Сватбата на Галя и Младен

Вчера оженихме братовчедката и Младен.

Беше много готина сватба – с много ритуали, с много песни и забавления.

Ще започна от начало а за нещата за които имам снимки, ще ги слагам. Ако ми дадат още снимки, ще сложа и тях.

Та всичко започна от тук така …

След съответните съвети се облякох в нетипичен за мен вид- Сако, черен панталон, розова риза, черни маратонки. Изглеждах перфектно.

Тръгнах към Галя пеша и пристигнах към 11 часа след като малко се полутах по улиците. Суматохата беше в разгара си – правеха се панделки, надуваха се балони, булката се беше скрила горе с другите жени и се обличаше. Заедно с Веско, Галя, Жана и Златинка украсихме колата на младоженците. Ето го и резултата.

След това започнахме да чакаме младоженеца. По план мъжете от страната на булката трябваше да пазим на вратата да не може да я задигнат без съответния подкуп. Разделихме си на два фронта. Половината пазеха на вратата на двора, а по-малката част на вратата на къщата. Голяма грешка. Дойде младоженецът с букет цветя и поиска да влезе. Ние естествено не го пуснахме. Тогава дойдоха другарите му – два метра високи, над 120кг. хванаха вратата, изтръгнаха я от пантите и ни набутаха в лехата. На задната линия нещата се бяха поуспокоили и започнаха преговори. Така и не разбрах за колко я продадохме булката.

След това се събрахме всички и седнахме да хапнем и да пийнем. Никой не щеше да танцува, а музиката беше подходяща.

Хубави снимки от това време нямам, но като ми дадат ще сложа.

Като стана два и нещо тръгнахме да се придвижваме към ритулната зала. По план трябваше да се движим с 30км/ч в колона и да свирим с клаксоните. Леля ваня беше разпределила всички по колите ивсеки знаеше с кой е… или поне така трябваше да бъде. Реалността обаче беше различна. Всеки се качи където намери, шофьорите запалиха колите и тръгнаха. Нашата беше последна и се ориентирахме по тези отпред. Предните две обаче завиха в неочаквана посока. Ние тръгнахме след тях и като резултат най-непланирано пресякохме София от друго място, а скоростта ни беше доста над 30км/ч. Стигнахме близо до ритуалната зала и се оказа, че няма никъде място за паркиране. След 10 минути обикаляне намерихме място на стамболийски. След още няколко бяхме на ритуалната зала и бяхме почти първи. Пред залата имаше някакви просяци които ни изнудваха да им дадем пари за да се махнат. Събрахме се цялата рода, оказа се в един момент, че липсват родителите на младоженика, а вече трябва да се влиза. Младоженците влязоха, за непредставителната част, а ние останахме да чакаме. По едно време родителите на Младен благополучно се появиха. Всичко беше на ред. По едно време дойде разсилния и ни извика да влизаме. първи естествоно бяха родителите. Вижте ги как са се строили като на разстрел пред вратата :

След тях влезнахме и ние и започнахме да чакаме да дойдат главните дийстващи лица. По някое време се пъхна една ръка между крилата на вратата и влезнаха тържествено кумовете.

На това нямам снимка, но се снимаше така, че ще намеря

След още малко се появиха и самите младоженци. Хванах ги точно като влизат.

След това започна самия ритуал по подписването. То си е точно ритуал, защото както някои от вас може би знаят, същинската част се извършва в канциларийката до ритулната, зала, където привикват младоженците и кумовете пет минути преди самия ритул. Така че самото подписване, което е пред публиката си е чисто представление.

Госпожата от общината говори дълго и широко, обяснява им законите пита ги дали са съгласни да се вземат и накрая благополучно ги накара да се подпишат.

(От това нямам свестни снимки, така че снимки по-късно)

След подписването кумът вдигна химикала и това беше знак да започне настъпването, след кратка борба, настъпана се оказа Галя.

След това госпожата от общината им даде шампанско, обясни им още нещо за семейството и им даде да се разменят пръстените:

След това ги караха да повтарят някакво хубаво стихче и да си обясняват колко ще си грижат един за друг, след което ни изведоха на мястото за поздравления.

Поздравихме ги ние, някои хора ни черпиха със сладки. Аз като добро момченце си взех от всички – все пак следват танци трябва да се зареди с енергия. Дамите като ме видяха, че съм от ядящите много ми се зарадваха и даже ми дадоха допълнително. Явно народът е на диета, а те се опитваха да се отърват от сладките и най вече от подносите. След като и те изядоха по няколко, не остана много. Опитаха се пред църквата да ми пробутат подносите, за да се снимат с булката и младоженеца, но аз им го върнах, за да се снимам и аз.

Та пред ритуланата зала ни чакаше самодеен оркестър от акордеон и китара посвириха малко и си ги оставихме да чакат следващата сватба.
Пред църквата направихме няколко снимки докато изчакаме да мине предишната сватба.

