Сънища

Вчера на връщане от кариокето се загаварихме за сънищата и тълкуването им.
И се сетих за един сън когато умирах три пъти в него.
а пък днеска се сетих за един сън дети ходех по някаква стръмна пътека дето дори не беше цяла – от едната страна отвесна скала от другата отвесна скала ама надолу. и се събудих докато минавах първите метри.

Интересното е, че никога не съм имал сън, който да възприемам като кошмар (или поне последните години). имал съм сънища в които са ме преследвали, сънища в които са ме убивали, сънища в които съм бил някак на късм от смъртта, но никога не съм ги възприемал като кошмари, а по скоро като някакъв вид екшън – забавно и вълнуващо, но няма нищо страшно.

Странно ми става и когато разни хора почнат да ги тълкуват – това било на зле, онова на добре Това значело еди какво си. интересни са тълкованията, но не може да се каже, че заслужават доверие. Особенно лошите.