Идат,по-много и по-много всеки ден
Пристъпят, страшни и огромни те към мен.
Ограждат, сякаш целия ми свят
Таят се, в полунощен мрак и
чакат, да се почне пак.
Полунощ, ах време на убийци
мъгла, покрива техните следи
огън, във очи на кръвопийци
писъци, в устите насади и
Смърт, се появи в света.
Посичат, с мечове могъщи
насилват, майки и деца
грабят, градове и къщи
минават като огнена река
отиват си, кат сенки след това
Оставят, те след себе си разруха
Пепелища, черни там димят
трупове, не знаещи разтуха
гарвани след тях ядат…. и
кръв тече като река……..
Това стихче е нещо като съавторство между мене и Дениамбър. Оригиналът е на Дени и се състои от думите маркирани в черно. Останалото е от мене 🙂