Армията

Преди малко прочетох интересна статия във вестник Сега по въпроса за българската армия.
И по точно по въпроса за нейната мотивираност. И се сетих по този въпрос за това което едно време учехме по литература. Не си спомням за какво беше разказа, но ставаше въпрос за някаква война. Мобилизират селяните ите тръгват да се бият. Но начинът им на мислене не беше войнишки. Хората през цялото време се занимаваха как ще засеят като се върнат, или как времето е добро за оран. За тях войната беше просто една задача покрай останалите и след това животът продължава. Защо да е различно за сегашните войници? Защо да очакваме от тях да мислят различно? И как по-точно трябва да мисли един войник? Какво значи “чест” в днешно време?
Може би значи да отидеш да се биеш за чужда държава, да убиваш хора които не познаваш и лично на теб или дори на държавата ти, не са направили нищо лошо и дори да умреш, за да може някой политик да спечели малко кинти.
Дааа, сигурно това ще да е чест. Да правиш каквото ти казват и да не противоречиш и да не мислиш – щото ако се замислиш току виж станало лошо. Току виж си решил да не вършиш това или онова.
Предполагам, че колкото и да недоволстваха българските генерали, с радост махнаха казармата – тя вече не им беше от полза. За 6 месеца трудно можеш да научиш един човек да не мисли и да се подчинява.
Друго нещо си е професионалния войник, който се обучава доста по-дълго.