Застраховки

Вчера Цвета трябваше да прави застраховка на Лили за пътуването.
Лили и казала да и направи най-евтината възможна, а Цвета се опъваше.
– Добре де, разликата е четири евро!!! Ще и направя скъпата а пък ще и взема пари за евтината.
– Ок. Каква е разликата между двете?
– Едната има мнага повече покрития – кражба на багаж, погребение в чужбина и не знам си какво си.
– Лили изрично каза, че не смята да мре там, така че погребение не и е нужно. Багажа си тя по-скоро ще го загуби, отколокото да и го откраднат, което няма да и го покрие застраховката.
……
Като резултат все пак ме послуша и то след като два пъти хвърли ези и тура.
И все пак – каква е идеята на всички тези застраховки от гледна точка на мисловната нагласа?
На мен е вероятно да ми се случи нещо лошо, и за това плащам пари за да съм готов когато се случи
Тоест застраховката под всяка форма е материализираната вяра на човека, че ще му се случи нещо неприятно.
Абсолютно същата е ситуацията със застраховките живот и така наречените “програми”. Хората които ги правят казват “Аз след време няма да имам пари, значи дай сега да си направя програма, за да се подсигуря.“, и след време този човек наистина няма да има пари. А е много вероятно и застраховката да не му помогне.

Другото нещо, което специално ме издразни вчера, беше начина по който реагираха Цвета и Мира, когато на въпроса им дали Теди иска да и разкажат за програмите, тя твърдо им каза че не иска.
– Ама как така не искаш? Защо не искаш? Ти имаш ли програма, че да знаеш че не искаш? Дай първо да ти разкажем пък тогава решавай.

В продължение на четири пет минути Цвета се опитваше да убеди Теодора, че трябва да изслуша поне информацията.

Когато човек интуитивно каже не на някое предложение, не можеш да го убедиш с логически аргументи. Най много да го настроиш негативно към това предложение и всички бъдещи подобни. А ако продължиш да настояваш и срещу себе си.

Когато обясних това на Мира, тя каза:
“Ами нали ако му дам малко информация и не го накарам да си направи програма при мен, в един момент когато е готов може да отиде при някой друг!!”

От търговска гледна точка е логичен този начин на мислене. Но пък нали и другите търговци имат подобни случаи. Ако твоя клиент отиде при някой друг, може нечий друг да дойде при теб. Така, че пак ще си на печалба. Но ако или правиш, човек свой клиент или го губиш за винаги за идеята, ще губиш и ти и колегите ти.

Това са моите размисли по отношение на застраховките и застраховането.