Защитен: Усмивките на вселената 13.07.2007г.

Днеска правихме две много интересни упражнения.
Едното беше да си представим, че ни остават пет години живот – как бихме ги изживели?
А ако е само една?
А ако е един ден?
А ако вече сме умрели с какви бихме искали хората да ни запомнят?
С какво сме по-добри и по-различни?
Беше много силно упражнение.

Второто упражнение беше за пускането на нещата.
Всеки трябваше да пусне нещо към което е привързан и да го подари всъщност.
Пътуваха насам натам разни неща и беше много интересно.
На мен ми се падна ваза.
Тоест след три размени получих ваза.

След това имахме малко споделяне и едно друго интересно упражнение.
В продължение на коло час асистентите ни даваха инструкции от вида – сложете си лявата ръка на дясното рамо, обърнете си надясно. лявата ръка на левия крак и т.н. На мен в един момент ми писна и се отказах да го правя. А след това се опитах да го спра. И пяхме песни. Беше много хубаво. всъщност аз съм щастлив от това, че се погрижих за себе си.

За капак на това, вечерта повторихме ходенето по огъня и този път минах.
Хареса ми въпреки, че се изпарих.
Специално за нестинарството просто начина на водене този път ми хареса.
Предишния път, се опитваха да ни накарат да се преборим със страховете си.
Този път го направихмзе от позицията на забавление и радост – без усилие и страх. И всъщност беше (поне за мен) много по лесно.

Довелен съм от днеска 🙂