Пътуване към делта от голяма мечка – част 2

– Мислиш ли, че ще намерим там някакви разумни същества?
– Не знам, Кайра. Ако се доверяваме на това което сме получили като информация за тях би трябвало да има разумни същества там.
– Но въпреки това никой не е успял да се свърже с тях.
– Може би просто не разбираме, че сме се свързали. Сигурно и те ни усещат и знаят за нас.
– Надявам се да е така.
– А не ели възможно просто това да са смущения в полето от естествен произход – намеси се Марио – все пак около слънцето също има някои макар и малки смущения в магията.
– Да, напълно е възможно, но все пак слънцето отклонява един от 100 000 магитрона на по малко от една дъгова секунда. Какво би трябвало да е това явление, което ще придизвика такива промени на полето. Според мен няма как да не е разумно.
– Здравейте, пак ли сте подхванали старата тема?
– Здравей Джордж. Ами какво друго да правим?
– А ти какво мислиш, разумни ли ще са съществата там?
– Ако имам късмет ще говорят членоразделно.
– Това си е то изказване на лингвист.
– Ами честно казано вече почна да ми доскучава тук. Затворен в четири стаи практически без никаква работа и само предъвкваме едно и също.
– Да, прав си но нищо не можем да направим. Поне още една седмица трябва да изчакале докато стигнем 0,9 светлинни.
– Да, знам. Хайде да изиграем едни карти, какво ще кажете.
– Ок. Аз съм с Кайра.
– Добре, ще играя с Марио тогава.

Въпреки развитието на технологиите в последните няколко века, старите игри не бяха изчезнали. Някои се бяха променили, но много се бяха запазили почти същите – шаха, дамата, бриджа и белота почти не се бяха изменили. Таблата и подобните на нея игри също бяха доста популярни. Всъщност в един момент се оказа че тези игри са много полезни за хората, въпреки, че не могат да се сравняват с компютърните. Смяташе се, че някак си човешкия мозък предпочита да си има работа с реални предмети и че дори виртуалната реалност не може да го излъже.

Та така прекарвахме времето на кораба – четири човека в едно доста тясно пространство и почти нищо за правене. Корабния ни компютър се грижеше за почти всичко и сам предупреждаваше за извънредни ситуации или новости по трасето. Не можеше да се каже и чае сме самотни – благодарение на компютъра, а и на Марио и Кайра, почти винаги бяхме информирани какво се случва на Земята.

Така измина и следващата седмица – в очакване корабът най после да достигне необходимата скорост. За какво идеше реч ли? Ами когато корабът достигнеше девет десети от скоростта на светлината, Кайра и Марио щяха да ни телепортират почти до Делта от голяма Мечка. Всъщонст това което щеше да ни се случи си беше чист фокус. Идеята е единият магьосник да превърне всички, включително и кораба в магитрони и да ни ускори до няколоко хиляди пъти скоростта на светлината. В почти същия момент другия магьосник трябва да превърне магитроните обраятно в частици. Когато това се прави на малки разстояния и особенно когато магьосника не се опитва да запрати и себе си някъде, няма нужда от двама души. в случая обаче друг начин нямаше. Така, че просто се молехме всичко да мине успешно. Ако нещо се провалеше, просто нямаше да разберем така или иначе.

– Най после. Минали сме критичната скорост. Кайра, Марио, готови ли сте.
– Ами аз мисля че по готова няма да стана.
– И аз съм готов.
– Ами тогава започвайте.
– Добре, Тед.

Всъщност нямаше какво повече да се каже. Останалите (Аз и Джордж) просто седяхме тихо и чакахме.

След няколко минути ми се тори, че нещо трепна наоколо. В същия момент чух компютъра.
– Внимание, регистрирана е рязка промяна на координатите. Разстояние от делта от голяма мечка – 3 светлинни месеца. Започвам намаляване на скоростта.