Булката	Булката и Светла (кръстницата ми)	Младоженците и кумовете

След това ги венчахме в църквата. Попът ни строи в две редици и започна да пее нещо по въпроса. Пееше за някаква сватба в Хана Галилейска, ама аз лично не схванах каква е връзката. Сложи им едни червени корони на главите и ги караше да целуват евангилието. След това им даде вино и хляб (предполагам, че е нещо като причастие, ама като не разбирам…). Както и да е благополучно ги венча. (Отново естествено преди това го привика в канцеларията, където предполагам е била същинската част)
(Снимки от този момент нямам)

След това излезнахме от църквата и замеряхме булката с пари, жито и бонбони. След това направихме още малко снимки и се разотидохме всеки по своя път към ресторанта. Мене ме назначиха за гид на едни сливналии да показвам пътя. Справих се блестящо. Ама как ми трепереше като се знам колко знам кое е ляво и кое дясно. Стигнахме преди всички и се паркирахме тихичко. Още не бяха готови от ресторанта и ние отидохме до кафенето на спирката в Дианабат. Минахме покрай бившия ми блок и аз си спомних за младите години когато и аз бях женен. Детето хапна по един сандвич ,аз пийнах една кола и тръгнахме да се връщаме. Десет минутки път им се струваше дълго на тези хора. Не мога да го разбера това.

Когато се върнахме вече се бяха събрали повечето и шумно влезнахме в ресторанта. Настанихме се и започнахме да се забавляваме.

DJ-ят явно беше опитен, а и организаторите се бяха подсигурили и бяха измислили най различни ритуали по случая.

В началото караха младоженците да минат по една пътека със цветя, за да им е хубав живота.

След това накараха свекървата да ги нахрани първо с питка потопена в сол (за да видят, че живота е и солен), а след това с питка със мед, за да видят, че може да е и сладък. Накрая булката взе по едно голямо пърче питка с мед и запуши устите на тъщата и на свекървата (за да си мълчат или да говорят само хубави неща). Ритнаха едно менче с вода, за да им върви по вода и с това приключи този ритул. Пуснаха малко музика и седнахме по масите.

Между другото менюто беше много добре подбрано и ястията се сервираха в подходящи моменти. Аз съм на принципа, че като ми сложат чиния отпреде, я изяждам и след това отивам да се забавлявам. Което и направих. Музиката беше готинаи нямаше много чалга (а и аз съм изградил вече някаква търпимост към този род музика).

По някое време пуснаха булчинско хоро и по това в кой е останал букета гледаха дали първото дете ще е момче или момиче. Оказа се, че ще е момиче.

Имаше момент с хвърлянето на булчинския букет. Хвана го кумата. Да и е честито. Кумовете между другото са доста симпатична двойка.

След това хвърляха жартиера. Младен го свали със зъби и след това го хвърли назад. Хвана го някакво момче, на което не му знам името.

Тези ритуали са ми малко странни. Ако следващата сватба е на кумата (по булчинския ритуал) и на това момче (по младоженския), значи ли това, че те ще се оженят един за друг или в един и същи ден?

По някое време младоженците чупиха питката. Идеята е, че който вземе голямото парче, ще командва в къщата. Този път това се оказа Галя, а за Младен остана да носи повечко пари. Броиха колко парчета са останали по земята и се стигна до извода, че ще имат пет деца, от които две близнаци.

След това се ряза сватбената торта. Галя и Младен се храниха един друг и си изядоха всичко. След това дадоха специално подбрани парчинца на техни приятели които смятаха, че е редно да се оженят скоро. За кумовете препоръката беше до 3 месеца. Тортата мужду другото беше доста вкусна, макар да не може да се сравнява с тази която правихме преди време вкъщи.

След това и останалите гости получиха торта и танците продължиха.

Имаше и един момент в който младоженците пукаха балони в които имаше написани разни обещания. Обещанията бяха забавни и поучителни (от рода че обещават да гладят, да не се среща Младен често с приятели, Галя да не се сърди ако той закъснява, той да мие чини и така нататъка).

Празненството завърши към един часа и след това една голяма черна кола откара младоженците към неизвестен хотел.

Ние с Ангел, Весела и Светла си взехме такси към дома. Имаше идеи да си допиваме някъде, но не се реализираха. Пътьом минахме край фантастикото за една кола и по най-експресния начин си легнахме.

След като станахме закусихме и запознах Светла и Весела с идеите на цветовете и имиджа, докато Ангел ходи да вземе колата от ресторанта. Неговото ходене той сигурно ще го запомни, защото се оказа че са затворили булеварда и не може да се върне по познатия път. Три четири пъти се обаждаше за ориентация. В крайна сметка се появи.

След като си тръгнаха аз седнах на компютъра да си початя малко и така свърши за мене тази сватба. Беше много добра и съм решил, че следващеия път като се женя и моята ще бъде такава.