Уговорки

Вчера с Надичка се уговорихме да ходим заедно на Кюстендил.
Последния път като ходихме с Дени си бях намерил кранове за мивката на изгодни цени и се каня да си взема още един за банята. Та ще съчетая полезното с приятното.
До тук добре.

Това което не е добре е, че не знам какви са плановете на Лили за събота и неделя, а не сме се виждали цяла седмица, мислех си да попитам и малката Дени дали не иска да се видим някъде из града, бях се разбрал с Генчо и Валя да се видим ако съм свободен.

Та замислих се за тази моя склонност – да съобразявам своите планове с тези на другите и ми стана малко тъжно за себи си и се ядосах.

Ядосах се, че позволявам това да се случва.
Ядосвам се, че позволявам плановете, желанията и нуждите на другите да са по-важни от собствените ми.
Ядосвам се, че правя другите важни за себе си, а те не правят мен важен за тях.

Писна ми.
Писна ми да съм някъде между приятели, лекции, деца, работа, майки, роднини, уговорки и така нататък.

Стига вече.
От сега нататък ще си правя това което на мен ми харесва.
Ако някой иска да се видим и да правим нещо заедно ще трябва да се съобразява с мен.
Ако някой държи на мен и съм важен за него, ще намерим начин да се разберем.

Това е.