Усмивките на вселената 13.01.2009г.

Днеска сънувах много странен сън.
Аз рядко си спомням какво сънувам но това ми направи впечатление.
Та ситуацията беше следната :
отивам аз на гости на Валя във Долна Митрополия, но като стигаме до поделението заявявам, че аз втори път тази ограда няма да я прескачам, така че да прави каквото има да прави, пък аз ще я изчакам тука. Докато я чаках 100-200 военни ги гледах как правеха ведрина. Но Валя не им обърна вниманние и си прескочи оградата най културно. Както и да е излезе по някое време и тръгнахме пеша към града и стигнахме до някаква болница. ама болницата беше някак в ниското, пък ние бяхме на някакъв склон 20тина метра по високо. И в този момент не знам от къде ни скочи някакъв носорог. А то камъните хлъзгави някакви. Аз му се хванах за рога и го бутнах. Аз нали съм лекичък се задържах, ама той нещо се преобърна удари се и се прецака. отиваме ние да видим като не шава какво ще го правим, а той взе, че прогорори с човешки глас. Обяснявам му аз, че смъртта му е била съвсем безмислена, щото на мен храна не ми трябва, и той се съгласи със мене. Таман си мислех какво ще каже още и той взе че умря. (Честно казано се притесних дали няма да иска да го опеем преди да го изядем).
Та викнах аз главния лекар, да видим какво ще го правим тоз носорог.
Той вика, че ще го разфасоват, ама иска повече за себе си (алчен гад ви казвам). Съгласих се да си го разделим на 7 – по една част за докторите и за мене, и две за главния. Съгласи се. Събраха се шестимата доктори и почнаха да разфасоват прасето (носорога де), и тъкмо си викам сега ще направим една скара … и се събудих.

Иначе през деня нищо особенно не се случи.
Вечерта имаше рожденна запивка на Павката. Разбирахме се с някои колеги да ходим на ски другата седмица евентуално.
Вечерта правих кекс и редих пъзел.