаги става интересно. Дори скуката споделена с други хора някак си е по-поносима.
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.