Приказка за малки и големи – 2 част

И така тръгнали Иван и петя по широкия свят да търсят вълшебните същества и предмети.
Вървели що вървели минавали през села и градове, но никой не бил чувал за тези неща.
Докато един ден както си вървели стигнали до един кръстопът където имало много странна къща с форма на гъба.
Почукали те на вратата и от вътре им отворил възрастен дядо.
– Здравейте Петя и Иване, дълго време ви чакам.
– От къде ни познаваш, дядо?
– Моя баща приди да умре ми каза, че след време по този път ще минат Петя и Иван които ще търсят умната печка на Магьосника Просъст и че трябва да ви напътя.
– Как да стигнем до там дядо?
– От тука ще тръгнете наляво и ще продължите докато стигнете омагьосъната гора Вайлтру. Ще врезнете вътре и трябва да излезнете от другия край. За тази цел обаче трябва да намерите вълшебния кон Брайк, защото само с негова помощ можете да излезнете от гората. След като излезнете от гората ще се озовете във вълшебната страна Осиги. Когато стигнете до град Ерфор ще намелите великия магьосник Просъст и ще го помолите за печката му. Това е което мога да ви кажа.
– Благодарим ти дядо, а ти как се казваш?
– Аз съм Иф дьо Конд и живея тука от 200 години.
С тези думи старецът затворил вратата на къщата си.
– Ами сега какво да правим?
– Аз мисля, че нямаме кой знае какъв избор. Да тръгнем наляво.
– Мене честно казано ме е страх от омагьосани гори.
– Но пък иначе цял живот ще живеем омъгосани.
И така Петя и иван тръгнали към омъгьосаната гора Вайлтру.
Вървели ден два и стигнали.
Гората изобщо не изглеждала страшна – имало на често полянки, поточета, боровинки, ягоди…
Вървели те ден през нея вървели два вървели три … а гората не свършвала и не свършвала, а сякаш края се виждал на един два километра пред тях. Опитали се да се върнат, но пътя пред тях изчезвал.
– Иване, имам усещането , че се въртим в кръг. През тая поляна съм сигурна, че вече минавахме.
– И аз от известно време имам подобно усещане.
– Дали да не се опитаме да отбелязваме местата и кръстовищата по които вече сме минали, за да не се въртим в кръг?
– Добре нека опитаме.
И така продължили Иван и Петя да се лутат през гората като вече маркирали местата и кръстовищата по които минавали. И след два дни стигнали до една поляна където бил завързан бял кон на зелени ивици и жълти петна. Отишли Иван и петя при него отвързали го и го яхнали и той полетял и след по малко от час ги оставил в края на гората. Там конят изчезнал, а Иван и Петя останали самички.
Тръгнали те по пътя и вървели що вървели и стигнали до големия град Ерфор. Много странни били и хората и сградите в този град. Всички мъкнели някакви пакети насам натам, а между отделните квартали имало пропускателни пунктове.
Когато попитали за магьсника Просъст всички ги упътили към голямата кула Кор в центъра на града.
Кагот стигнали там Петя и Иван били крайно учудени от нейната височина. Тя била висока ни по малко, ни повече от седем метра и тридесет и два сантиметра. Когато почукали на вратата им отворил млад човек с гъста черна коса.
– Какво ще желаете драги гости.
– Ами ние търсим магьосника Просъст.
– Трябва ни неговата умна печка за да развалим една магия.
– Аз съм магьосника Просъст. За каква магия става дума?
Обяснили Петя и Иван за какво ставало дума и помолили за помощ.
– Добре – казал магьосникат – но ще се наложи и аз да дойда с вас, защото никой освен мен не зане как се ползва умната ми печка. За тази цел обаче ще трябва да останете още една седмица в моя град докато оправя нещата за заминаване.

И така след седмица Петя и Иван заедно с Просъст и умната му печка тръгнали отново на път.