A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Парите

Наскоро четох, че повечето от парите по света са в ръцете на евреи.
Та се замислих.
Какво от това?
За какво живее човек?
Поне според мен смисълът на човешкия живот е самия живот.
Това да се радваш на това което правиш, да си щастлив и доволен.
И сега да се върнем на парите.
За повечето хора те са средство да разменят своя труд срещу труда на другите и най вече за храна, подслон, забавления и така нататъка.
Хората живеят живота си и парите които получават са част от това живеене.
Както бензинът е средство да накараме колата да се придвижи от точка А до точка Б например.

И така, все пак има хора които събират пари (добре де – нека са евреи). Те или си ги държат в дюшеци, буркани и т.н., или ги инвестират и по този начин ги умножават.
Тези които ги държат без да ги ползват, всъщност реално ги унищожават. Тоест този ресурс излиза от системата и не се връща никога. Те не извличат полза от тези пари, тъй като не ги използват. Имането всъщонст не ти дава нищо. Само ползването поражда реална стойност на парите. Тоест ако човек притежава повече отколкото реално има капацитет да изхарчи или инвестира, реално остатакът не му е полезен.
Да се върнем на тези, които инвестират парите си. Няма значение как го правят. Създават компания в която наемат хора, купуват суровини, техника, плащат за това или онова… В крайна сметка парите отново отиват при обикновенните хора. И тука става интересно. Всички банкноти в обръщение, реално са или във обикновинни хора или в такива от първия вид, които ги крият по дюшеците.
Въпреки това, тези които инвестират парите си, имат до девет десет пъти повече пари от всички останали. Това е ефекта на т.нар. паричен мултипликатор. Когато парите минават през икономиката, те веднъж играят като банкноти, но веднъж играят и като стойност на актив. Например аз създавам една компания. Купувам сгради, техника, наемам хора, купувам продавам и така нататъка. В моя джоб в даден момент има 50 хиляди оборотни средства. Но компанията може да струва милион например. Тоест аз имам милион под формата на компания (актив), но нямам милион като банкноти. Същото се отнася и до банковите сметки. Те са актив и парите по тях не са реални. Те стават реални когато продадете част от банковата си сметка на банката срещу банкноти (иначе казано, когато теглите пари в брой).
Така, че ако въпросната компания струва милион и аз я разменя срещу сметка в банката, която струва милион, аз все още нямам милион. Ще имам, когато изтегля този милион от банката под формата на банкноти.

Та да се върнем на темата защо го говорим това.
Хората, които отглеждат пари, всъщност отглеждат активи.
Но точно поради това, те всъщност нямат реални пари. И това, че имат многоцифрени банкови сметки, всъщност не означава чак толкова. Като реални пари, те имат точно толкова колкото да се облекат, нахранят, да имат подслон и удобство.

Все едно някой да протестира, че 90% от средствата за призводство на хляб са собственост на земеделците (житото). Земеделците отглеждат жито, но това не пречи на останалите да ядат хляб.Ако земеделците спрат да разменят житото си за пари или други стоки, останалата част от обществото, ще се храни с нещо друго.

И в заключение. Не е важно в кой са многото цифри. Важно е как живеем живота си. Защото е все тая дали колекционираш пари, марки, восъчни фигури и т.н., важното е докато го правиш да си щастлив и ОК със себе си.

Leave a Reply