Усмивките на вселената 05.10.2008г.

Днеска отново бях на работа.
Вече дори не си правя илюзии, че тази седмица ще е за последно така.
Добре поне, че плащат.
Ще видим накрая де.
Сутринта пробвах балсама – пишеше, че косата се разресвала по-лесно. Пробвах. Ха сега де. За разресване се разресва. По-лесно дали е , не знам – последния път когато я ресах беше преди повече от година. Да се надяваме, че е било по-трудно. По четката остана доста коса. Нищо. Утре ще са я залепя обратно с каноконлит на челото. Така де – нищо не трябва да се губи.
Работата вървеше гладко и безпроблемно.
Оправих няколко бъга.
Вечерта докато се чудех какво да правя, се обадих на Лили. Нещо я бяха настъпали по опашката и не щеше да излиза. За това отидох на гости на братовчедите.
Оказа се, че Данчо и кремена са се нанесли точно над Деси и Коце. Този техния блок, ще стане направо семейна собственост. е те са на квартира де…
Както и да е – разбрахме се с Данчо.
До тук добре.
Прекарах си добре.
Утре пак на работа.