Мъжете в Мола

Преди една две седмици ходихме с Лили и една нейна приятелка до мола (в случая става въпрос за мол сердика,но няма принципна разлика и ако беше в друг). Идеята беше Лили да помогне на Ирена да си избере подходящи дрехи. Предвиждайки,че няма да ми е особено интересно на мен в тази ситуация,аз още в началото се запътих към технополиса да позяпам малко техника. Позяпах около час,но нещо ми доскуча и тръгнах да търся дамите.
Естествено те не бяха напазарували още и аз известно време блуждаех около тях докато разглеждаха,мереха и чат-пат пазаруваха дрешки. В един момент обаче ми доскуча и се изморих и си намерих едно удобно кресло в алеята на мола,където се отдадох на трепане на прасета с помощта на летящи пилета.
И ето тук ми направи особенно впечатление нещо:
По околните кресла също седяха предимно мъже. Четяха вестници,книги или просто седяха. От време на време се появяваше някоя жена,явно вече приключила с пазаруването и си прибираше мъжа,а почти веднага след него мястото се заемаше от друг. За половин час се смениха поне 3-4 пъти седящите по околните кресла. Само два пъти забелязах креслата да се ползват от жени,като единия път това беше баба която чакаше внучката си да се напазарува.
За мен поне е очевидно,че моловете се правят съгласно интересите на жените. В моловете има обикновенно по един магазин за техника и евентуално един магазин на някой мобилен оператор. В това отношение TheMall е най добре –там има 4-5 магазина за техника. В повечето молове има книжарници,в които човек може да убие малко време,но те както и заведенията за хранене и кината са по-скоро унисекс.
Добро изключение в тази насока е Sky City –в едно от заведенията там има боулинг,а мисля че имаше и билярд и джаги. В CityCenter-а има стена за катерене,което също е интересно,но не е достатъчно да може човек да убие повечко време.

И вместо заключение искам да сложа апел към всички строители наемодатели и т.н. на търговски центрове тип “Мол”:

Моля ви подсигурете адекватни развлечения и за мъжката част от обществото,така че и на нас да ни е приятно и интересно във вашите магазини.

Размисли за енергетиката

По повод нашумелите напоследък протести по отношение цените на тока,реших и аз да изкажа моето скромно мнение.
Да,цената на тока е висока и неоправдана в много отношения.
Това обаче няма да се промени с протести и магическа пръчка. Просто няма как. Ще се промени някога ако се въведат ясни правила в много отношения.
Един примерен набор от такива правила би изглеждал така:
1. ЕРП-тата са длъжни да намаляват загубите по енергопреносната мрежа до достигане на европейски нива от около 6%. Ако в рамките на годината,направените инвестиции не са довели до понижение на загубите по мрежата,въпросните инвестиции не се признават за разход на дружеството,тоест то няма право въз основание на тези разходи да оправдава по-нататъшно поскъпване на тока.
2. ЕРП-тата са длъжни да събират задълженията си от физически и юридически лица в срок. Загубите от отписване на задължения са за сметка на печалбата на дружеството.
3. Непризнатите разходи са за сметка на печалбата на дружеството и не могат да бъдат основание за промяна цената на тока.
4. Цената на тока се формира единствено на база на признатите разходи на дружеството. Тоест ако в даден момент признатите разходи спаднат то цената на тока също следва да падне.
Това ще принуди ЕРП-тата да оптимизират разходите си и мрежата максимално,ако искат да продължат да работят на печалба,а също така и да си прибират дължимото от некоректните дръжници. В момента коректния потребител реално плаща сметката и на некоректните,а на ЕРП-то не му пука,защото те си прибират гарантираната печалба. В момента в който това престане да се случва,цените ще се задържат и дори може да паднат.
В момента единственото което може да се направи е да се въведат подобни правила,да се направи проверка на сметките на ЕРП-тата и въз основа на точка 4 да се определи по-ниска цена на тока,ако направените инвестиции за изминалата година са били неефективни.

Внимание!!! Тревожна тенденция!!!

Наблюдава се изключително тревожна тенденция сред студентите и студентките от ФМИ.
А именно –нивото им на игра на джаги е изключително ниско.
За студентите във всеки друг факултет,това би било приемливо,но не мога да го приема за едни бъдещи програмисти,едни надежди на информатическата наука така да се каже.
Не може един девелопър (дори и бъдещ) да не може да играе джаги или да играе по-зле от мен.
Това предзивква смущение и недоумение по отношение на бъдещето на информатическата наука в България.
И за това призовавам:

Братя и сестри,девелопъри и девелопърки и тямподобни.
Нека сложим веднъж за винаги край на невежеството във ФМИ.
Предлагам всички студенти задължително да преминат курс по джаги (8 кредита –2ч. лекции,2ч. семинарни упражнения и 4ч практикум).
Интегралното смятане може да не ви потрябва никъде в живота,но джагите ще са ви необходими!

