Усмивките на вселената 04.01.2009г.

Днеска вече и двамата с Теодора ни беше хванала носталгията.
Станахме към 10, закусихме в общата стая.
Освободихме леглата.
И в ранния следобед отидохме да хапнем отново в Doy-Doy. Там приемат виза електрон и нямаше проблем да платим с карта, защото бяхме свършили парите в брой.
Стояхме час и нещо и след това се изнесохме.
Намерихме едно кафене, където пихме чай.
Оказа се, че сервитьорът ни е познат от хостела и ни даде и един ябълков чай гратис (бяхме останали само с пет лири и чая който бяхме взели струваше три така, че с две не можехме да си вземем нищо).
Стояхме там до към четири и даже гледах един турски екшън.
След това видяхме, че е спряло да вали и се разходихме до църквътъ “св. Стефан”
Само отвън я разгладахме, но общо взето ми хареса.
След това хванахме метрото до гарата.
И тук отново засечка. Слизаме на спирката, а не знаем къде е другата.
Един човек ни заведе чак до гарата и беше много любезен.
Иначе изобщо нищо не се разбирахме.
Слезнахме на гарата и бяхме гладни като вълци, а с последните си две лири си бяхме взели карти за игра.
Та намерихме офиса на “Метро” и бяхме много щастливи да чуем българска реч и то от касиерката.
още по приятно се изненадахме, когато отидохме в нещо като малко базарче с храна и казахме че искаме да хапнем и да си купим някакви неща за ядене, но имаме само виза.
Човекът който беше на хранителния щанд, ни поръча каквото си поискахме и говореше доста сносно български. А след това платихме всичко на него, а със дюнерджията и закусвалнята той се оправи. Даже ни даде една лира да можем да отидем до тоалетната (идеята беше да изтегли една лира в повече от визата, а после да ни я даде – никакъв проблем, но съм сигурен, че в българия никой не би го направил).
Стояхме доста време в кафето и след това ходихме в една чакалня, където играхме карти до десет и половина.
И тук отново ни изненадаха. Един възрастен господин от охраната, явно ни хареса и по едно време ни донесе чай две чаши. Бяхме безкрайно изненадани. Ей така без нищо. Дори не ни заговори.
Та с това ще запомня Турция – с гостоприемството към чужденците и особенно към такива шматки като нас.
Пътуването към България протече по почти същия начин – слушахме музика и дремахме до границата. Там процедурата беше същата, но без проверката на багажа.