Как бих описал себе си

Ето един труден въпрос.
Откъде да започна?
Аз съм мъж на 27 години. Изглеждам доста добре според собствените си прдстави, без да съм нещо впечатляващо. Кафеви очи, черна коса (леко прошарена вече), според някои съм вечно усмихнат, а според други не чак толкова. Висок съм около 173см. Леко пълен, но не прекалено. Нося се обикновенно във спортно раздърпан стил – фланели, тениски, дънки, маратонки. Рядко мога да бъда видян с костюм или нещо по-официално.

Толкова за физическия ми облик.

Като характер първото което ми идва наум да кажа за себе си е умерен и спокоен. Това са двете качества които смятам че притежавам в изобилие.

За мен е неразбираемо когато някой тръгне да прави нещо и се вманиячи и го прави непрекъснато. Това включва игри, дрехи, храна (особенно диети), работа и така нататък. За мен всяко нещо трябва да се прави с мярка – играя на игри, но не може играта да се превърне в целия ми живот, работя но не правя от работата смисълът на живота си, копувам си дрехи, но само когато наистина имам нужда. Копувам си джаджи за компютъра, но само когато преценя, че наистина са ми необходими. Понякога се ограничавам в храненето, но никога не гладувам.

Колкото до това, че съм спокоен – много рядко ми се е случвало да си изпусна нервите. По принцип избягвам да се ядосвам и съм на мнение, че нещата така или иначе ще се наредят добре за мен.

Имам доста голямо търпение – в състояние съм да чакам с часове да се случи нещо, без да мръдна от мястото си. Редя без проблем пъзели с 18000 парчета, не се ядосвам когато обяснявам елементарни неща на околните и те не ме разбират.

Едновременно с това обаче имам склонност към разпиляност в действията. Например в работата мога с месеци да работя по даден проект, но в един момент ми става скучно и по-нататък и да работя го правя без желание докато не ми стане отново интересно. Може да редя 2-3 месеца пъзел всяка вечер, но в един момент го зарязвам до средата и стои няколко месеца без да наредя и едно парченце. Мога да играя на компютърна игра всяка вечер една седмица и да я зарежа до средата след това без да я погледна повече.

Интелигентен съм – във всички смисли на думата. Схващам бързо. Често усещам интуитивно кое е най-добре за мен в дадена ситуация. Умея да се справям криво-ляво в непозната или нова за мен ситуация.

Изобретателен съм – умея да намеря приложение на нещо или да префасонирам нещо, така че да приляга на целите ми.

Любознателен съм – слушам с интерес нови за мен неща, дори да нямам непосредствена полза за това. Е все пак зависи и как са поднесени де.

Не обичам да рискувам. Не че не го правя понякога, но не обичам и за мен е голямо разтягане. Не бих отишъл сам на планина например. Много трудно бих си напуснал работата. Още по трудно бих се преселил някъде извън България.

Любвеобилен съм – обичам да ме докосват и да ме гушкат. Но не го показвам пред хора които не са ми достатъчно близки.

Чувствителен съм, и хората които са ми достатъчно близки, знаят кое ми въздейства. Едновременно с това не съм обидчив – рядко ще се обидя от накриво казана дума или от по-болезнена истина, ако знам че човека отсреща е добронамерен или приятел.

Тук е момента да кажа, че що се отнася до емоциите ми, много рядко ги показвам и изобщо имам доста ясни защити и граници за това кое на кой мога да си позволя да покажа. За това и вече втори път споменавам израз от вида “хората които са ми достатъчно близки” – просто някои хора не ги допускам дори достатъчно за да видят, че имам такова нещо като чувства и емоции. Интересното е, че има хора, които приемам за близки в момента в който се запозная с тях и им доверявам много лични за мен неща, а има хора които познавам от много време и които знам, че ми са приятели и че мога да разчитам на тях, но на които някак си не мога да кажа или покажа някои части от себе си.

Пестелив съм – не го смятам за предимство понякога, но е факт. Проблемно е когато това ми качество се обърне срещу мене и ми пречи да правя неща, които смятам за важни или да си купя нещо, което не ми е крайно необходимо.

Мълча и говоря на периоди – много зависи от компанията. С хора които съм приел за близки съм доста разговорлив. В компании където някой не ми харесва съм по мълчалив. Когато имам проблеми се затварям в себе си и дори в компания почти не се обаждам. Принципно, когато имам проблеми избягвам общуването с хора.

Освен да редя пъзели, обичам да пея, да готвя (особенно сладки неща), да ходя пеша, и разни други неща.

Ами това е за мен основното. Може и да не е всичко, но са повечето важни неща за мен.