За Историята

Днеска четох една две статии за баташкото клане и ми стана доста интересно.
Не знам за вас, но за мене от доста време е ясно, че историята се фалшифицира.
Не само българската, а цялата история.
Ако не беше така, сигурно щеше да има доста герои, геройски загинали докато са били … по голяма нужда.
Хората имат нужда от герои, чийто пример да следват и от събития, чрез които да се самоопределят.
Ако македонската държава оцелее следващите 100 години например, тя ще издигне свои си герои, царе, управници за да покаже, че е различна и национална.
И аз честно казано не виждам нищо странно или дори нищо лошо в този процес. Нещата са точно така – измислят се приказки, за да се задържат хората заедно и за да могат тези хора да бъдат по-лесно управлявани след това. Всъщност всички спорове за културното и историческото ни наследство, са всъщност спорове кой и как да ни управлява.
И за мен развенчаването на различните исторически митове идва в един много естествен момент. Като един вид продължение на развенчаването на съвременните политически и управленски митове. Това обяснява защо политиците толкова се борят срещу това развенчаване. Просто защото то развенчава тях. Превръщайки Симеон, Аспарух, Борис, Стамболов и прочеее от велики личности в обикновенни хора, макар и с голяма власт, това всъщност превръща в обикновенни хора и настоящите политици. Те нямат основание да бъдат някои и да бъдат запомнени след време. Интересно ми е какво ще се случи след няколко години.
Усещането ми е, че ставаме все по-осъзнати за нещата които ни се случват.
Докато преди време автоматично сме спазвали законите, а сега автоматично ги нарушаваме, нищо не се променя съществено. Но ще дойде време когато ще осъзнаем, че имаме право на избор. На истински избор кои да бъдем и как да живеем.
Ще ми е интересно да видя накъде ще тръгнем тогава. Ще ми е интересно и да учавствам в този процес.
И всъщност откъсването от спомена за историята е просто първата крачка.
Да видим какво ще последва.