Усмивките на вселената 27.03.2010г.

Днеска ходих на гости на Надя и Даниел в Кюстендил.
Хванах влака в 8 часа и към 11 бях там.
Направи ми впечатление следното : аз за втори път отивам някъде за един ден и си вземам билет за отиване и връщане. Обаче в БДЖ имат две тарифи за такива билети. Едната е за “Релационни цени”, а дрегата е “Отиване и връщане”. Релационния билет е с по дълъг срок за връщане, и е по-евтин (много странно). Та като ходих до пловдив ми дадоха “отиване и връщане”, а до Кюстендил “релационен”.

Та отидох аз до Кюстендил и GPS-а ме упъти право до къщата на Надя и Даниел. Ремонтът е станал доста добре между другото. Макар и да не им е много голямо жилището, си имат всичко и то доста добре уредено. Кухнята също беше добре премислена и ми хареса. Пералнята естествено е точно като моята 😛
Останахме у тях час-два докато се приготвят за излизане. Гледах как хранят малката Елена. Да не повярва човек колко добре им отива бебето. Надя иди-дойди, но Даниел все не можех да си го представя как дундурка бебе. Но много добре се справя де – все пак е програмист.
След като се нахраниха и настаниха излезнахме на разходка из града четиримата – Аз, Надя, Даниел и Елена (въпросното бебе).
Ходихме из града, разкарахме се по главната, ходихме до галерията да разгледам малко картини и да си взема печатче.
Въпросната галерия е специално посветена на Владимир Димитров – майстора. Има наистина много негови картини там. Стилът му е доста интересен на рисуване, но все пак за мен е разбираем. Много по странни са съвременните художници. Напляскали някакви петна и казват, че било картина. Нищо де – и на това ще му мине модата. Имаше картина и на майката на Дени. Като цяло ми допадна изложбата и сега се замислям, че трябва да отида някой ден до “Шипка 6” да видя дали нямат нещо интересно.

Аз се изживявах като Двуцветко (който е чел Пратчет знае) и правих снимки навсякъде и на всичко, естествено.

След разходката из града се насочихме към месния “хамам баир”, който в Кюстендил наричат “Хисарлъка”. Това е едно хълмче 200-300 метра високо, което има пътека и стълбички по които може да се изкачи. Ние го изкачихме до 3-4 може би и всъщност спряхме на “Чешмето” – заведението, което държи бащата на Надя. Много приятно място. Запознах се с него и с приятелката му. Хапнахме там и след това слезнахме отново в града.

В града се разходихме още час-два, хапнахме сладолед, поговорихме си и след това Надя и Даниел ме изпратиха до гарата, където си тръгнах по живо, по здраво.

Беше много готин ден 🙂
Снимки тук