Белмекен

От 12 до 14ти септември ходихме с колегите на Белмекен.
Тръгнахме в петък в 17ч от работата, като следващия сборен пункт беше на Лукойл извън София.
Там се оказа, че едната кола са отбили за храна в Метро и се отказахме да ги чакаме. Дано не се загубят по пътя.
Следващата спирка пак беше някаква бензиностанция.
Завихме към Костенец и продължихме по прекия път към Белмекен.
Оказа се, че две коли са се загубили в Костенец, въпреки, че пътя беше прав като стрела.
Ориентирахме ги половин час и след това вече вървяхме в комплект.
Стигнахме към 20:30
Последната кола се забавиха още около час и доста пъти ги ориентирахме.
В ресторанта се оказа, че има само аламинути.
Количествата бяха малки и работеха до девет часа.
Оставиха ни до 11 да се нахраним и след това ходихме по стаите да довършим забавлението ( или по скоро да го почнем)
Имаше една китара и Валери свири доста на нея.
Останалите слушахме и пяхме.
В един момент на спортистите им стана шумно и се наложи да се изнесем леко нанякъде.
По-голямата част от групата се изнесохме към стаята на Илонка и Даниела. Там след дълго отпадане в пет часа сутринта бяхме останали пет човека. Освен въпросните две моми, Вальо, аз и Валери.
Мислехме, че ще спим след това до обяд.
Да ама не – в 8:30 бях буден, а в 9:30 срещнах Стефан и Стела и си направихме един час разходка около хотела.
Върнахме се и се организирахме да платим хотела.
След това с Fire-a, Дани и Илонка се организирахме да играем карти до обяд.
Биха ни много мощно двете моми – 2:1 за тях и то щото съм късметлия.
След това ходихме да ни се карат, че сме изпили натуралните сокове на спортистите.
Платихме ги и не ни се караха.
Хапнахме малко и се организирахме по интереси.
По-голямата част тръгнахме да изкачваме някакъв връх, който аз условно нарекох “Белмекенски пущинак”
Прибрахме се навреме за вечеря. Помотахме се малко преди това.
Този път ни оставиха в залата за нечеря до един часа, когато повечето от нас така или иначе си легнахме.
Чух, че 4-5 души останали до по-късно, но явно народът е бил уморен.
Сутринта спах до към 7:30 станах и се разхадих из хотела.
Има много странна архитектура.
Значи представете си, че влизате във фиайето до рецепцията. Намирате се на първия етаж.
Вървите по един коридор. Слизате един етаж надолу. Вървите още малко. Слизате още един етаж надолу.
Накрая се озовавате … ?
Не познахте. озовавате се на третия етаж.
Та поразходих се аз, посъбра се народа, който намери какво, закусва и към 11ч тръгнахме към София.
Този пътминахме през Юндула, където част от групичката обядвахме.
Храната беше хубава, евтина и достатъчна. Питките бяха топли и вкусни. При това никой не ни искаше да поръчваме от предната вечер.
След обяда отново тръгнахме към София.
По пътя Стоян ни показа Белово и спряхме на продавницата на тоалетна хартия, която е точно до самия завод.
Последната спирка беше на Плиска, където всичко свърши.