Ей, ама как се изнизва този месец.
Преди няма и четири седмици беше нова година и ей го вече февруари тропа на вратата.
КАкаво да се прави такъв е живота.
Та сега се чудя какво да ви напиша.
Днешния ден беше от интересните.
Започна в седем часа със звънене на входната врата и опити да бъде отключена.
Станах да видя какво става и установих, че Велина се връща от рожден ден.
Пуснах я да влезе и реших да си легна да си доспя – до 9часа, разбирате ли.
В девет станах, изкъпах се поиграх си на компютъра и отидох на събрание на входа.
Интересно беше, но все пак … в този вход кажи речи единствения млад човек съм аз и всички така се туууткат и спорят за глупости, че направо ме хваща яд. За половин час намерих 4 оферти за ремонт на покрива и говорих даже с едната фирма.
След това се помотах до 3 часа докато се събуди Велина и ходихме на пазар.
Направихме за обяд (в 4 или 5 часа) пържоли с пържени картофи.
След това Лили ми дойде на гости за три четири часа и си направих за вечеря омлет. Май Велина вече си е легнала, щото не реагира на външни въздействия. Гладна при това – направо да не повярваш.
Ми това е за днеска. Ще си поиграя още малко и си лягам 🙂
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.