Cедя си аз на таз машина стара.
Cедя и програмирам ден след ден.
И мисля си – животът отминава.
Но всъщност знам че времето е с мен.
Живеят някои вечно устремени
напред към неизвестна цел.
И викат ми – ела и ти със мене
във тези книги кво си се зачел.
И те си мислят, че са в крак с живота,
че следват времето със своя бяг.
Да те далеч ще стигнат знам по пътя,
който аз създавам зарад тях.
И времето край мен е спряло.
Не бягам за да бъда с него в крак
Стоя си аз отпуснал в стола тяло
и “утре” аз създавам – няма как.
Оригинално публикувано на 17.12.2003г