Негодувам

Според както са ме учили на Есенс, негодуването се случва когато нашата представа за някой човек не съответства на конкретното му поведение.
В този случай имаме три възможности

• Да променим поведението на човека. Само дето това е много трудно, а често невъзможно.
• Да променим представата си за него.
• Да простим. На себе си, че сме се ядосали. И да приемем.

И когато се отнася за хора съм склонен да се придържам към тези правила. И като резултат относително рядко се ядосвам и съм доста спокоен човек.
Но в случая става дума за нещо различно.
Става дума за бог.
Още по точно става дума за християнския бог.

Поводът да пиша тази статия е това, че Боряна пости и като резултат не ще да идва на обяд с мене. Не че не мога да отида сам, ама друго си е с компания. Но както казах това е само повод. Това ме накара да се замисля що за бог е този християнския. И стигнах до извода, че това е един луд бог.

Ето защо.

Този бог е казал “не убивай” и от негово име са се водили десетки войни. Включително в Библията Мойсей вземайки заповедите повежда народа си на война, защото бог им е обещал тази и тази земя.

Този бог е казал да обичаме ближния като себе си, но ние не понасяме различните от нас.

Този бог е казал на първите хора да не опитват от дървото на знанието за добро и зло. Но иска от нас да сме добри. Това само по себе си е много гнусна манипулация. И тази манипулация се предава и до сега. Тя се е прехвърлила в нашето общество като начин ан мислене. Обществото се дели на две части. От една страна са управляващите, които знаят кое е добро и кое лошо. Те имат повече информация за всичко, което се случва, но за непосветения делата им често не са логични, а за чие добро са е още по трудно да се каже. И дали са за добро. От друга страна са управляваните, които са добри ако правят сляпо каквото им се каже или стават лоши ако имат свое мнение и мисли. Ако все пак някой има амбиция да постигне нещо и да стане “богоподобен” трябва да се откаже от принадлежността си към тълпата и стадото и да се пребори с нежеланието на другите богоподобни да го приемат. Ако го направи, ще стане един от тях. Но от този момент нататък небогоподобните ще са просто ресурс, с който може да си играе.

По същия начин си играе и християнския бог с хората – насъсква ги един срещо друг, създава им заповеди които не могат да изпълнят, кара ги да живеят по начин който не им е присъщ. И всичко това в името на някакво небесно царство. Това като обещанията на политиците с които придумват народа да гласува за тях и ги отлагат безкрайно във времето.

Сещам се и за приказката за някакъв, който вярвал много в бога и дяволът казал на бог, че това ще е така само докато му е добре. И бог му позволил да прави каквото си поиска с него, с жена му с децата му и с добитъка му и имуществото му. И дяволът унищожил всичко. Избил децата му, разорил го, пратил му болести … Бог след това го дарил още по богато, но какво значение има това, когато човекът е загубил любимите си хора? За бог той е бил просто една играчка – да видим дали ще се счупи разбираш ли.

И този бог християните наричат милостив.
За този бог жертват себе си и благоденствието си.
За този бог водят войни.

Един бог без сърце.
Един бог който не само е позволил на злото да съществува, но и го е създал.
Един бог, в чието поведение няма никаква логика.

Лично аз съм убеден, че точно такъв бог не може да съществува.
Но тъй като живея в такъв свят и това е което се случвав света не ми харесва, аз негодувам.
Защото за мен точно това означава, че бог (или поне добър и всеможещ) не съществува.

И това ме кара още повече да негодувам.
Защото, след като не съществува, значи всичките религии наоколо са измислени. Измислени и поддържани за да обслужват нечии интереси. Най-вероятно интересите именно на теиз които се смятат и показват като богоподобни. Може би не е случайно, че в българския богат започва с бог.

И може би нещата в света ще се променят не когато падне поредното правителство, а когато паднат всички религии. Когато хората осъзнаят, че те са тези които могат да променят и управляват своя свят, че те са творците и единствения грях който може да има е да преотстъпват тези си възможности и умения на друг.

Това е което имах да кажа и го казах.