за парите

С някои хора не можем да се разберем по отношение на покупките и парите.

Лично аз смятам, че човек трябва да копува неща, които не са му от първа необходимост, тогава когато има пари да си ги купи. Обикновенно аз си правя план за месеца, включващ всички сметки които трябва да платя, заемите, както и дневни в размер около 15 лева дневно. В зависимост от месеца може да ми останат между 20 и 100 лева за други покупки. Тогава от нещата, които съм планирал да купя избирам толкова, за колкото имам пари, а останалите ги оставям да чакат следващия месец. По принцип често се случва да копувам повече неща от предвиденото, като тогава сметката се изравнява от някое от другите пера.

Счетоводният ми месец винаги започва и завършва на първи. Това кога ще дадат заплата например не е от значение – пари за няколко дни винаги има.

Лили например напоследък си взема разни неща на кредит и изобщо не може да приеме моите идеи – защо да не си го купя сега а пък да го плащам една година. До някъде тя е права, но само до някъде. Моята идея е, че по този начин човек си създава навици да си купува повече неща отколкото има нужда и да харчи повече пари отколкото има в наличност. И ако става дума за разни дребни неща (за които можеш да събереш пари за 2-3 месеца) според мене е по-добре да ги вземеш след 2-3 месеца, а не сега (естествено говорим за нища които не са спешни).

За по сериозните покупки кредита е оправдан. Такива за мене са кола или жилище. Компромис може да се направи и с обзавеждане, но тука отново зависи за какво става дума. По принцип не бих теглил специален кредит за обзавеждане, а по скоро бих се възползвал от овърдрафта доколкото е наличен. Не че това не е кредит, но ангажиментите по него са по-малко сякаш, а и гледам да е горе-долу в рамките на една пълна заплата.

Та така мисля аз по въпроса за парите. Това естествено налага някои ограничения върху живота ми, но не са много и не бих ги нарекъл съществени.