Усмивките на вселената 17.01.2009г.

Сутринта за разгрявка почнах с леко редене на пъзел.
До обяд го бях приключил и тръгнах към Дениамбър да и нося подаръка за нова година.
Тъкмо бях излезнал и ми се обади Теодора да ме пита дали да си купува някакъв ляптоп. Звучеше ми добра сделка и я посъветвах да го вземе.
След това пък не бях минал и 200 метра и някаква кола спря до мен и почна да ми бибипка. Оказаха се Галя и Младен. Казахме си здравей здрасти и се разбрахме да се видим другата седмица.
След това отидох до Дениамбър. Дадох и подаръка и седнах да преинсталирам Windows-а на компютъра на майка и. След много зор успях да спася всичко и да инсталирам наново.
На връщане изпратих Дени до народния театър, където тя щеше да гледа пигмалион.
Аз продължих към вкъщи, като пътьом се отбих през City Center-a да видя дали работи магазинчето за тигани. Работеше. Там ми се случи нещо много забавно.
Влизам аз и разглеждам тиганите, а през това време някакви господа са задяват с продавачките. Та явно искаха да купят едната (много красива девойка между другото – одобрявам избора им), а другата обясняваше, че струвала 5000 английски лири. Единия господин се съгласи. След това най-неочаквано се обърнаха към мен дали бих дал повече. Естествено веднага се включих в играта и заявих, че определено бих дал повече и така цената стана 6000. Господинът прие да вдигне до 6500, но каза че не ще така да купи котка в чувал и помоли продавачката да се завърти малко така, че да я огледа все пак отвсякъде. И тука се почна едно пазарене, защото тя без прожектори не искаше да се върти, а пък ние нямахме прожектори под ръка и така общо взето сделката пропадна.
Но беше много забавно де.
Вечерта, тъй като отмъкнах малко книги от Дени, четох “Звездна Сянка” от Сергей Лукяненко. Много хубава книжка.
Та това е за днес от мен