Седя и днеска тука
самотно ми е знай,
отвънка по капчука
дъждът се спуска май.
Затворен в мойто тяло
без светлина отвън
тук времето е спряло,
а светът е сън.
Не виждам аз наяве
ни хората край мен
на своите представи
оставам аз във плен.
Не сещам цветовете
тук винаги е мрак
Дори и просто цвете
да видя няма как.
Светът около мен
е весел и щастлив,
а аз от ден на ден
живея в мрака сив.
Годините минават,
проточват се край мен.
Аз в сенките оставам
И чакам оня ден,
Когат’ без капка страх
ще срещна аз смъртта
защото веч разбрах
какво е самота.
Оригинално публикувано на 07.03.2003г.