Усмивките на вселената 21.12.2009г.

Днеска майка ме учи да играя тенис сутринта.
Аз пък я учих да играе салса.
По някое време излезнах до града да се видя с Камелия.
Минах покрай апартамента на бабини. Този апартамент го продадохме преди 5 години почти. Все още ми прави впечатление обаче, че мрежата над вратата на терасата си стои същата. Замислих се как някои дребни и не особенно издържливи наглед неща удържат на проверката на времето, а неща които смятаме за почти вечни са много по-нетрайни като резултат.
С Камелия не се засякохме и се прибрах по някое време вкъщи.
Лили се обади по някое време по скайпа също та си поговорихме.