Усмивките на вселената 08.03.2007г.

Днещния ден ли.
Ми свърших малко работа, открих откъде е един бъг и сега трябва да реша какво да го правя.
Играх на джаги около час след работа.
Занимавахме се малко с Евгений да му показвам продуктите на фирмата.
Прибрах се вкъщи и хапнах суджук със лютеница и ъъъ … хляб.
Значи ситуацията беше следната – имах всичко на всичко останал един крайщник хляб който нещо не ми стигна. За това реших да си направя заместител. Не ми се ходеше до магазина и реших да послушам съвета на Дени – като нямаш хляб яж палачинки.
Вие естествено знаете, че аз правя страхотни палачинки. Това е така защото ги правя по древна рецепта която датира още от времето когато Чингиз Коен (по прякор Варварина – всъщност са му викали Барабана, щото главата му била плоска, като барабан, а през вековете името се е предало грешно) още е ходел прав под масата.
Та установих, че ми липсва олио за палачинките и яйца до някъде (имам всичко на всичко едно, без да броим другите две, които не са за пържене). Та реших, че явно точно палачинки няма да станат. Налях в една чиния малко вода. Сипах малко брашно, умесих с една лъжица и сложих в тигана – никакви грижи – стана нещо като питка. малко тиклава, нои иначи много вкусна. следващата порция направих малко по- рядка, а на последната дори сложих сол и черен пипер в тестото.
Много съм доволен от себе си.
Между другото хамериканците за които си говорихме така и не ми се обадиха – техен си проблем. Притрябвала ми е тяхната Хамерика.
Ми това е от мен – лека нощ.