До Кьолн и обратно

В понеделник отпътувах в командировка до Кьолн.
Самолета ми излетя към 4 часа следобед и с кацнах към 6 часа тяхно време.
Притесненията ми по отношение на езика бързо отпаднаха – хората са приветливи и услужливи и отговарят на английски според възможностите си.
Пътувах с някакъв British Aerospace който е доста по малък от aerobus-а на WizzAir. Усещаше се разликата но все пак беше готино.

Лесно се справих с пътуването до Кьолн от летището и там ме чакаше Борян. От там нататък пътуването беше песен – за още едно билетче с две смени на трамвая стигнахме до хотела. Запознах се със двама души от екипа с който щеше да ни бъде срещата и след това си заех стаята и се качих нагоре.

Определено от стаята съм доволен – двойно легло, бюро, телевизор. Възможности за всякакъв вид интернет. Абе добре си беше. Банята също определено ми хареса – не много голяма, но удобна. И имаше топла вода (не че съм очаквал да няма – просто в София бяха спрели топлата вода за 4 дни и имах крещяща нужда от топла баня).

Легнах си и заспах като пън в осем часа.
Сутринта Дими ме взе с колата и ме откара в Просист. Прекарахме около час в консултации с него и Борян какво ще искаме да правим по проекта.
След това започна срещата.
Ебасси срущата, ебасси чудото.
До 17ч. сме говорили. Може би Борян беше прав, че почти никой не беше чел дизайна и вместо да говорим по същество, се занимавахме с глупости и правихме отново дизайн. И при това за някакви дреболии.
В резултат дори не съм сигурен доколко се разбрахме за двете услеги които в просист ще искаме да имплементираме.
Все пак свърши.
С Борян почистихме малко, разпечатахме малко карти за мене и излезнахме из града.
Запознах се с жена му Анна и ходихме тримата на вечеря в някакво кръчме.
По пътя напазарувах на сестричка душ геловете които тя искаше.
Забавлявах се добре.
Направих и малко снимки.
Особенно на Кьолнската катедрала
И на мене ми направиха снимки.
Прибрах се вкъщи (в хотела де) и си легнах.
Сутринта се чекоутнах от хотела, платих си го и тръгнах на разходка из града (по точно района около гарата де) не е нщо особенно, но пък и аз не знаех кое къде е и ме беше страх да не се загубя.
След това по живо по здраво се отправих към летището.
За пръв път имам проблем с летищните власти да ви кажа.
Всъщност не чак толкова проблем колкото неразбиране.
Ситуацията е следната – чекинвам си полета, минавам летищната проверка и … на паспортната проверка ми казват –
“не можете да влезете в чакалнята сега – полетът ви е чак след два часа, а в момента има друг.”
“Ама аз искам да седна и да си чакам там”
“Елате след час”
И толкова върнаха ме.
Разходих се из фри-шопа. Не си купих нищо де, но все пак разгледах. Но ми беше някакво чоглаво.
След час естествено ме пуснаха без проблем.
Имаха някакъв проблем с машината на изхода та полета ми закъсня с 20 минути.
След излитането заспах естествено и се събудих един час преди кацането.
Пред мене стоеше торбичка със сандвич и кексче. За пръв път ме обслужват така из самолетите, въпреки, че казват, че било нормално.
Пристигнахме с малко закъснение в София и за пръв път ми се наложи да си чакам багажа. Беше тръпка да кажа. Но все пак всичко мина достатъчно бързо и стигнах на време за срещата на ресурсната група във 19:30.