Екипна среща

Днеска бях на среща на екипа за втората част на Същността.
И всъщност това което искам да споделя, е че нещо не ми е съвсем комфортно там.
Хората там сами по себе си са готини, но сякаш екипа не е съвсем точният.
Усещам сякаш енергията е някак разпиляна и не на място.
Предишните пъти когато учавствах в такива екипи усещах как още от първите пъти хората някак си се напасваха, а тука някак си не е така.
И също така имам усещането, че капитанът не е наясно много какво иска.
Когато се видяхме за първи път асистентите Гинка се оплете, дали изборът ни за асистенти е бил емоционален или всички са били приети, или не всички … Все едно не знаеше какво да каже. Днеска пък предложи да гласуваме дали да пускаме тото поекипно или не. Но го направи така, че всъщност аз не разбрах какво е нейното отношение. Ама щото ще го правим поекипно, нека да е с мнозинство или даже по добре с консенсус. Нека да не е всеки път, ами само веднъж. Нека първо да гласуваме пък после подробностите и всичко това с такъв тон, сякаш не и пука какво ще стане. Лично аз останах с впечатлението, че тя самата не го искаше това нещо, но искаше някой друг да и поеме отговорността и естествено при цялото това опетлаване чичо Юли стана и заяви, че той си оттегля предложението.
Спомням си колко добре се чувствах с екипа когато гласувахме да се направи изключение на Маргото миналата година. Тогава всеки каза своето отношение и имаше консенсус, който не ни беше наложен отвън. И аз усещах, че от онзи екип никой няма да отпадне и, че ще бъдем заедно, защото имаме обща цел. Сега почувствах почти обратното – при все, че имаме право на отсъствия, всъщност губим енергията си, защото няма кой да ни поведе.
Това ме наведе на размисъл за това как трябва да действа един лидер (според мен).
Лидерът не може да бъде уклончив. Той трябва да знае какво иска и да умее да прави избор. Дори когато взема грешни решения той следва да ги отстоява докато някой не представи нещо по-добро и успее да го убеди. Идеята не е в това водачът да е инат и да не слуша никой друг, а по скоро да създава усещането за сигурност и стабилност. Ако водачът прекалено лесно се съгласява с мнението на другите, те ще останат с впечатлението, че той не знае накъде върви.
Лидерът трябва да умее да налага волята си. Ако кажа – така ще е, значи ще е така. Тук трябва да бъде намерен баланса между авторитарното и демократичното в екипа.
Лидерът трябва да умее да подкрепя хората с идеи и инициативните. Защо то те са хората, които ще го заместват и ще го подкрепят в начинанията му. Както един генерал трябва да може да открива офицерите за армията си и да ги подкрепя, за да може в следващия момент те да го подкрепят, така и лидерът трябва да подкрепя инициативните сред хората си, за да се развият и да му помагат при изграждането на екипа. Нито Гинка нито Милена успяха да направят това – и чичо Юли и Елена получиха за своите предложения едно “Абе ако искате го направете, ние ще помислим, ама не сме сигурни какво точно искаме”, което по никой начин не ги подкрепя да поемат някаква инициатива в бъдеще.