Книгите които четем

Прочетох тези дни поредицата за Ендър Уигин и се замислих.
Защо понякога чета книги, които съм чел вече.
И защо понякога търся нови книги.
И стигнах до интересен извод :
Когато чета някоя книга процесът на запомняне е двупосочен – аз запомням книгата, но тя запомня истините и погледа за света, който съм открил в нея.
Когато препрочитам книгата, аз не търся историята в нея, защото вече я знам, а търся истините и идеите, които тази история ми е дала. Използвам книгата за да ми върне онези мисли, чувства и състояния, които съм открил последния път когато съм я чел. Понякога усещанията се повтарят, а понякога са различни, но при всички случаи научавам как съм се променил и получавам усещането за себе си, от което съм имал нужда. Различните книги, провокират различни по тип усещания и размисли в мен. Когато имам нужда да се замисля върху някоя част от живота си, първото което ми идва наум е да прочета някоя книга, която ме е накарала преди да се замисля за същите неща. Дори понякога се усещам, че не го правя съзнателно. Просто имам усещането, че ми се чете и когато открия подходящата книга това усещане се успокоява и намирам отговорите, които съм търсил.

За разлика от това новите книги ги чета, когато търся нови истини и нови знания. Обикновенно предпочитам познати автори или поне автори, които някой ми е препоръчал. Понякога търся нещо изцяло различно. Всъщност доколко различно нещо избирам зависи от това колко голяма промяна искам в живота си. Ако искам да променя много, търся нещо, което никога не съм чел. Ако искам да променя доста, чета неща препоръчани от приятели или поне от познат за мене жанр. Ако искам да променя малко, чета нещо от познат автор. И в този ред на мисли, ако не искам да променя нищо, а просто да си спомня важните неща в даден аспект от живота ми, чета това което вече съм чел.