Принтерски Неволи

или защо трябва да си модифицирам субуфера,за да си купя нов принтер

От известно време принтера ми издаде багажа. Не иска да печата,все по-трудно му намирам консумативи,скърца,трака и така нататъка. Абе общо взето плаче си за нов.
Това естествено не се случи изведнъж и не от няколко дни търся нов принтер.
Напротив!
От една две години поне обикалям сайтовете и магазините с рулетка в ръка и си търся нов принтер.
Защо с рулетка ли?
Ами чисто и просто,мястото където съм си сложил принтера е ограничено до 40 сантиметра. И до сега си събираше принтера идеално.
Проблемът е,че новите принтери са все с размери от 42 сантиметра на горе. Абе тия на каква спецификация разчитат!!! На мен чекмеджето ми да не е разтегателно!!!
След дълги и неуспешни опити да намеря малък принтер,реших че явно ще трябва да търся повече място.
Въпросното чекмедже съдържа освен принтера и субуфера на колонките. Очевидно въпросния субуфер трябва да се разкара някъде. Въпросното някъде е в долното чекмедже. Само дето долното чекмедже не е пригодено за въпросния субуфер. Отново проблем с мястото –оригиналното чекмедже има 2-3 сантиметра лява страница –колкото да не е без хич. И това позволява на кабеляците които излизат от субуфера да си стърчат и да си направят завоя като хората.
Долното чекмедже е с нормална страница и като се сложат кабеляците на субуфера,той категорично отказва да се събере. А без кабеляците няма смисъл.
Та мислих аз разни варианти и накрая намерих в едно магазинче за електроника,ъглови съединители за почти всички кабеляци. Вчера цяла нощ запоявах (ех да беше татко тука,за 20 минути щеше да ги запои,а аз се мъчих повече от два часа) и като резултат изработих четири удължителя –два за входящия сигнал,един за захранването и един за дистанционното. Въпросното дистанционно е с букса “MiniDin 6”и е единственото което стои грозно,защото няма ъглов вариант. и просто съм орязал нормалния вариант колкото може. Като резултат обаче се получи изключително удобно –кабелите за входящите сигнали са много лесно достъпни и не се налага да се мърда субуфера насам натам за да се включи или изключи нещо.
Така горното чекмедже се освободи и сега има място за по-широк принтер,което беше и целта.
Сега остава да си харесам и взема принтер.
HP отпадат като вариант –хубави са,но пък ако искам да им презареждам консумативите е много зор.
Досегашния ми беше Canon и съм доволен.
Гледам и някакви на Epson също звучат интересно….
ще видим тези дни какво ще харесам.
Ако някой може да препоръча нещо също да каже.

Сканиране

Днеска приключвам един проект по прехвърляне на всичките фотоленти на мене и на родителите ми в цифров вид.
Като цяло добре се получиха нещата.
Все пак от скенера на Дени има доста какво да се желае.
Предимно от софтуера според мене. Въпреки,че може би и хардуера не е от бързите.
Може би се случи десетина пъти,когато софтуера се усети къде точно е кадъра. Но не повече. А по мои сметки съм сканирал поне 2400 кадъра. Първоначално мислех,че е от ориентацията,но в момента сканирам една добре нарязана лента,по нормалния за скенера начин и пак не познава коъде са снимките.
Мислех си,че когато има няколко снимки едновременно да се сканират,ще предложи някаква оптимизация,че да стават по-бързо нещата. Да ама не. Не само,че не стават по-бързо,но дори напротив –стават по-бавно с около минута на поза. Е няма такъв софтуер ви казвам.
Иначе като качество на сканиране,нямам някакви особенни забележки.
А да –при процесор 1,7GHz,не разбирам как успява този софтуер да го товари на сто процента. Какво толкова прави! Има едни данни да запише от USB-то на диска. Но все пак успява. Уникално.
Хубавата новина е,че днеска го приключвам това и нямам намерение да се занимавам отново с подобни изпълнения.
Поне не в близко бъдеще.

