За изкуството и хората

Днеска попаднах на една статия за учебния театър на НАТФИЗ.
Имаше и видео.
Ами не ми хареса.
Това което са направили са някакви импресии. Без думи. Само емоции.
Лошо няма в емоциите.
Но те не могат да са единствения начин за изразяване.
Емоциите стоят в основата, но думите са разликата между човека и животните.
Гледал съм един два пъти наградени особенно български филми.
Ами няма да отида втори път на нещо което е спечелило международна награда.
Изкуството не е само изразяване на автора. За да можеш да се изразиш трябва отсрещната страна да има възможност да те разбере. И желание също така да те разбере. Изкуството освен всичко друго е продукт – този който го произвежда трябва да може освен всичко друго да го продаде. А как ще се продаде нещо, ако то е неразбираемо за публиката.
В това отношение чалгата е едно много успешно изкуство. Защото се продава. И се разбира от хората.
Не казвам, че това е правилния още по-малко единствения начин да се прави изкуство.
Просто ако искаме освен чалга да имаме и нещо по-добро, трябва другото което се предлага, да е поне малко насочено към публиката и потребителите.
За мен чалгата е толкова навлезнала в българския културен живот, защото се е отворила една огромна празна ниша в изкуството което се предлага – следващото по-добро вече е неразбираемо.
Защо щом излезна “Радио 1” половината таксиджии почнаха да пускат него? Напоследък не съм влизал в такси в което да се пуска чалга. Защото има алтернатива. И защото тя е разбираема и се харесва.