Усмивките на вселената 16.11.2008г.

Днеска се ядосах.
Писна ми така да се каже.
Данчо прави кухнята от пет месеца, Дени си е забравила багажа вкъщи от две години. В толкова голям апартамент, няма място, къде да наредя един пъзел даже.
Изревах на умряло така да се каже и реших да направя нещо по въпроса.
Като начало реших да сложа ламината в кухнята. Голям зор е с този трион но става общо взето. Кофти, че резервния ми ламинат свърши. Нищо де – колкото толкова, утре ще взема още.
Ходих до бриколаж, но там нямаше, но пък намерих на майка разни неща.
Вечерта ходих на концерт на “Проява на Гласа”
Много добре беше. Този път почти нямаше класическа музика, а предимно български неща.
Като цяло деня мина добре.