Обществото

Вчера по случай приемането ни в евро съюза се замислихме с Дени за обществото ни – какво е, какво би могло да бъде, би ли могло да се подобри и как.
Тъй като разговорът ни поемаше ту в една, ту в друга насока изводите които си направих може да изглеждат малко хаотични. Та ето за какво става въпрос :

Първото за което се замислихме беше за управляващата класа. Значи една власт става порочна, когато може да съществува независимо от хората които управлява. В това отношение представителната демокрация би трябвало да е крачка напред – управляваните по време на избори могат да сменят тези които ги управляват. И тука много добре си личи как може тази власт да се опорочи – в един момент се създава политическа класа, при която нещата са така сложени, че независимо кой избереш, на края те управляват едни и същи хора. Много по просто стоят нещата в монархическите режими например – там това си е ясно – политиците управляват страната както намерят за добре и не се допитват много много до народа. За това пък народът няма илюзии, че учавства във властта.

Та общия извод е, че когато политиците се окопаят на позициите си, властта започва да работи само за себе си, но не и за обществото.

Из книгите и из някои предишни мои идеи открихме начини това да се избегне. Проблемът обаче е, че никоя съществуваща власт, не би отрязала клона на който седи, прилагайки тези мерки. Ето все пак за какво става въпрос :

Система за директно одобрение на личностите, които желаят да учавстват в политиката – всеки гражданин по всяко време може да отиде на терминал или в интернет или по друг достъпен начин и да изрази одобрение или неодобрение за дадена конкретна личност. Всеки политик който загуби по този начин кредита си на доверие в обществото отпада от властта и на негово място идва друг, който има по висок кредит на доверие. Политиците които учавстват в управлението автоматично получават бонус кредит точки, достатъчен за да могат при добро и прозрачно управление все пак да наложат и някои непопулярни мерки, но не дастатачно, за да го правят непрекъснато. Като стана въпрос за непопулярните мерки – според мене много малко са такива наистина. В едно добре информирано общество, на което му е ясно защо е необходимо това или онова, много малко неща биха били наистина непопулярни и нелогични.

И тука стигаме до следващия момент – прозрачността на управлението. При горната система, колкото по-прозрачно е управлението, и колкото по-ясни са принципите му, талкова по добре ще действа системата. В момента аз нямам доверие на действащите политици например – когато ми кажат, че не могат да направят това или онова, аз чувам “Платиха ни за да не го правим” или “Така ще загубим пари” или нещо подобно. Тоест аз нямам сигурността, че управляващите действат и в мой интерес. Когато някой ден чувам горните изрази в един процент от случаите, а не в 99, значи политикато и управлението са станали достатъчно прозрачни и ясни, и аз съм достатъчно информиран кое, защо и как действа в тази държава и мога да казвам кое е добре и кое зле в нея достатъчно разумно и информирано.

Тука идва и следващия въпрос – кой има право да гласува? Според мен, право да гласуват трябва да имат всички които имат поглед върху проблемите на държавата и обществото. Като начало да гласуват имат право само хората които живеят за постоянно в България. Никой не може да ме убеди, че някой който е отишъл да си гледа интереса в чужбина и не е прекарал повече от 1-2 седмици в България за последната година, може да има някакво отношение към това което се случва тук. Също така гласуването трябва да става по постоянно местожителство или адресна регистрация. Ако някой се интересува от проблемите в страната ще отдели един ден за да отиде да гласува където живее. Какво отношение може да има пловдивчанина към проблемите на Бургас, че да гласува там? Защото не бива да се забравя, че се гласува за личности кандидатиращи се от дадения район, които би трябвало да са познати на живеещите там.

Друг вариант, при който обществото би било добре управлявано е осъзнатата анархия. За какво иде реч – отделния индивид осъзнава и се съгласява със законите в даденото общество, ограничавайко по този начин свободата на собствените си действие, с идеята, че това е полезно както за другите, така и за него. При този вариант в обществото няма управляващи и управлявани. Всички са равни. Ако за решението на някакъв проблем е нужна организация, тя се създава за времето, за което е необходима и се разрушава в момента когато повече не е. Тъй като всички имат еднаква информация за законите на обществото в което живеят, във всеки един момент всеки един може да бъде управляващ и всеки е заменим. По време на криза обществото би действало като едно цяло, а не като механичен сбор от управляващи и управлявани и съответно много по резултатно.

За постигането на такъв тип общество обаче е необходимо съответното възпитание и обучение на всички индивиди в него. При такъв модел всеки индивид е важен и възпитанието и обучението му са важни за всички в обществото, защото само информирания и осъзнатия човек може да бъде полезен в такава система.

В този смисъл съм попаднал на няколко книги и разкази където се описва подобна система – Не А , Цивилизациян статуса от Шекли, Празникът на промяната от Мишел Жори. Всички те засягат възпитанието на отделните индивиди точно в такава система, като идеите варират от хипноза до почти абсалютна свобода. Предполагам, че е въпрос на личен избор това каква методика да се избере, а може би самата методика трябва да еволюира – за начало хипнозата би създала първото поколение от обществото, а след това методиката може да бъде променена във все по свободна, колкото повече обществото върви напред.