Усмивките на вселената 01.04.2007г.

Ами като за начало тука е мястото и момента да поздравя всичките ми приятели и познати които носят имена на цветя или илат имен ден днеска.
Това са :
Лили, Ралица, Маргарита, Фиданка, 3-те Деници(те всеки ден имат имен ден), Елица, Явор
Ако съм пропуснал някой да ме извини или да се обади да го добавя в списъка 🙂
Би трябвало също днеска да има имен ден и Неранза, ама тя не иска да си признае, че името и значи портокал.
Днеска станах късно и имах някакво адско главоболие (всъщност не знам дали в ада има главоболие, но такава е думата). Поиграх малко на компютъра, не ми мина и след тежки мъки си легнах пак. Басси ужаса. Въртях се в леглото до два часа когато реших, че жив или мъртъв трябва да стана и поне до магазина да отида. Реших все пак да почета книжка преди да се занимая с магазина и излезнах на южната тераса. А вънка слънчево, топло, готино. Викам си – майната и на книжката дай да излизам. Излезнах и отидох до Билата – не заради друго, а заради фалшивата им кола. И не сбърках. Похарчих 13 лева там, но съм доволен от себе си.
Та в Била ми се случи нещо много забавно.
Бях почти напазарувал и се заглеждах на щанда със консервите дали няма да открия нещо което да заслужава височайшето ми внимание. В същото вребе бяха пуснали някяква песничка от рода на I Will Survive или нещо подобно и аз си я тананикам и чувам, че и една промотьорка също си я тананика. И тя ме заговори и аз и обяснявам, че знам доста песни, защото ходя на караоке и се заговорихме с нея и с момчето което беше там и се разбрахме да се видим и чуем някой ден на караоке. И така – запознах се с двама интересни и приятни хора – Ралица и Тошо. Надявам се наистина да се видим с тях на караоке някой ден.

След Билла се върнах вкъщи точно колкото да оставя продуктите по местата им (което ми отне не повече от 5 минути) и излезнах на разходка в южния парк. Слънцето грееше перфектно и на мене ми беше много хубаво. Слушах как някакви свирят на акордеон. Гледах някакъв огромен балон. Слушах някакъв предизборен концерт на някякава еврокандидатка. Общо взето се забавлявах. Доволен съм от себе си 🙂

Върнах се след четири часовата разходка вкъщи, обядо-вечерях и седнах на южната тераса да чета книжка на припек. Вярно – колите вдигат малко шум, но иначе си беше перфектно. И установих, че люлеещия се стол си е необходимост в такива случаи. Някой ден ще си взема един. Слънцето ще ме припича, аз ще се клатя напред назад, на плетена масичка до мене ще има книжка, някаква лека закуска и нещо за пиене. Идилия.

След като захладня навънка се пибрах вкъщи и ударих едно леко почистване на кухнята.
Ми това е – след малко се каня да си лягам 🙂