Концерт на Audiovision във Swingin’ Hall

Тази вечер бях на изпълнение на Audiovision във Swingin’Hall.
Момичетата бяха много добри тази вечер.
Имат нова вокалистка,която направи невероятно шоу.
Момичето непрекъснато се движеше по сцената (а и извън нея),танцуваше и по всякакъв начин приковаваше вниманието.
За разлика от предишната им вокалистка,пееше много по-разбрано и мелодично,което на мен лично много ми хареса.
За пръв път ми направи впечатлиние,как останалите от групата и особенно китаристките я подкрепяха и и се радваха през цялото време на изпълнението.
Изобщо много сполучлив избор по моето скромно мнение.
Естествено останалите също бяха на ниво. Този път успяха да си настроят звука много добре и нямаше микрофония и странични шумове и всички инструменти се чуваха перфектно.
Единствения недостатък беше,че барабаниста отказа да покаже малко тяло за публиката въпреки задявките от Боряна. Но ще му простим –може да има зла и ревнива жена човека.
Клипове и снимки от събитието може да намерите тук

Из живота на един учен 2

–Шефе,събуди се. Шефеее. Ставай де.
–Спокойно,Миме. Буден съм. Каква е тази паника?
–Ами,шефе,то,значи,ми той дивайдера нещо се разсвятка,онази джаджа се разтрака и не разбрах добре какво стана. А между временно удари светкавица и ви разтопи металната шапка. Изглеждате ужасно!
–Спокойно,Миме,сега ще видим какво става. Като го гледам дивайдера не работи в момента,така че по-зле не може да стане. Ще се пооправя и ще огледам какви са пораженията,а ти най-добре се връщай на бюрото си.
Бай Иван разгледа дивайдера и установи,че сякаш няма някакви съществени повреди. Факт беше обаче,че не работеше. Което от години не се беше случвало…
–Шефеее,компютърът не ще да се включи.
–Спокойно,Миме,едно по едно. Ще се включи като му дойде времето.
И свиркайки си весело “For whom the bell tolls”,бай Иван отиде да се погледне в огледалото. Да,той си имаше огледало в лабораторията! Но какво огледало беше това! Да го наречем криво,би било същото,като да кажем че слона е малко големичък. По това огледало нямаше повърхност с равна форма по-голяма от монета от десет стотинки. Бай Иван го беше взел с отстъпка от сливенския битак и много си го харесваше. Някак си огледалото успяваше да придаде доста свестен вид на бай Иван. В смисъл,че човека в огледалото беше облечен с идеално равна бяла манта,носеше свежи на вид очила дори изглеждаше относително сресан. Не беше ясно дали бай Иван беше огледалогеничен или огледалото беше байиваногенично,но определено си пасваха. Не беше същия случай с Мимето,която всеки път като се погледнеше в него пищеше.
Та резултатът от огледа беше,че поражения няма,само краищата на косата му бяха добили сребрист оттенък,заради стопената метална шапка.
–Шефе,някакви динозаври искат да влезнат. Да ги пусна ли?
–Какви динозаври сънуваш бе Миме? В наше село не се въдят такива. Даже Пенчо Лудия Фермер,си прави експериментите върху прасета!
–Не знам,шефе,но явно искат да говорят с теб или да влезнат с вратата.
–Добре,сегичка идвам. Тази моята помощничка от къде я намери тази фанта…!!!!
–Здравейте,господин Бай Иван. Аз съм Кротц,а това е моя приятел и колега Мартц.
–Ъъъъ!?! Ама вие наистина сте динозаври! И при това говорите! Български!?
–Ние сме гронти,което на нашия език означава “истински хора”. Това което ни интересува е вие какво сте.
–А това което мен ме интересува е какво вие правите около моята лаборатория! И как така наколо се размотават говорещи динозаври,а аз не знам за това?
–Като за начало вече знаете. Освен това пещерата ви се появи на една от нивите ни,така че всъщност въпросът ни е какво правите ви тук.
–Еееедна от нивите ви?!
Бай иван припряно се запъти към вратата и се огледа навън. Пейзажът определено беше странен и нямаше нищо общо с това което беше видял на идване преди пет-шест часа. Селото липсваше. Някои от хълмовете наоколо липсваха. Алеята започваща от входната врата свършваше на няколко метра като отрязана. Същото можеше да се каже и за двата реда домати в двора. Петметровата тиква мутант,която отглеждаше за хелоуин,беше идеално срязана точно през средата. Жиците на тока и интернета висяха безпомощво на стълбав двор а. До тук с идеите на Мими за интернет. Небето изглеждаше някакво червеникакво.
–Шефе,къде сме?
–Представа си нямам,Миме,ама изглежда да е далечко от нашето село.
(бел.авт.:Героите си нямат представа къде са,защото още не съм решил дали са се върнали назад във времето или са попаднали в паралелна вселена или и двете и дали това изобщо има някакво значение за развитието на историята. Когато реша тази подробност,читателите ще бъдат своевременно уведомени. Извинявам се за временното неудобство)
–Мисля,че е повече от ясно,че се намирате в Гронтия и по-точно в моята нива –натърти Кротц.
–Е това вече дава някаква яснота в ситуацията. Чу ли,Миме,вече знаем,че сме в Гронтия в нивата на този истински човек,или динозавър,Кротц. Остава само да разберем как да се приберем вкъщи и сме готови.
–Е след като знаем къде сме,шефе,това поне е добре –каза Мимето,докато си пилеше ноктите,със шмригела.
–Добре господа,благодаря ви за посещението,значи се разбрахме с вас. Супер! Радвам се да имам такива съседи.
–Разбрали сме се ?! По точно?

