Три спящи трупа в близката горичка
лежат като ударени със гръм.
В зъбите на всеки по паричка,
спокойни сякаш туй е сън.
До тях са тримата войници,
в ръцете всеки със патлак.
Объркани и слепи кат’ къртици,
скрити в ношния сумрак.
Жена и мъж във мрак се сгушват.
До тях са техните деца.
Във страх те всички се ослушват,
очакват своята съдба.
Отзад се вижда мъж във черно
с усмивка лека на лице
и той променя нещо дребно
с изпълнено с любов сърце.
И ето че се зазорява
настъпва нов прекрасен ден
и болката им отшумява
пристъпват радостни до мен.
Отново всичко е спокойно,
отново хубав е деня
и чувство радостно, омайно
изпълва ги със топлина.
Оригинално публикувано на 28.03.2006г.