За Бог и свободната воля

Днеска водихме едн много интересен спор с Боряна.

Всичко започна от там, че стана въпрос за смисъла на живота по някакъв елементарен повод. И аз я попитах какъв е смисълът на нейния живот след като смята, че има такъв

Тя си пада малко нещо християнка и ми обясни, че смисълът на нейния живот е да се доближи и да опознае бога, ако е възможно приживе, но със сигурност да живее така че като умре да е близо до своя бог.

И всъщност спорът ни почна от тук. Аз съм убеден атеист и материалист, та попитах за какво и е да угажда на някакъв бог, който може би дори е грозен. Не вярва, не можело да е грозен, знаела че е красив. Ми като не е грозен сигурно е лош – виж какъв свят е направил. А не светът той го е направил добър, ама ние сме имали избор и сме можели да станем добри или лоши и ако сме искали да приличаме на него, щели сме да бъдем добри.

Добре викам аз, но нека погледнем реално на нещата – ако бог е създал цялата вселена и законите които я управляват, значи е програмирал всичко и всички (представете си го като една програма – създавате, програмата, подавате данните е чакате да видите какво ще се случи) и каквото и да се случва, значи той така го е искал и съответно носи отговорност за това (еднолична). И при това няма никакво значение дали се намесва от време на време (нови данни и фиксове в програмата), каквото и да се случи отговорността си е негова.

Не било така, той хем бил ни създал такива, каквито сме, хем ни бил дал свободна воля. Аз например защо съм ядял тиквички със шницел, вмеско риба със зеленчуци?

Според мене обаче при наличието на такъв всесъздаващ бог, свободната воля е илюзия. Представете си един компютър. Обикновенно си мислим, че компютърът е машина на Тюринг – тоест неговите инструкции позволяват да се изпълни всеки алгоритъм. Да ама не.един компютър има крайна памет (с дискове, дискети и т.н.), което ще рече, че може да се намира в краен брой състояния. И между някои от тези състояния може да се мине с една инструкция. Значи един компютър си е просто краен автомат.

Та същото е и при хората в горния случай, изглеждат свободни ако ги погледнеш отгоре, но всъщност, са програмирани и точно предвидими.

Боряна не се съгласи с тази ми идея, нито пък с идеята ми, че може да има повече от един бог и да си пречат взаимно (нещо като борд на директорите, или множество потребители които се опитват да пишат в една и съща база данни)

Та не знам къде ще му излезе края.

Ако боряна е права, като умрем, ще разберем.

Ако аз съм прав може и да не разберем.

Така или иначе, ако има вариант да разберем приживе би било по-добре. Това за мене не е проблем, след като ще живея 30768 години, но може да няма с кой да го споделя като разбера.