Из живота на един учен

Бай Иван беше учен.
Усещам как в главите ви се прокрадва представа за сериозен човек в бяла престилка с очила и непрекъснато мъкнещ някакви папки насам натам.
Не,не беше точно такъв тип учен.
Може би сега ще се сетите за костюмираните пичове,които ходят по конференции,пишат доклади и печелят проекти от Европейския Съюз.
Не,и такъв учен не беше.
Бай Иван беше истински български Луд Учен.
Сега тука можем да поспорим дали в България съществуват нормални учени,но за него можеше сто процента да се каже,че е истински луд учен.
Естествено на него му беше трудно да поддържа имиджа си на луд учен в тази неблагоприятна среда,но се стараеше. Дори в редките случаи на буря в околността,светкавиците много живописно се струпваха около лабораторията му. А самата му лаборатория приличаше на истинска развалина,макар и да нямаше вид на замък. За сметка на това два пъти беше учавствала като декор за филм на ужасите в категорията “ужасяваща призрачна сграда”и дори веднъж беше печелила приза “най-ужасяващ декор”на академията за ужасяващи ужасии ( съкратено АУУ ).
Като всеки уважаващ себе си луд учен бай Иван си имаше и помощник. Хмм. Добре де по-точно помощничка. Блондинка. Дълго беше търсил бай Иван подходящ за статута му помощник. Но се оказа много сложно да се намери човек с желание за работа като помощник на луд учен. Хората изглеждащи като кръпка до кръпка,предпочитаха да изкарват пари като просяци или клошари,отколкото да се потопят в света на науката. По-нормално изглеждащите хора също избираха по-доходоносна работа. Имаше естествено и идеалисти,но в повечето случаи идеята случайно да унищожат света и най-вече себе си не им пасваше в идеалите и също се отказваха. Поради тази причина бай Иван се спря на Мими. С нищо не обещаваща блондинка,с коефициент на интелигентност изглеждащ като малко над нулата. Беше се пробвала като чалга певица,но поради чести сбивания с завистливте си колежки,се беше отказала и беше решила да пробива в науката.
Та ето го бай Иван,облякал бяла манта,чийто ляв край е с петдесет сантиметра по-къс от десния,обул един ляв ботуш и един десен сандал,сложил си ежедневните очила ( на които едното стъкло липсваше за сметка на другото което приличаше на телескоп) и естествено рошав (деня за сресване на бай Иван беше седмия вторник на всяко тримесечие,което не се падаше точно днеска),който върви весело към лабораторията и си подсвирква погребалния марш.
–Мимееее,къде си бе Мимее. За какво човек си наема помощничка,ако не идва на работа преди него.
–Добро утро господин бай Иван! Кажете.
–Здрасти,Миме. Да са идвали онези от фирмата за ужасяващо оборудване с новите чарколяци?
–Току що се обади агента им. Каза че до час ще са тука.
–Това е добра новина. А да си наглеждала малкия нестронен дивайдер?
–Кое й туй пък?
–Онази джаджа дето заема половин стая и вика цък-бум-тряс всеки половин час.
–Аааа,онова ли? Ми продължава да си вика цък-бум-тряс от време на време.
–Поне едно нещо да е като хората. Добре,Миме,отивай да си гледаш работата,и ме викни като дойдат онези от фирмата с новото оборудване.
–Дано се появят навреме,че в прогнозата пишеше,че времето ще се влошава.
–В такъв случай ми пригови шапката със заземяващия кабел ако излезнат светкавици. (Бай Иван си имаше шапка с гръмоотвод,от която излизаше кабел,който завършваше с метална топка,която се влачеше след него. Не изглеждаше готино,но пък беше безопасно …понякога)
Два часа по-късно на вратата на лабораторията пачна да се вие. (Бай Иван нямаше пари да си вземе истински виещи кучета,а и храната на тези зверове струваше цяло състояние,за това беше приспособил звънеца на вратата с мелодия на ужасяващ кучешки вой която се пускаше през двеста ватова аудиосистема тип домашно кино. Малко хора звъняха втори път. Звучеше много реалистично). Човека от фирмата остави оборудването пред вратата,грабна парите и изчезна по възможно най-бързия начин. Бай Иван и Мими останаха сами с новото оборудване.
–Миме,вземи се престори на малко багерче и помогни да пренесем тези кашони в стаята на дивайдера. С малко късмет днеска ще е хубав ден за българската наука.
И така,тананикайки си весело “Реквиема”бай Иван и Мими внесоха кашоните с новото оборудване и почнаха да го сглобяват към дивайдера.
–Миме,май вече приключваме,я подай онзи кабеляк там. А благодаря. Включваме пък да видим какво ще стане. Супер! Модула за тракане и скърцане почна да трака. Абе какво стана с проблема с интернета? Някой дойде ли да го види?
–Не,май беше изгорял суича и аз се оправих сама.
–Как точно се оправи сама?
–Ами взех суича дето свързваше дивайдера със супер компютъра,адаптирах един от мрежвите кабели дето висяха наоколо и вече си имам интернет. Не се притеснявайте за мен. Аз се оправям някак.
–Ако си прекъснала връзката на дивайдера със суперкомпютъра,а сега сме включили модулите за тракане,тогава кой …
Тук мисълта на бай Иван беше прекъсната от мощна светкавица,която подаде пълна мощност на нестронния дивайдер,който активира всички допълнителни модули и поради липса на връзка със суперкомпютъра,изпрати абсолютно случайни импулси,които нарушиха тъкънта на времето и пространството,което от своя страна предизвика …

