Усмивките на вселената 26.11.2006г.

Денят започна добре.
Събудих се към 7 и двайсет с усещането, че съм се успал. Тъкмо се бях наканил да ставам да се къпя и се сетих, че сме неделя и мога да полежа спокойно още малко. Все пак към 8 и нещо станах изкъпах се и тръгнах към Галя. Бяхме се уговорили да и отида на гости днеска.

Преинсталирах и Windows 98. Ей не съм забравил как стават тези неща. След обяд се обади Лили и се видахме и с нея за два три часа.

Вечерта тъксмо се канех да пиша усмивките, с идеята, че повече нищо интересно няма да ми се случе и ми се обади татко, да ми каже, че по-другата седмица ще идва сам или със Симеон да ми слагат плочките на банята.

Реших да пробвам тая игра дето Даниел я беше похвалил – IceWindDale. Още не мога да я схвана нещо. Тъкмо си направих героя и тръгнах да обикалям из градчето, и някакво момче ми каза, че го нападнали някакви чудовища. Отидох да ги видя и докато се усетя какво става те ме убиха. Странна игра.

А, да. Днеска си направих диетична вечеря. А именно – кюфтета с пържени картофи. Ще кажете какво му е диетчното пък на това. Слушайте и ще разберете.
Реши бай ви тошо да вечеря кюфтета. за тази цел отиде до близкото представителство на търговска верига Фантастико и си купи едно пакетче народна кайма за скара. Върна се бай ви Тодор и що да види – олиото свършило! Ми сега? И тогава ми дойде гениалната идея. Сложих кюфтетата в тигана и го захлюпих с капака. Както се и очакваше, когато кюфтетата се изпържиха (в собствен сос) в тигана остана мазнина на дъното. По същата технология сложих и картофите. Станаха по-скоро печени отколкото пържени, но аз не съм претенциозен. Та вечерята е диетична щото не съм ползвал никаква мазнина освен тази която си идво с продуктите. Кажете после, че не съм гениален.

Ами това за днеска.