Операционни системи

Напоследък съм взел решение около нова година да си взема нов GSM.
Това от което имам нужда е:
1. Да има добра камера
2. Да има светкавица
3. Да има GPS
4. Предпочитам моноблок.
5. Да има по-голяма разделителна способност
6. Да мога да пускам програмите които ползвам и в момнта.

До тук добре. Телефони които отговарят на първите пет условия има предостатъчно.
Последното обаче се оказва проблемно.
Сегашния ми телефон е със Symbian

Нещата,които вървят на Symbian не тръгват на Android или MeeGo. Още по-малко предполагам на bada.
Това което ми е най-важно е навигационния софтуер.
Garmin не са пуснали версия на своя за никоя от горните системи.
Да не говорим,че не всички от останалите програми които ползвам имат версия за всички възможни операционни системи.
Не мога да схвана каква е идеята да се усложнява живота на потребителите и на разработчиците на софтуер като се ползват различни операционни системи!!!
При това повечето от тях –free.
Ok windows е платен.
Но андроид и мийго не са. Симбиан също се води с отворен код.
Защо да не бъдат поне съвместими.
Така,че клиентите на едната да могат да ползват написаното за другата.
Както има различни версии на Linux,но повечето програми вървят на повече видове Linux.

Караоке във Versus

Днеска се разбарахме с приятели да ходим на караоке във бар Versus.
Аз бах ходил преди една две години там и не ме беше впечатлило особенно. Не че беше лошо,но просто не беше впечатляващо.
Този път бяхме почти същата компания и отоново не очаквах кой-знае какво.
И в интерес на истината останах приятно впечатлен.
Жоро,мисля че се казваше организатора се стараеше да се получи наистина шоу. Не просто да излезнеш и да си изпееш песента и да си тръгнеш,а ще измисли някаква закачка с теб преди или след изпълнението,така че останалите да се забавляват не само от песента но и от това което става преди или след нея.
Явно имаше част от хората които вече се познаваха и си имаше някакви заигравки с тях. С останалите все измисляше какво да се закачи.
Като резултат времето,което изкарах там мина неусетно и приятно.
Чак съжалявах,когато компанията поискаха да си ходим вече.